6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
София, 16.03.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№2089/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „Крит” ЕООД – [населено място] и „Нова Инвестмънт Трейд” ЕООД – [населено място], срещу решение №707 от 26.03.2019г., постановено по в.т.д.№1370/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 с-в, с което е потвърдено решение №2438/21.12.2017г. по т.д.№1174/2017г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-16 състав.
В двете касационни жалби – с идентично съдържание, се поддържа, че предявеният от „Интерстадиз 2005” ООД иск с правно основание чл.135 ЗЗД е недопустим поради липсата на правен интерес, дооколкото при уважаване на иска не би настъпила правна промяна в положението на ищеца. Твърди се, че от представените от касаторите три постановления за възлагане на недвижими имоти (едното – прието като доказателство пред първата инстанция, а другите две – неправилно отказано да бъдат приети от въззивния съд), е видно, че по отношение на апортираните недвижими имоти е била вписана възбрана на 20.12.2012г., която е изцяло противопоставима на ищеца по Павловия иск. Претендира се в случай, че искът бъде приет за допустим, да се отмени въззивното решение като се отхвърли претенцията по чл.135, ал.1 ЗЗД като неоснователна с присъждане на касаторите на направените от тях разноски.
В идентични по съдържание изложения по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към двете касационни жалби се поддържа, че въззивният състав в противоречие с диспозитивното начало, прогласено в чл.6 ГПК, е отказал приемането на новите доказателства по смисъла на чл.266 ГПК – 2 броя постановления за възлагане и имотни справки, като във връзка с твърдението на касаторите за допуснато от апелативния съд процесуално нарушение е поставен следния въпрос №1: „Следва ли съдът да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и от правна страна?”.
Същевременно в изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че изводът на въззивния съд, че с апорта на процесните недвижими имоти касаторите са увредили кредитора чрез значително намаляване възможностите му за удовлетворяване, е направен при игнориране на вписаната възбрана на 20.12.2012г. върху недвижимите имоти като релевантно обстоятелство по чл. 453, ал.1, т.2 ГПК. В тази връзка се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение с оглед следните формулирани от касаторите въпроси:
№2: „Противопоставима ли е първата вписана по ред възбрана на останалите кредитори на длъжника при и след проведено принудително изпълнение?”
№3: „Налице ли е увреждане на правата на кредитора-ищец по Павловия иск в случай, че преди вписването на исковата му молба е вписана възбрана върху същия имот, чието прехвърляне се атакува в полза на друг кредитор?” и
№4: „Противопоставими ли са правата на купувача на имот на публична продан на последващи кредитори на длъжника, включително с уважени искове по чл.135 от ЗЗД в случай, че в полза на взискателя по изпълнителното дело, е била вписана първа по ред възбрана?”.
Сочи се, че въпросите №2, №4 и частично №3, са решени от въззивния съд в противоречие с постановките в Тълк.решение №1/10.07.2018г. по тълк.д. №1/2015г. на ВКС, ОСГТК, както и че въпрос №3 е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, доколкото по него липсва установена съдебна практика, включително и такава на ВКС.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК са депозирани с идентично съдържание писмени отговори на двете касационни жалби от „Интерстадиз 2005” ООД –гр.София, в които се излагат доводи за липсата на поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК. Сочи се, че както в отговорите на исковата молба, така и във въззивните жалби, липсват твърдения за вписани възбрани върху процесните имоти преди завеждане на иска по чл.135 ЗЗД, поради което съдът не е допуснал процесуално нарушение, отказвайки да приеме нови доказателства пред въззивната инстанция. Твърди се, че въпросите свързани с правното значение на вписаните забрани за допустимостта и основателността на Павловия иск, не са обусловили решаващите изводи по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същевременно се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното пред касационната инстанция решение, въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение №2438/21.12.2017г. по т.д.№1174/2017г. на СГС, с което е обявен на основание чл.135, ал.1 ЗЗД за относително недействителен по отношение на ищеца „Интерстадиз 2005” ООД, извършения от „Крит” ЕООД с вписване №20160910165406 по партидата на „Нова Инвестмънт Трейд” ЕООД, учредителен апорт на правото на собственост с обект недвижими имоти, представляващи самостоятелни обекти в [жк], ателиета, магазини, подземни гаражи, мазета и трафопост, с обща разгъната плащ от 51 337. 47 кв.м., изграден в УПИ I – 414, 415, 416 от кв.64 по плана на [населено място], местността „Манастирски ливади -Изток“, с площ от 10 089кв.м., а именно: апартамент № 201 В с идентификатор 68134.1006.848.7.47, апартамент № 201 Б с идентификатор 68134.1006.848.7.20 и апартамент № 203 В с идентификатор 68134.1006.848.7.49.
Препращайки към мотивите на първата инстанция по реда на чл..272 ГПК относно приетата за установена фактическа обстановка, въззивният състав се е произнесъл в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК по наведените в двете въззивни жалби на „Крит” ЕООД и на „Нова Инвестмънт Трейд” ЕООД възражения и оплаквания. Приел е, че въз основа на влязлото в сила решение №139/06.06.2016г. по т.д.№1315/2016г. на СГС, със сила на пресъдено нещо е установено правното положение на „Интерстадиз 2005” ООД като кредитор по договор за заем от 01.03.2012г. на заемателя-ответник „Крит” ЕООД, което обуславя активната легитимация на ищеца по предявения Павлов иск.
Апелативният съд е приел за неоснователно възражението на въззивниците, че извършеното действие – апорт на недвижими имоти, не уврежда интересите на кредитора, като е посочил, че апортът е правно действие, представляващо особен вид отчуждаване, с транслативен ефект за правото на собственост с оглед постигането на определена цел – участие в търговското дружество. Въззивният състав е изложил доводи, подкрепящи изчерпателните съображения на първоинстанционния съд, че актът на апортиране на имущество намалява значително възможността за удоволетворяване на кредитора на длъжника. Съдът не е възприел възражението на въззивниците, че ако длъжникът разполага и с друго имущество, извън отчужденото, то няма основание за извод, че не е налице увреждане като е посочил, че трайно в съдебна практика е застъпено разбирането, че правно ирелевантно за иска по чл.135 ЗЗД е дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност. В обжалваното решение е отразено, че не е основателно и възражението, че по делото не е установено знанието на третото лице „Нова Инвестмънт Трейд” ЕООД, доколкото вторият ответник като юридическо лице е имал известност за обстоятелствата, чрез физическите лица – органи на управлението. Посочено е, че в случая, не само, че едноличен собственик на капитала на Нова Инвестмънт Трейд” ЕООД е „Крит” ЕООД, но и управител на третото лице по време на извършване на апорта е управителят на „Крит” ЕООД Р. И. И..
Въззивният състав е оставил без уважение възражението на въззивниците, че датата на постановлението за възлагане на имот, придобит на публична продан, е противопоставима на исковата молба без оглед на факта, че датата на вписване на постановлението за възлагане, следва датата на вписване на исковата молба. Съдът е посочил, че датата на постановлението за възлагане е релеванта за момента на придобиване на собствеността на имота от третото лице, доколкото от тази датата нататък, той се легитимира като носител на правото на собственост. Според съда от значение за противопоставимостта на правата му спрямо тези на лица с вписани актове за същия имот е датата на вписване на постановлението за възлагане, която в случая с представеното пред първата инстанция постановление за възлагане на недвижим имот – апартамент №203 В от 20.01.2017г., следва вписването на исковата молба, поради което и датата на придобиване на имота от съдебния изпълнител е без правно значение за изхода на настоящия спор.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въззивното решение не е евентуално недопустимо като предпоставка за допускането му до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК. Решението е постановено от въззивен съдебен състав в рамките на компетентността му по чл.269 ГПК с произнасяне по предявения с исковата молба иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД. В хода на производството – както в отговорите и в допълнителните отговори на исковата молба на ответните дружества, така и в двете въззивни жалби, допустимостта на иска поради липсата на правен интерес за ищеца е била оспорена само по отношение на апорта на апартамент №203 В и то във връзка с твърдението на ответниците, че продажбата на този имот чрез възлагане от съдебния изпълнител на трето физическо лице е извършена преди вписването на исковата молба на „Интерстадиз 2005” ООД. В тази връзка въззивният състав е приел, че Павловият иск е допустим по отношение на апорта на апартамент №203 В, доколкото датата на вписване на исковата молба предхожда датата на вписване на постановлението за възлагане.
С оглед липсата на твърдение или възражение от ответниците, че атакуваният на основание чл.135 ЗЗД учредителен апорт, включва недвижими имоти, които са били възбранени по искане на друг или на други кредитори преди вписването на исковата молба, наличието на възбрана не е обсъждана нито от първата, нито от въззивната инстанции, като правнорелевантен факт за допустимостта на иска, който подлежи на установяване в настоящото дело. Съдът преценява правния интерес на ищеца от производството по предявения иск с оглед конкретните твърдения на страните и установените по делото обстоятелства. Ето защо въведеното от касаторите за пръв път твърдение с касационните жалби за наличие на възбрани на процесните имоти от 20.12.2012г., което обстоятелство не се установява от събраните по делото доказателства, не може да обоснове евентуална недопустимост на иска поради липса на правен интерес.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Не може да обоснове допускане на касационно обжалване поставеният от касаторите въпрос №1: „Следва ли съдът да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и от правна страна?”. Както бе посочено по-горе, ответниците нито пред първата, нито пред въззивната инстанции, са поддържали наличието на наложени възбрани върху апортираните недвижими имоти, което да изисква събиране на доказателства за тяхното установяване. В тази връзка първата инстанция не е имала основание и не е включила в доклада по делото по чл.140 ГПК, одобрен от страните, необходимостта от установяване на този факт. Въззивният съд е отказал да приеме новите писмени доказателства, представени от въззиивниците, доколкото те са били поискани за установяване на друго обстоятелство, което съдът е счел за ирелевантно за спора – а именно, че и останалите два имота са били отчуждени с постановления за възлагане след вписването на исковата молба. Следва да се има предвид, че от приетото като доказателство пред първата инстанция постановления за възлагане на недвижим имот от 20.01.2017г. не е видно, че по отношение на апартамент 203 В е имало наложена преди това възбрана. При това положение формулираният от касатора процесуалноправен въпрос не е значим за конкретния правен спор по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Не покриват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и останалите три поставени от касаторите въпроси: №2: „Противопоставима ли е първата вписана по ред възбрана на останалите кредитори на длъжника при и след проведено принудително изпълнение?”; №3: „Налице ли е увреждане на правата на кредитора-ищец по Павловия иск в случай, че преди вписването на исковата му молба е вписана възбрана върху същия имот, чието прехвърляне се атакува в полза на друг кредитор?” и №4: „Противопоставими ли са правата на купувача на имот на публична продан на последващи кредитори на длъжника, включително с уважени искове по чл.135 от ЗЗД в случай, че в полза на взискателя по изпълнителното дело, е била вписана първа по ред възбрана?”. Тези въпроси са свързани с правното значение на възбраната и респективно за нейната противопоставимост спрямо защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД. Тъй като възражение за наличие на наложени възбрани върху апортираните имоти не е правено от ответниците преди постановяване на въззивното решение и респ. – не са събирани доказателства в тази насока до приключване на устните състезания пред САС, въззивният състав въобще не е обсъждал значението на евентуални наложени възбрани върху апортираните недвижими имоти като релевантни обстоятелства за допустимостта и основателността на иска. В тази връзка поставените въпроси №2, №3, и №4, не са обусловили решаващата воля на съда съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК.
Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените от касаторите допълнителни основания за това по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Не следва да се присъждат разноски за касационната инстанция в полза на „Интерстадиз 2005” ООД, тъй като не са представени доказателства за такива разноски (в отговора на касационната жалба на „Крит” ЕООД от „Интерстадиз 2005” ООД е отразено, че се прилага списък за разноски и доказателства за заплатен адвокатски хонорар, но такива не са приложени).
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА по касационните жалби на „Крит” ЕООД и „Нова Инвестмънт Трейд” ЕООД касационно обжалване на решение №707 от 26.03.2019г., постановено по в.т.д.№1370/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: