О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
София 15.03.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 9 март 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 534/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от В. С. Д., приподписана от нейния пълномощник адв. Цв. П. , против определението от 15.07.2008 г. по в.ч.гр.д. № 155/08 г. на Окръжен съд Монтана, с което е оставена без уважение подадената от В. С. Д., Г. Е. Т. и И. Е. Т. частна жалба против определението на Берковския районен съд, постановено на 20.03.2008 г. по гр.д. № 43/08 г., с което на основание чл. 100, ал.3 ГПК/ отм./ е върната подадената от тях искова молба и е прекратено с производството по делото.
С определение № 292 от 25.05.2009 г. по ч.гр.д. № 34/09 г. на ВКС, І г.о., е констатирано, че подадената от В. С. Д. частна касационна жалба не отговаря на изискванията на чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 284, ал.3, т.1 ГПК и делото е върнато на Окръжен съд Монтана за извършване на предвидените в чл. 275, ал.2 ГПК процесуални действия по привеждането й в съответствие с изискванията за редовност.
В изпълнение на тези указания, с разпореждане от 28.05.2009 г. на съдия от Окръжен съд- Монтана частната касационна жалба на В. С. Д. е оставена без движение и на същата е дадена възможност в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, да приложи доказателства в подкрепа на поддържаното основание и жалбата да бъде приподписана от адвокат.
В представеното допълнително от жалбоподателката изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение се сочи, че са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната касационна жалба, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК против определение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК, но не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:.
При въведеното с ГПК /ДВ, бр.59/2007 г.) факултативно касационно обжалване на определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителни изисквания за подбор на частните жалби, които ще бъдат допуснати до разглеждането им по същество. Те са свързани с наличието на правен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото.
В изложението към частната касационна жалба жалбоподателката се позовава на чл. 280, ал.1 ГПК, но въпреки повторно дадената й възможност не е поставила конкретен правен въпрос, с оглед на който да се преценява наличието на основанията за допускане на касационно обжалване. В частната касационна жалба и изложението към нея, както и в многобройните молби, подадени по повод постановеното въззивно определение, се сочи, че наследственият на жалбоподателката и другите ищци имот в гр. В. е бил незаконосъобразно завзет, без да е отчужден и заплатен, върху него е било построено кино и имотът продаден от областния управител на физическо лице при допуснати нарушения на закона, поради което са предявили иск против областния управител за реституция на имота и за заплащане на неговата пазарна цена. Тези доводи са неотносими към предмета на обжалваното въззивно определение, което е мотивирано с това, че след неколкократното оставяне на исковата молба без движение, същата е останала нередовна, тъй като не е бил индивуализиран съобразно действуващия регулационен план имота, предмет на спора, не е преодоляно несъответствието между обстоятелствената част и заявения петитум, искът е бил насочен срещу ненадлежна страна, която не разполага с процесуално правоспособност, а без отстраняване на тези нередовности е невъзможно да се учреди валиден исков процес. В частната жалба дори не е посочено в какво се състои неправилността на обжалвано определение. Върховният касационен съд няма задължение служебно да извлича предпоставките за допускане на касационното обжалване от мотивите на обжалвания съдебен акт.
В обобщение на изложеното, с подадената частна касационна жалба не се обосновава наличие на приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, което има за последица недопускане до касационно обжалване на атакуваното определение.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 15.07.2008 г. по в.ч.гр.д. № 155/08 г. на Окръжен съд Монтана.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: