6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1388
София, 05.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4139 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 161 от 11.03.2014 година по гр.д. № 786/2013 година на Пернишки окръжен съд са уважени субективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал.1 КТ, предявени от И. Ц. Б. и А. Б. Б., действащ чрез своята майка и законен представител И. Ц. Б. против [фирма], [населено място] за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща Б. Б. Б.. В решението е прието за установено, че на 18.10.2011 г., по време на изпълнение на трудовите му задължения при ответното дружество като „машинен оператор”, наследодателят на ищците Б. Б. е претърпял трудова злополука, причинила смъртта му. Дни преди злополуката, в цех „Б.”, в който е било мястото на работа на пострадалия, били започнати изпитания и проби на ново изделие – инсталация за микропродукти, проектирана и произведена за нужди на дружеството. За работа с инсталацията е бил обучен работещият на длъжност „машинен инженер” Е. Е., който единствен е имал право да извършва проби с инсталацията самостоятелно или с проектанта на машината Т. Х.. Инсталацията е била разположена върху площадка над земята, а част от нея – шнеков транспортьор (въртящ се спираловиден вал, предназначен да връща несмляната част за повторно смилане от мелницата) се е намирал в средата на площадката. По време на изпитанията инсталацията е била с отворен предпазен капак, за да може да се наблюдава действието и. На 18.10.2011 г. са били извършвани проби на инсталацията от работещият с нея инженер Е., който около обяд е слязъл от машината, за да извърши друга работа в двора на цеха, а при завръщането си е открил на работната площадка тялото на Б. Б. паднало върху шнека и безжизнено. След проведено разследване по чл. 58, ал.1 КСО, злополуката е била призната за трудова. При извършената от Инспекцията по труда проверка са били констатирани нарушения на вътрешнофирмената организация по осигуряване на безопасни условия на труда, за което на работодателя е била наложена имуществена санкция. Ищците И. Б. и А. Б., съпруга и малолетен син на загиналия са понесли тежко внезапната му преждевременна смърт. Съпрузите са имали хармоничен съвместен живот, а детето е било свързано със силна емоционална връзка с баща си. При така установените факти, в решението е прието, че дружеството ответник отговаря имуществено за претърпените от наследниците на починалия при трудова злополука работник на основание чл. 200 КТ. Отчитайки отношенията в семейството на загиналия, отражението на настъпилата внезапна смърт върху психиката на близките му, както и че малолетното дете А., родено на 02.11.2002 г., е останало в най-ранна възраст без подкрепата на своя баща, съдът е определил обезщетения за неимуществени вреди в размер на 85000 лева за ищцата И. Б. и 95000 лева за А. Б., които е присъдил след приспадане на изплатеното на всеки от тях застрахователно обезщетение в размер на по 16800 лева. Възражението на работодателя за проявена от работника груба небрежност е прието за неоснователно. При липса на каквито и да е доказателства за точния механизъм за настъпване на злополуката и поведението на пострадалия е прието, че действията на загиналия работник не могат да бъдат квалифицирани като проява на груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. Прието е, че с качването си на площадката на инсталацията, което не е било работното му място, пострадалият е нарушил установените правила, но без доказателства по какви причини се е качил на площадката на инсталацията (оставена работеща и без надзор, въпреки, че е била източник на опасност за живота и здравето на останалите работници от цеха), както и за конкретното поведение на пострадалия работник, извършените от него действия не могат да се характеризират като груба небрежност – неполагане на дължима грижа, която и най-небрежният би положил в подобна ситуация.
В касационната жалба против решението на Пернишки окръжен съд, постъпила от [фирма] са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата по въпросите нарушено ли е правото на защита на страната в случаите, когато представляващия я довереник адвокат не е присъствал в първото и единствено съдебно заседание пред въззивния съд, уведомявайки своевременно съда за служебната си ангажираност по друго дело; съставлява ли пренебрегването на правилата за безопасност и възложените от работодателя задачи проява на груба небрежност от страна на работника
по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. Поддържа се и че въпросите: положена ли е дължимата грижа от страна на пострадал работник в случаите на съзнателно нарушени от него писмени правила за вътрешния трудов ред в предприятието и изрично възложени му от работодателя трудови задачи и следва ли при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост да се отчита и общия брой на лицата, претендиращи обезщетение на същото основание са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Въведени са доводи за противоречиво разрешение на въпроса за съпричиняването на вредите от страна на пострадалия в обжалваното въззивно решение и това по гр.д. № 775/2013 г. на Пернишки окръжен съд. Приложени са решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр.д. № 387/2010 г. ІV г.о. ВКС; решение № 430 от 17.05.2013 г. по гр.д. № 5165/2012 г. на Пернишки районен съд; решение № 396 от 12.12.2013 г. по гр.д. № 775/2013 г. на Пернишки окръжен съд и решение № 351 от 07.05.2013 г. по гр.д. № 5711/2012 г. на Пернишки районен съд.
Ответниците по касационната жалба И. Ц. Б. и А. Б. Б., действащ чрез своята майка и законен представител И. Ц. Б. я оспорват като неоснователна. Претендират съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пернишки окръжен съд.
Въпросът нарушено ли е правото на защита на страната в случаите, когато представляващия я адвокат не е присъствал в първото и единствено съдебно заседание пред въззивния съд, уведомявайки своевременно съда за служебната си ангажираност по друго дело е разрешен в утвърдената съдебна практика по приложението на чл. 142, ал.2 ГПК, съобразена при разглеждане на делото от въззивния съд. Съдът отлага делото само в случаите, когато и страната и пълномощникът и не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани, т. е., когато препятствието е възникнало както по отношение на пълномощника, така и по отношение на страната, която не е била в състояние да се яви лично или да организира защитата си чрез друг процесуален представител. Съгласно утвърдената съдебна практика, когато процесуалният представител на юридическо лице е внезапно препятстван да се яви по делото, то това не е основание за отлагането му, тъй като юридическото лице може да бъде представлявано и от законния си представител, който разполага с правомощието да упълномощи друг процесуален представител. В съответствие с така установената съдебна практика, въззивният съд е дал ход на делото в съдебно заседание на 16.12.1013 г. при доказателства за ангажираност на адвокат Н., процесуален представител на [фирма] с оглед възможността страната да бъде представлявана от законния си представител, от служител с юридическо образование или от друг упълномощен адвокат.
В съответствие с практиката на Върховния касационен съд е разрешен и въпросът съставлява ли пренебрегването на правилата за безопасност и възложените от работодателя задачи проява на груба небрежност от страна на работника – решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр.д. № 387/2010 г. ІV г.о. ВКС (приложено към касационната жалба) и решение № 542 от 07.02.2012 г. по гр.д. № 1083/2010 Г. ІV Г.О. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Съпричиняване при трудовата злополука има винаги, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Не всяко съпричиняване обаче е основание за намаляване на дължимото от работодателя обезщетение. Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ, отговорността на работодателя може да се намали, само когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т.е. проявил е липса на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за безопасност – когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил при същите обстоятелства. Преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата. При липса на доказателства за точния механизъм за настъпване на злополуката, за действията на работника, за причините, довели до увреждането, възражението за съпричиняване поради проявена от работника груба небрежност не е доказано, който извод е формиран и в обжалвания съдебен акт.
Предвид изложеното, неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване по въпроса положена ли е дължимата грижа от страна на пострадал работник в случаите на съзнателно нарушени от него писмени правила за вътрешния трудов ред в предприятието и изрично възложени му от работодателя трудови задачи. Както вече бе посочено, съгласно установената съдебна практика, не всяко допуснато от работника нарушение на правилата за безопасност (в конкретния случай качването на работника на площадката на инсталацията, което не е било работното му място) съставлява груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал.2 КТ, а извод за проявена груба небрежност не може да бъде изграден въз основа на вероятности за механизма на настъпилата злополука и извършените от работника действия.
Разрешен в установената съдебна практика е и въпросът следва ли при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост да се отчита и общия брой на лицата, претендиращи обезщетение на същото основание. При определяне на обезщетението не се отчита броят на претендиращите го – на обезщетение подлежат всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането по отношение на всеки от увредените, а кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга. Всяко от тези лица има право на обезщетение по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД, възмездяващо страданията и загубата на морална опора и подкрепа, понесени вследствие на увреждането – Постановление № 4 от 25.V.1961 г., Пленум на ВС.
Приложените към касационната жалба преписи от решение № 430 от 17.05.2013 г. по гр.д. № 5165/2012 г. на Пернишки районен съд; решение № 396 от 12.12.2013 г. по гр.д. № 775/2013 г. на Пернишки окръжен съд и решение № 351 от 07.05.2013 г. по гр.д. № 5711/2012 г. на Пернишки районен съд не съставляват противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Съдебната практика се формира от влезли в сила съдебни решения – т. 3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК ВКС. Приложените съдебни актове са постановени в хода на инстанционното производство по гражданскоправния спор относно вредите от процесната трудова злополука, без да са влезли в сила, поради което твърдяното противоречие по приложението на чл. 201, ал.2 КТ не е налице.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА (договор за правна защита и съдействие от 30.05.2014 г. за безплатна адвокатска защита по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА), на процесуалния представител на ответниците по касация адвокат М. Х. от Пернишка адвокатска колегия следва да се присъди възнаграждение за изготвен отговор на касационна жалба в производството по чл. 288 ГПК в размер на 1434 лева, определен съобразно чл. 9, ал. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Въведеното от касатора възражение, че разноски не се дължат, тъй като ответниците в производството по чл. 288 ГПК са разполагали с достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение е неоснователно. Получилата безплатна адвокатска помощ страна не е длъжна да доказва пред съда наличието на обстоятелствата по чл. 38, ал.1 ЗА, т.е. роднински или друг вид близки отношения с приелия да я представлява адвокат или материално затруднение. Преценката дали са налице условия за възникване на мандатното правоотношение е изцяло на страните по него – право на адвоката е да прецени дали да поеме безплатно процесуално представителство, за което на основание чл. 38, ал.2 ЗА се дължи възнаграждение само при благоприятен изход на делото по отношение на представлявания. Страната винаги дължи съдебните разноски съобразно изхода на делото по правилата на чл. 78 ГПК и няма интерес да възразява дали следва да заплати разноските на насрещната страна или на процесуалния и представител.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 161 от 11.03.2014 година по гр.д. № 786/2013 година на Пернишки окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на адвокат М. Х. от Пернишка адвокатска колегия сумата 1434 (хиляда четиристотин тридесет и четири) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: