О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
Софияq 17.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 14 февруари 2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 666/2011 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. П. Р. чрез неговия пълномощник адв. М. А. против решението на Софийски градски съд, постановено на 26.10.2010 г. по гр.д. № 13001/2009 г. С него е потвърдено решението на Софийски районен съд, постановено на 26.05.2009 г. по гр.д. № 4554/07 г., с което е допуснато извършването на съдебна делба на недвижим имот, представляващ апартамент № 34, находящ се в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] състоящ се от две стаи, кухня, и други сервизни помещения, застроен на 67.97 кв.м, ведно с 0.874% ид. части от общите части на сградата, включително и от портиерското помещение, между съделителите П. Р. Р., М. Р. Р. и П. П. Р. при права по 14.993585/100 ид. части за П. Р. Р. и за М. Р. Р. и 70.01283/100 ид. части за П. П. Р..
В касационната жалба са наведени доводи за недопустимост на въззивното решение като постановено по непредявена претенция, както и за неправилност на същото поради това, че съдът не е зачел силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр.д. № 6035/04 г. на Софийски районен съд, с което на основание чл. 30, ал.1 ЗН са възстановени запазените части на Р. П. Р. от наследството от П. П. Р., като е намалено дарението на 1/2 ид. част от процесния апартамент с 2 597.50/19500 ид. части и от наследството от В. Г. Р., като е намалено дарението на другата ? ид. част от същия апартамент с 1/6 ид. част. Касаторът счита, че решението следва да се допусне до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
Твърдението за недопустимост на въззивното решение е обосновано от касатора с това, че с исковата молба първоначалният ищец Р. П. Р., заместен в процеса от своите наследници П. Р. Р. и М. Р. Р., е твърдял, че на основание влязлото в сила решение по гр.д. № 6035/2004 г. на Софийски районен съд, се легитимира като собственик на 15/100 ид. части от процесния апартамент и е поискал съдът да допусне делба на същия между него и ответника П. П. Р. при права съответно 15/100 ид. части за ищеца и 85/100 ид. части за ответника. С обжалваното въззивно решение съдът обаче е приел, че по силата на посоченото решение, с което са възстановени запазените части на Р. Р. от наследството на П. П. Р. и В. Г. Р., първоначалният ищец бил собственик на 29.98717/100 ид. части / 2 597.50/19 500 ид. части, представляващи възстановената запазена част от наследството на П. Р. + 1/6 ид. част, представляващи възстановената запазена част от наследството на В. Р./, следователно делът на всеки от двамата му наследници е в размер на 14.993585/100 ид. части, а делът на ответника е съответно 70.01283/100 ид. части, при които е допуснал да извърши делба между тях.
Допускането на делба при квоти, различни от посочените от ищеца в исковата молба, не сочи на вероятна недопустимост на решението като постановено по незаявено искане. С предявяването на иска за делба съсобственикът реализира потестативното си право да иска прекратяване на съсобствеността и това искане, заявено в петитума на исковата молба очертава пределите на правораздавателната дейност по конкретното дело и следва да бъде разгледано от съда. Константната съдебна практика приема, че при постановяване на решението по допускане на делбата съдът не е обвързан от посочените от ищеца в исковата молба права, а е длъжен служебно да определи същите въз основа на доказателствата по делото и закона. В тази насока диспозитивното начало търпи отклонение в производството по съдебна делба, което е уредено от закона като особено исково производство. Твърдението на касатора за разрешаване на този въпрос от въззивния съд в противоречие с трайно установената съдебна практика не е подкрепено с посочване на конкретни решения, а на настоящия състав не е известна съдебна практика, според която посочените от ищеца квоти, при които се иска допускане на съдебна делба, да обвързват решаващия съд.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, постановено на 26.10.2010 г. по гр.д. № 13001/2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: