О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
[населено място], 11.02. 2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №1773 /2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 823/19.12.2014г., постановено по т.д. № 780/2014г. на Пловдивския апелативен съд.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.3 ГПК по първия формулиран въпрос.
Ответниците по касационната жалбата не вземат становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Въззивният съд се е произнесъл по иск по чл.517, ал.3 ГПК за прекратяване на търговското дружество – касатор, след овластяване на взискател по изпълнителното дело от съдебния изпълнител за предявяване на иска. Ищците са взискатели по изпълнителното дело, по което длъжник е М. П. и която притежава 90% от капитала на търговското дружество. Взискателите са посочили като изпълнителен способ изпълнение върху дружествените дялове на длъжника М. П.. Установено е, че длъжницата е погасила малка част от дължимото задължение по изпълнителния лист. След преценката на релевантните за предявения иск факти, Пловдивският апелативен съд е извел извод за основателност на иска за прекратяване на ТД, поради неплащане на задължението както от длъжника, така и от дружеството след уведомяването му за предприетите действия по прекратяване на участието на съдружника – длъжник в дружеството.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и/или процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Касаторът формулира три въпроса, като само по първия въпрос е посочен допълнителен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът е: Налице ли е фактическия състав на чл.517, ал.3 ГПК и в случаите когато не е налице уведомяване от А. по вписванията на дружеството за вписания запор? Не следва касационното обжалване да се допуска по поставения правен въпрос, по които няма произнасяне от въззивната инстанция и на който отговор в обжалваното решение не е даден. Съдът е констатирал, че е изпълнен реда, посочен в чл.517, ал.1 ГПК за налагане на запор върху дружествен дял на съдружник в дружество с ограничена отговорност чрез вписване на запора в А. по вписванията, както и останалите посочени в ал.3 на чл.517 ГПК предпоставки за прекратяване на търговското дружество, когато задължението не е погасено от съдружника или от юридическото лице. Касаторът не обосновава и допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позоваването само на закона не е основание за допускане на решението до касационно обжалване.
Жалбоподателят формулира два въпроса без да изпълни задължението да посочи допълнителните селективни критерии по т.т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения, посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационната жалба. Чрез допълнителните основания, които представляват изчерпателно посочени хипотези, се проявява общото основание за допускане на касационното обжалване, а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода на делото, т.е. касационното обжалване може да бъде допуснато когато касаторът посочи правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело и някои от допълнителните селективни критерии – въпросът да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Непосочването на някои от селективните критерии по т.т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на решението до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №823/19.12. 2014г., постановено по в.т.дело №780 /2014г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: