3
определение по гр.д.№ 864 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
[населено място], 14.02. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 864 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 160 от 31.03.2010 г. по в.гр.д.№ 103 от 2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 206 от 14.12.2009 г. по гр.д.№ 52 от 2009 г. на Панагюрския районен съд за уважаване на предявения от Р. „С.”-гр.П. срещу [община] иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване правото на собственост на Р. „С.”-гр.П. върху следния недвижим имот: УПИ XIV- Фурна и складове в кв.33 по плана на[населено място], [община] с площ от 1 405 кв.м. при съседи: имот пл.№ 307 и от три страни улица, ведно с построените в него сгради- производствен обект с площ от 252 кв.м., склад с площ от 130 кв.м., склад с площ от 200 кв.м., второстепенна сграда с площ от 72 кв.м. и второстепенна сграда с площ от 61 кв.м.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и небосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване на решението се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че решението противоречи на посочена от касатора практика на ВКС /решение № 1503 от 11.10.2002 г. по гр.д.№ 1938 от 2001 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 157 от 05.03.2009 г. по гр.д.№ 227 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о./ по следните въпроси: 1. Дали нормата на чл.2, ал.3 от Закона за общинската собственост третира фактическо строителство или обозначава вида на построеното с оглед средствата, вложени в него, 2. Дали по силата на тази правна норма собственост на кооперациите са само сградите с прилежащия им терен или сградите с целия УПИ, в който те се намират, 3. Как се извършва сливане на кооперации при действието на Закона за кооперациите от 1953 г. Освен това, пълномощникът на касатора твърди, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 07.06.2010 г. пълномощникът на ответника Р. „С.”-[населено място] оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на Р. Б., състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови решението си за уважаване на иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, въззивният съд е приел, че ищцовата кооперация Р. „С.”-гр.П. е собственик на процесния УПИ на основание чл.2, ал.3 от ЗОбС, тъй като в този УПИ преди 13.07.1991 г. са били изградени сгради със средства и труд на кооператорите в ПК „Н.”-с.Е., чийто правоприемник е Р. „С.”.
Така постановеното решение не противоречи на посочените от касатора две решения на ВКС:
1. В решение № 1503 от 11.10.2002 г. по гр.д.№ 1938 от 2001 г. на ВКС, Четвърто г.о. е прието, че „нормата на чл.2, ал.3 от ЗОбС не третира фактическо действие /строителство/, а обозначава вида на построеното с оглед средствата, вложени в него, тоест при най-общо дефиниране на строежите се обхващат всички случаи, в които средствата за изграждането на един обект са били принадлежност на кооперациите”. Същото е прието и в обжалваното решение- прието е за доказано, че сградите в процесния УПИ са построени преди 13.07.1991 г. със средства на кооперацията, поради което и кооперацията е призната за собственик на процесния имот.
2. В решение № 157 от 05.03.2009 г. по гр.д.№ 227 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о. е прието, че съгласно нормата на чл.2, ал.3 от ЗОбС собственост на кооперациите са изградените от тях преди 13.07.1991 г. с техни средства и труд сгради и прилежащите терени към тях. Обжалваното решение не противоречи на това решение на ВКС, тъй като видно от приложените по делото официални скици на имота, той е почти изцяло застроен, а незастроената част от него е заградена от всички страни с изградените в имота сгради и поради това безспорно представлява прилежащ терен, необходим за ползването на тези сгради.
Поради това не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване поради следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, когато по конкретния спор няма приложима правна норма, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата правна норма е неясна, поради което се налага нейното тълкуване от ВКС, или когато поради промяна в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на дадена правна норма. В конкретния случай по приложението на нормата на чл.2, ал.3 от ЗОбС има съдебна практика /например решение № 255 от 17.06.2010 г. по гр.д.№ 89 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 768 от 02.11.2010 г. по гр.д.№ 1958 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 1209 от 27.09.2001 г. по гр.д.№ 2353 от 2000 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 1985 от 17.10.2005 г. по гр.д.№ 1075 от 2005 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 1503 от 11.10.2002 г. по гр.д.№ 1938 от 2001 г. на ВКС, Четвърто г.о. и др./, с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на решението си и която съдебна практика не се налага да бъде променяна. По въпроса как се извършва сливане на кооперации при действието на Закона за кооперациите от 1953 г. /отм./ има ясна и ненуждаеща се от тълкуване правна уредба- нормите на чл.2 от този закон и на чл.24 и чл.25 от Правилника за кооперативните организации от 1960 г., които въззивният съд правилно е приложил: Съгласно чл.24 и чл.25 от Правилника за кооперативните организации от 1960 г. /отм./ /приложима към спора редакция на тези норми от преди изменението с ДВ бр.68 от 1974 г./ сливането на няколко кооперации в една се извършва по решение на общото събрание на член-кооператорите, с което се одобряват договорите на управителните органи на кооперациите за сливане, одобрени от непосредствено стоящите по-горе организации, след одобрение на тези решения от централните съюзи, като учредяването на новата кооперация настъпва от момента на нейната съдебна регистрация. В настоящия случай, видно от съдържанието на представеното по делото определение от 09.10.1972 г. на Панагюрския районен съд по пр.вх.№ 170 от 06.10.1972 г., сливането на ПК „Н.”-с.Е. и други потребителни кооперации в новосъздадената Р. „С.”-гр.П. е било вписано /регистрирано/ в съда, като при вписването съдът е констатирал, че са представени всички необходими решения и одобрения за сливането на кооперациите- протоколи на общите събрания на потребителните кооперации, в които са взети решения за това сливане и съответни одобрения на тези решения. Тоест, като е приел, че Р. „С.”-гр.П. е правоприемник на ПК „Н.”-с.Е. въззивният съд е приложил точно закона /нормите на ЗК от 1953 г. и ПКО от 1960 г., касаещи сливането на кооперации/.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на [община] срещу решение № 160 от 31.03.2010 г. по в.гр.д.№ 103 от 2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.