1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
гр. София, 14.03.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 416 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 275, ал. 2 и чл. 262, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Е. М. Б. срещу разпореждане от 27.10.2015г. по ч. гр. дело № 2889/2015г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, с което е върната подадената от [фирма] частна касационна жалба вх. № 11911/10.09.2015г. срещу определение № 1998/21.07.2015г. по ч. гр. дело № 2889/2015г. на САС, ТО, 9 състав.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение, тъй като въззивният съд не е посочил конкретна правна норма, нарушаването на която води до нередовност на платежния документ по конкретния казус, не е посочено законово изискване, установяващо правило, по силата на което да се посочи номер на делото в предходната инстанция при подаване на касационна жалба. Релевира доводи, че въззивният съд не е отчел факта, че касационните основания и основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение са точно, ясно и конкретно посочени в касационната жалба. Частният жалбоподател моли обжалваното разпореждане да бъде отменено.
Ответникът „S. – A.” Kft, У., [населено място] чрез процесуални представители адв. П. Иванова – Г. и адв. Н. Й. К. оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност на обжалваното разпореждане по съображения, изложени в писмен отговор. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да върне обратно частната касационна жалба на [фирма], подадена срещу определение № 1998/21.07.2015г. по ч. гр. дело № 2889/2015г. на САС, ТО, 9 състав, с което е потвърдено определение № 2848 от 21.04.2015г. по т. дело № 5379/2014г. на Софийски градски съд, VІ-9 състав в обжалваната част по чл. 28 КМЧП, въззивният съд е приел, че частният жалбоподател не е изпълнил указанията, дадени с разпореждане от 18.09.2015г. – с подадените на 14.10.2015г. и 13.10.2015г. молби е представено платежно нареждане от 12.10.2015г. за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 15 лв., от което не може да се установи дали държавната такса е по конкретното дело, тъй като не е посочен номерът на делото; не са предприети никакви действия за уточняване на касационните основания по чл. 281 ГПК и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК, въпреки дадените указания.
С разпореждане от 18.09.2015г. въззивният съд е оставил без движение частната касационна жалба и е предоставил възможност на частния жалбоподател в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани нейните нередовности като представи: 1/ документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 15 лв. с посочване номера на делото на САС като основание за плащане; 2/ писмена молба с препис за другата страна, съдържаща точно и мотивирано изложение на касационните основания, предвид бланкетния характер на жалбата; 3/ писмено изложение с препис за другата страна на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разпореждането е посочено, че при неотстраняване на някоя от нередовностите в указания срок частната касационна жалба ще бъде върната. Препис от разпореждането е връчено на частния жалбоподател чрез неговия процесуален представител адв. Е. Б. на 05.10.2015г.
В предоставения едноседмичен срок частният жалбоподател е представил молба вх. № 13139/12.10.2015г. и молба вх. № 13233/14.10.2015г. с приложено преводно нареждане за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер 15 лв. за касационна жалба, без да е посочен номерът на съответното дело. Молба за уточняване на касационните основания по чл. 281 ГПК и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК не е представена.
Разпореждането на въззивния съд за връщане на частната касационна жалба е правилно. Съгласно чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 261, т. 4 ГПК към частната касационна жалба следва да бъде представен документ за внесена държавна такса. В настоящия случай, въпреки предоставената възможност и дадените ясни, точни и конкретни указания, частният жалбоподател не е представил платежен документ, от който да се установява, че е внесена дължимата държавна такса за обжалването на въззивното определение. В приложеното към молбите преводно нареждане не са посочени нито номерът на делото, чийто съдебен акт се обжалва пред ВКС, нито е посочено определението – предмет на частната касационна жалба. Посочването като основание за плащане „държавна такса КЖ” не е достатъчно да удостовери, че внесената държавна такса в размер 15 лв. е за конкретното дело, тъй като в настоящия случай не е подадена касационна жалба срещу решение, а е подадена частна касационна жалба срещу определение.
Частната касационна жалба следва да отговаря на изискванията за касационно обжалване на въззивното определение, т. е. в нея трябва да бъдат посочени касационните основания, а основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение могат да бъдат инкорпорирани в частната касационна жалба или да са посочени в приложено към нея изложение. В настоящия случай в частната касационна жалба частният жалбоподател е направил оплакване за неправилност на определението: САС неправилно е обсъдил доводите, че СГС не е международно компетентен да разгледа кумулативно съединените искове; неправилно е тълкувал и приложил Конвенцията на О. относно договорите с международна продажба на стоки; не са представени необходимите писмени доказателства съобразно действащото законодателство и няма легализирани преводи на представените доказателства. В частната касационна жалба обаче частният жалбоподател не е конкретизирал основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което правилно въззивната инстанция е оставила без движение частната касационна жалба и е предоставила срок на частния жалбоподател за отстраняване на нередовностите. Съществува разлика между касационни основания, т. е. основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК и основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В настоящия случай би могло да се приеме, че са посочени касационни основания по чл. 281 ГПК, изразяващи се в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, но основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1 ГПК не са посочени – нито е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, нито е конкретизирано кое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК се поддържа.
Поради неотстраняване в предоставения от въззивната инстанция срок на нередовностите на частната касационна жалба срещу определение № 1998/21.07.2015г. по ч. гр. дело № 2889/2015г. на САС, ТО, 9 състав обжалваното разпореждане, с което същата е върната, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 27.10.2015г. по ч. гр. дело № 2889/2015г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.