О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
гр. София, 14 септември 2012 г
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
БЛАГА ИВАНОВА
при секретар
при становището на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА частно наказателно дело № 1487 по описа за 2012 г
Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК.
Образувано е въз основа на определение на Районен съд, Дупница, от 25.07.2012 г, с което е повдигнат спор за подсъдност с Окръжен съд, Кюстендил, по повод разглеждане на молбата, подадена от осъдения В. Й. В., с правно основание чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК.
Молбата на осъдения е внесена в Окръжен съд, Кюстендил, който я е изпратил по компетентност на Районен съд, Дупница, постановил подлежащите на групиране присъди: по НОХД № 1741/10 по описа на РС, Дупница, и по НОХД № 802/11 по описа на същия съд, преминало във ВНОХД № 629/11 по описа на Кюстендилски окръжен съд.
Производството по НОХД № 802/11 по описа на РС, Дупница, е приключило с оправдателна присъда № 96 от 24.10.11 г, отменена от Кюстендилски окръжен съд, постановил осъдителна присъда, по ВНОХД № 629/11 по описа на Окръжен съд, Кюстендил, влязла в сила на 23.04.2012 г.
Районният съд, Дупница е отказал да разгледа делото, с аргумента, че последната влязла в сила присъда е постановена от Окръжен съд, Кюстендил.
Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от Районен съд, Дупница.
Върховният касационен съд, І НО, намери следното:
Съгласно чл. 39, ал. 1 НПК, когато трябва да се определи общо наказание за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища, компетентен е съдът, постановил последната влязла в сила присъда. Касае се за конкуренция между различни първоинстанционни съдилища, постановили отделните присъди, подлежащи на групиране. Нормата на чл. 39, ал. 1 НПК не се отнася до хипотези, при които осъдителната присъда е постановена от въззивния съд по реда на инстанционния контрол, какъвто е настоящият случай. Ето защо, неправилно Районният съд, Дупница е приел, че, след като въззивният съд е постановил осъдителната присъда, то същият съд следва да извърши групирането, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК. Друго би било положението, ако последната влязла в сила присъда е постановена от окръжен съд, действал като първа инстанция, на основание чл. 35, ал. 2 НПК. Доколкото е недопустимо да възникне конкуренция по смисъла на чл. 39, ал. 1 НПК между първоинстанционен и въззивен съд, то, двете присъди, обхванати от групирането в настоящия случай, се считат произнесени от Районен съд, Дупница. При това положение, спорът за подсъдност следва да се реши в полза на Окръжен съд, Кюстендил, а делото следва да бъде изпратено за разглеждане на Районен съд, Дупница.
С оглед на изложеното и на основание чл. 44, ал. 1 вр. чл. 39, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, І НО,
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗПРАЩА молбата на осъдения В. Й. В., с правно основание чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, за разглеждане от РАЙОНЕН СЪД, ДУПНИЦА.
Копие от определението да се изпрати на Окръжен съд, Кюстендил.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: