О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
гр. София,19.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 2961/17г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. П. М. /заместена от своя наследник по закон Д. Д. Ц.-И. от [населено място]/ срещу въззивно решение № 245 от 11.01.17г., постановено по гр.д.№ 7893/16г. на Софийския градски съд, ІV Б с-в, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение от 18.03.16г. по гр.д.№ 63049/14г. на Софийския районен съд, 127 с-в, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Л. П. М. срещу З. Ш. Д., Н. Ш. Н., А. Ш. М., М. Ш. Д., Т. Ш. Д., И. Ш. Д., А. Г. М., Ш. Г. Ш. и Ц. Г. Ш. искове по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор 02659.2193.371 по КККР на [населено място], с площ от 672 кв.м., а по документ за собственост от 561 кв.м., придобит на основание реституция по ЗСПЗЗ.
По делото е установено, че през 1958г. ищцата в първоинстанционното производство Л. М. е внесла в ТКЗС нива с площ от 1,9 дка в землището на Б., м.”Л.”. С решение № 5057 от 04.04.2003г. на ОСЗГ-Б. на същата е възстановено в реални граници правото на собственост върху нива от 0,561 дка, ноходящ се в [населено място], м.”Л.”, имот № 2372 по кад.план. Възстановеният на ищцата процесен имот съвпада по граници с имот, който е бил предмет на делба през 1963г., приключила със съдебна спогодба, като е поставен в дял на наследодателката на ответниците С. И. Г., за който същата се е снабдила с констативен но.акт № 37/1964г.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищцата не е доказала правото си на собственост върху процесния имот към датата на обобществяването на земята, както и че този имот е бил част от внесената от нея в ТКЗС нива през 1958 г. Извършвайки косвен съдебен контрол на решение № 5057 от 04.04.2003г. на ОСЗГ-Б. във връзка с възраженията на ответниците, градският съд е констатирал материална незаконосъобразност на решението, респ. че то не е породило целените правни последици, поради което ищцата не се легитимира като собственик на имота въз основа на земеделска реституция. Изложени са и съображения , че решението на поземлената комисия не отговаря на изискванията на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ /в приложимата към 2003г.редакция/ и не представлява годен титул за собственост, издаден в резултат на законосъобразно проведено административно производство по ЗСПЗЗ и след завършен фактически правен състав на това производство, тъй като в решението не са посочени съседи на реституирания имот и същият се различава по площ от процесния. Предвид на това съдът не е разгледал направеното при условията на евентуалност възражение на ответниците, че те, респ. тяхната наследодателка владеят процесния имот 1964г. до сега, вкл . повече от десет години след постановяване на решението за неговата реституция и са го придобили по давност.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1.Какво правно значение има категорията “път” при описанието границите на имота и допустимо ли е издаване на нотариален или съдебен акт да се прилага подход по избор на издателя на акта относно това дали като граница да се впише път, с който граничи поземлен имот или като граница може да бъде посочен имот, който е от другата страна на пътя; 2. Следва ли съдът да приложи такъв подход при оценката си на заключението на вещото лице, при който да разграничи експертната от останалата информация, описана и съответно ползвана в заключението на вещото лице и 3. Следва ли съдът да обсъжда различните позиции на вещите лица от една и съща колективна експертиза при отразяване при отразяване на съображения защо кредитира едното становище на експертите и отхвърля другото.
Ответниците по жалбата считат, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба, в приложимата редакция преди изменението, обн.ДВ, бр.86/17г. с оглед датата на подаване на касационната жалба – 28.02.17г. и § 74 ПЗР ЗИДГПК, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван противоречиво от съдилищата; от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в цитираната разпоредба. Съгласно дадените с ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения посоченият от касатора правен въпрос, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС разполага с правомощието да уточни поставения въпрос, но не може да допуска касационно обжалване по друг въпрос, освен при нищожност или недопустимост на въззивното решение.
В случая поставените от касатора въпроси не са обусловили решаващата воля на съда за отхвърлянето на предявения положителен установителен иск за собственост, свързани са с преценката на доказателствата и не предполагат даването на принципни отговори, поради което не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване. Изводът на съда за идентичност на получения в дял имот през 1963г. от наследодателката на ответниците с процесния имот е направен след извършена преценка на целия събран по делото доказателствен материал, която преценка е извън правомощията на ВКС, като тричленната съдебно-техническа експертиза е подписана от вещите лица без наличие на изразено и мотивирано особено мнение на някое от тях.
Освен това, когато съдът отхвърля предявения иск на няколко различни основания, касаторът следва да постави правни въпроси по отношение на всяко от тях, което в случая не е сторено, поради което поставените въпроси и по тази причина не обуславят изхода на спора. Не са изложени и релевантни доводи за обосноваване на значението на тези въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането им от касационната инстанция, с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването й, съгласно дадените в т.4 на посоченото тълкувателно решение разяснения, които предпоставки относно поставените въпроси не са налице.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по касация строените от тях в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 245 от 11.01.17г., постановено по гр.д.№ 7893/16г. на Софийския градски съд, ІV Б с-в.
О с ъ ж д а Д. Д. Ц.-И. от [населено място] да заплати на З. Ш. Д., Н. Ш. Н., А. Ш. М., М. Ш. Д., Т. Ш. Д., И. Ш. Д., А. Г. М., Ш. Г. Ш. и Ц. Г. Ш. сумата 1000 лв./хиляда лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: