О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
гр. София, 17.07.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 2673 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. М. В. от [населено място] срещу определение № 114 от 05.04.2018г. постановено по ч.гр.д. № 96/2018г. на Ямболски окръжен съд, с което потвърдено разпореждане № 27 от 07.02.2018г. по гр.д. № 66/2014г. на Тополовградски районен съд за връщане на въззивната й жалба срещу постановеното първоинстанционно решение на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.
В частната жалба се иска отмяна на определението. Твърди се, че е постановено недопустимо решение по допускане на делбата, довело до нищожност на съдебната делба; такава делба не поражда последици, поради което съдът не може да продължава делбата и да разпределя имотите по искане на чужди на съсобствеността лица. По отношение на прекратяването на делото се твърди, че са посочени обжалваните актове – по допускане делбата, по определяне на дялове и обезщетения, както и всички останали съдебни актове, посочени във въззивната жалба, които са недопустими. На второ място се твърди, че държавната такса е правилно определена от жалбоподателя и е внесена.
В изпълнение на дадените указания за прилагане на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване е представен „отговор” от 26.06.2018г. В него отново са повторени доводите, че решението по допускане на делбата е недопустимо, тъй като ищцата не е наследник и няма права върху имота; че срок за обявяване на нищожност и обезсилване поради недопустимост, не тече.
Отговор на частната жалба от насрещните страни не е подаден.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството пред Тополовградски районен съд е по дело за делба във фазата по извършването. С решение от 09.11.2017г. съдът е извършил разпределение на делбените имоти между съделителите по реда на чл. 353 ГПК. На 06.12.2017г., в срока за обжалване на това решение, е постъпила въззивна жалба от И. М. В.. В нея липсва изрично посочване кой съдебен акт се обжалва. Заявени са оплаквания, че съгласно представените доказателства ищците К. Д. и П. В. не са наследници на наследодателя В. В.; поради това делбата е нищожна и не произвежда правни последици; отправеното искане е за прогласяване нищожността на делбата. С определение от 18.01.2018г. Тополовградски районен съд е оставил жалбата без движение с указания да се приведе в съответствие с чл. 260, ал.1,т.2,3 и 43 ГПК и чл. 261, т.4 ГПК, а именно да се посочи кое решението се обжалва, в какво се състои неговата порочност, какво е искането, както и да се внесе държавна такса в размер на 384,90 лв., определена върху стойността на дела на жалбоподателката.
В отговор на указанията жалбоподателката е заявила, че се обжалва недопустимост на решенията, че е внесена дължимата държавна такса 40 лв. съгласно т.18 от Тарифата, тъй като искът за делба е неоценяем. С разпореждане от 07.02.2018г. съдът е приел, че нередовностите не са отстранени. Първо, дължимата държавна такса е в размер на 2% върху стойността на дела и тя не е внесена в посочения от съда размер; второ, не е посочено изрично кое решение се обжалва и в какво се състои порочността му – уточнението, че „се обжалва недопустимост на решенията” по никакъв начин не внася яснота. Поради това е върнал жалбата.
С обжалваното определение № 114 от 05.04.2018г. по ч.гр.д. № 96/2018г. Ямболски окръжен съд е потвърдил връщането на въззивната жалба. Споделил е изводите, че нередовностите на жалбата не са отстранени, нито по отношение обжалваните решения и тяхната порочност, нито по отношение на дължимата държавна такса. В частната жалба е уточнено, че се обжалват всички съдебни актове по гр.д. №66/2014г. – от допускането на делбата до последния акт. Това несъмнено включва и решението от 09.11.2017г. по извършване на делбата, а дължимата държавна такса за обжалването му е в размер на 2% от стойността на дела на обжалващия. Тази такса не е внесена и жалбата правилно е върната.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, при преценка на предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване намира, че такива не са налице.
Въпреки дадените изрични указания касаторът не е формулирал изрично правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК – материалноправен или процесуалноправен, разрешен от съда и обусловил изхода на спора. Съгласно разясненията в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГКТК на ВКС в производството по чл. 288 ГПК се извършва селекция на касационните жалби по законоустановени критерии. Посочването на конкретен правен въпрос съставлява общо основание за достъп до касационно обжалване и липсата му е достатъчна да обоснове отказ да се допусне касационно разглеждане на жалбата. Касаторът не е обосновал и допълнителните основания на чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК, а именно: противоречие на разрешения правен въпрос със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, противоречие с практиката на ВКС /т.1/, противоречие с актове на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз/т.2/, значение на въпроса за точното прилагане на закона и развитието на правото/т.3/. Изложените в жалбата доводи, че жалбата неправилно е върната, тъй като не страда от недостатъци, които да не са отстранени, представляват оплаквания за неправилност по смисъла на чл. 281 ГПК и не могат да бъдат разглеждани в производството по допускане на касационно обжалване.
Наведените твърдения за нищожност и недопустимост на всички съдебни актове по делото – от допускането на делбата до извършването, не освобождават жалбоподателя от задължението да приведе жалбата в съответствие с изискванията на закона – чл.260 и 261 ГПК. Вярно е, че нищожността на решението може да се предяви безсрочно – чл. 270, ал.2 ГПК, но редът за това е исков. По делото са налице данни, че такъв иск е бил предявен от жалбоподателката, образувано е гр.д. № 126/2017г. на Тополовградски районен съд, но производството по него е прекратено /виж определение на л. 597 от т.ІІІ на първоинстанционното дело/.
Разпоредбата на чл. 75, ал.2 ГПК прогласява за нищожна делбата, в която не е участвал някой съсобственик. Ако наред със съсобствениците в делбата участва и лице, което не се легитимира като съсобственик, то решението е постановено в нарушение на закона.В случая възраженията на съделителката И. М. В. /сега жалбоподател/ относно участието в делбата на К. Д. и П. А., както и досежно извършения отказ от наследство от К. В. В., са разгледани в решението по допускане на делбата и при неговото въззивно и касационно обжалване. Това решение е влязло в сила и обвързва страните, включително жалбоподателката. Подадената от нея молба за отмяна на решението по допускане на делбата по реда на чл. 303 ГПК е оставена без разглеждане.
В допълнение може да се посочи, че дължимата държавна такса по жалбата правилно е определена от инстанциите и невнасянето й е достатъчно да обуслови законосъобразното връщане на жалбата.
Въз основа на изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 114 от 05.04.2018г. постановено по ч.гр.д. № 96/2018г. на Ямболски окръжен съд по частната касационна жалба на И. М. В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: