О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1389
София, 08.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 971/2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Н. В. Г. от гр. С. е подала касационна жалба против въззивното решение на Софийския градски съд по гр. д. № 1298/2008 г., която съдържа изложение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на основания за допускане на касационно обжалване. Към жалбата се приложени решения на състави на касационния съд.
Ответникът „Ч” АД, гр. С. наименование „Е”/ счита касационната жалба за недопустима, тъй-като не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и за неоснователна, по същество.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският градски съд, с въззивно решение, от 27. 02. 2009 г. по гр. д. № 1209/2008 г. е отхвърлил исковете на Г. срещу ответното дружество по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за отмяна, като незаконосъобразно, на уволнението й, извършено със заповед от 12. 04. 2006 г. и за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност ”управител на склад ДВФО – отдел С. стопанство”. Съдът е приел, че при постановяване на заповедта работодателят е спазил изискванията на закона и правилно е упражнил правото си на дисциплинарно уволнение.
Жалбоподателката Г. е посочила в касационната жалба, че основание за допускане на касация е произнасянето на въззивния съд по материалноправен въпрос за законността на уволнението, решен в противоречие с практиката на ВКС, което е от значение и за точното прилагане на закона – чл. 289, ал. 1, т. 1 ГПК. Фактическото съдържание на жалбата, обаче, съдържа доводи за неправилни изводи на решаващия съд в резултат на неточна или липса на преценка на установените по делото обстоятелства, т. е. пороци на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, които се преценяват само при вече допусната касация.
При постановяване на въззивното решение, градският съд се е съобразил със закона, като е преценил дали уволнителната заповед отговоря на конкретните нормативни изисквания – чл. 187 – 193 КТ, обсъдил е доказателства и изложил съображения. На базата на заключение на счетоводна експертиза, съдът е приел за доказани нарушенията, описани в пункт втори и трети от уволнителната заповед – нередовно и неточно отразяване на счетоводните документи в картите за складово отчитане на материалите, водени от ищцата като управител на склад. Експертиза е потвърдила липсата на СМЦ – електромерни табла на стойност 19 126. 86 лв., от склада, поверен на Г. Градският съд е приел, че нередовното водене на складовата документация и допускането на липси, представляват тежки нарушения на трудовата дисциплина, които основателно са санкционирани от работодателя с най-тежкото дисциплинарно наказание. Произнасянето на въззивният съд е съобразено със закона и съдебната практика и няма основание за допускане на касация на постановеното от него решение.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 27. 02. 2009 г. по гр. д. № 1298/2008 год. на Софийския градски съд по жалбата на Н. В. Г. от гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: