2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
София,02.03.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№2479/2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] – [населено място], против решение №1560 от 04.07.2017г., постановено по в.гр.д.№479/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о., 1 с-в, в частта му, с която е потвърдено решение от 11.10.2016г. по гр.д.№6653/2015г. на СГС, І-7 с-в, за сумата над 50 000лв. до присъденото в полза на ищеца Т. Х. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90 000лв.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди се, че съдът е присъдил застрахователното обезщетение в завишен размер като се излагат съображения, че получените увреждания от ищеца в резултат на злополуката са от лека и от средна степен с период на възстановяване около 3 месеца. Акцентира се върху размера на намалената трудоспособност от 50%, както и на обстоятелството, че от доказателствата по делото не се установяват усложнения в здравословното състояние по време на възстановителния период. Оспорва се като необоснован извода на съда, че получената при ПТП травма е в причинна връзка с туморното образувание на седмия шиечен прешлен на ищеца, както и че злополуката е допринесла за по-ранната изява на клиничната симптоматика на това заболяване. Според касатора съдът в нарушение на процесуалните правила не е обсъдил всички факти и доказателства, имащи значение за определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД.
Допустимостта на касационното обжалване се обосновава с наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са поставени три въпроса, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:
1. „При определяне на обезщетението за неимуществени вреди, как следва да бъде преценено от съда физическо увреждане при ПТП, което е довело до по-ранна изява на симптомите на вече съществуващо в увредения тежко заболяване, без връзка с ПТП?”
2. „Може ли да се приеме, че едно решение е правилно и обосновано при условие, че при определяне размера на застрахователното обезщетение, съдът се е ръководил главно от съображения, свързани с по-ранното проявление на симптомите на болести, несвързани с ПТП, вместо с тези за характера, степента и тежестта на увреждането?”и
3. „При определяне на размера на застрахователното обезщетение следва ли да се цени като утежняващо обстоятелство факта, че травмата от ПТП е допринесла за по-ранната изява на клиничните симптоми на вече съществуващо у ищеца туморно заболяване? И може ли да се счете за утежняващо обстоятелство, водещо до определяне на обезщетение в значително по-висок размер, ранното проявление на симптомите и откриване на вече съществуваща тежка болест, особено ако в случая се касае до туморно образувание?”.
Без да е формулиран конкретен въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се твърди, че е налице и предпоставката по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като по подобни казуси има създадена противоречива съдебна практика, обективирана в решение, постановено по гр.д.№1773/2014г. на СГС, І-13 с-в, решение по гр.д.№8738/2015г. на СГС, І-7 с-в, и решение по гр.д.№3163/2015г. на САС, 15 с-в.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от ищеца Т. Х., в който се поддържа, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Същевременно се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил в обжалваните му части решение №7423/11.10.2016г., постановено по гр.д.№6653/2015г. на СГС, І-7 с-в, с което ответникът [фирма] е осъден на основание чл.226 ал.1 КЗ(отм.) да заплати на ищеца Т. Х. сумата 90 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 22.09.2014г., ведно със законната лихва от датата на произшествието до окончателното изплащане на сумата.
Имайки предвид обстоятелството, че застрахователното дружество не е обжалвало решението на първата инстанция до размер на 20 000лв. от присъденото обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на чл.226 ал.1 КЗ (отм.) – наличие на валидна застраховка по риска „Гражданска отговорност” с въззивното застрахователно дружество, в рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на неимуществени вреди на пострадалия ищец, изразващи се в болки, страдания и неудобства от причинените увреждания на здравето, причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на прекия извършител. Съдът е посочил също, че липсата на принос на пострадалия за причинените му на вреди е въпрос, който е преклудиран, тъй като в жалбата си застрахователят не е навел оплаквания против изводите на съда по чл.51, ал.2 ЗЗД.
Въззивният съд е приел за установено, че на 22.09.2014г. в [населено място], застрахованият при ответника автомобил Форд Фокус с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от С. Л., е ударил пешеходеца Т. Х., причинявайки му множество увреди. Позовавайки се на приетото пред първата инстанция заключение по извършената медицинска експертиза от в.л. Г., съдът е посочил, че в резултат на пътнотранспортното произшествие ищецът Х. е получил: 1). мозъчно сътресение, вследствие на което е развил церебрастенен синдром и загуба на обонянието, който причинява постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота; счупване на дясната ключица, причиняваща разстройство на здравето, неопасно за живота; 2). контузия на гръдния кош в съвкупност с контузията на десен бял дроб, причиняващо разстройство на здравето временно опасно за живота; 3). охлузване и кръвонасядане в дясната слепоочна област и 4). контузия в областта на интрамедуларна добре кръвоснабдена формация- хемангиобластом, който е в пряка причинна връзка с настъпилата пареза на крайниците. В решението е отразено становището на вещото лице, че констатираната туморната формация може да е съществувала до инцидента, но не може с категоричност да се отхвърли възможността туморното образувание да се е развило в резултат на травматичния инцидент.
Обсъждайки възможната причинна връзка между туморното образувание и пътнотранспортното произшествие съдът е е акцентирал върху заключението по извършената повторна експертиза от в.л. М. и на неговите обяснения в открито заседание, който на база изследване от 10.11.2014г. М. на шиен и гръден отдел на гръбначния стълб, е констатирал туморен процес на ниво VІІ шиен прешлен, разположен в гръбначния мозък /интрамедуларно/ с размери от 12мм, с върхови и опашни зони на сирингомиелия, според което наличната сирингомиелия насочва за давност на процеса, която категорично не би могла да бъде в рамките на месец и половина /от ПТП до констатираното въз основа на образно изследване/, а парезата на крайниците е била свързана с този процес. На тази база въззивният състав е приел, че ищецът върху когото тежи доказателствената тежест, не е установил при условията на главно доказване наличието на пряка причинна връзка между спорните увреди (туморна формация с опашни зони на сирингомиелия и квадрипариетичен синдром) като настъпили вследствие на ПТП. Според съда обаче травмата при ПТП е допринесла за по-ранната изява на тежката клинична симптоматика.
За да определи дължимото обезщетение на ищеца Х. (мъж в активна работоспособна възраст на 42 години) в размер от 90 000лв. – идентичен с приетия размер на обезщетението от първата инстанция, апелативният съд е отчел множеството травми, получени от ищеца сред които мозъчното сътресение и възникнало вследствие на него усложнение церебрастенен синдром с характерните за него проявни форми на паметови смущения, главоболие; счупването на дясната ключица, чието възстановяване е за период по-дълъг от 30дни; контузията на гръдния кош в съвкупност с контузия на белия дроб, представляваща опасност за живота; контузията на главата с кръвонасядания и аноксия (загуба на обонянието). Съдът е посочил, че всички тези травми са причинили много по-висок интензитет на болките и страданията, което неминуемо следва да бъде съобразено като утежняващ състоянието на ищеца фактор и да намери израз при определяне обема на вредите. В обжалваното решение е отчетено и обстоятелството , че загубата на обоняние е причинила по-големи от обичайните за ищеца негативи с оглед на упражняваната от него професия – готвач. Съдът е взел предвид и показанията на свидетелите Б. и И., които описват състоянието на ищеца като изключително тежко – възстановителният период на травмата (аноксия) е продължил около година, ищецът не можел да става и да се храни сам, имал болки в ръката (в областта на счупената ключица), оплаквал се от болки в гръдния кош и затруднено дишане, проблеми с обонянието, в самото начало не се разбирало какво говори, после се пооправил, бил подтиснат–често гледал в една точка и плачел, имало моменти, в които бил неадекватен. Съдът е отчел, че травмите при инцидента са способствали за ранната изява на симтоматиката на тумора и сирингомелията и настъпилия вследствие на тях квадрипаретичен синдром и че в продължение на близо година след инцидента ищецът продължава да търпи болки и неудобства от установените в причинна връзка с ПТП увреждания.
Настоящият състав намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Нито един от поставени от касатора три въпроса няма характеристиката на въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, обосноваващ приложното поле за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Според т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпрос №1: „При определяне на обезщетението за неимуществени вреди, как следва да бъде преценено от съда физическо увреждане при ПТП, което е довело до по-ранна изява на симптомите на вече съществуващо в увредения тежко заболяване, без връзка с ПТП?” е поставен като теоретичен въпрос, на който не може да се даде принципен отговор извън контекста на обсъдените във въззивното решение множество други увреждания, получени от ищеца в резултат на застрахователното събитие, както и продължителния възстановителен период, обстоятелства, обусловили решаващите изводи на съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Въпрос №2: „Може ли да се приеме, че едно решение е правилно и обосновано при условие, че при определяне размера на застрахователното обезщетение, съдът се е ръководил главно от съображения, свързани с по-ранното проявление на симптомите на болести, несвързани с ПТП, вместо с тези за характера, степента и тежестта на увреждането?” е въпрос за правилността на обжалваното решение, която като касационно основание по чл.281 т.3 ГПК, не е предмет на обсъждане и проверка в производството по допускане на касационно обжалване по чл.288 ГПК. Въпрос №3: При определяне на размера на застрахователното обезщетение следва ли да се цени като утежняващо обстоятелство факта, че травмата от ПТП е допринесла за по-ранната изява на клиничните симптоми на вече съществуващо у ищеца туморно заболяване? И може ли да се счете за утежняващо обстоятелство, водещо до определяне на обезщетение в значително по-висок размер, ранното проявление на симптомите и откриване на вече съществуваща тежка болест, особено ако в случая се касае до туморно образувание?” не е значим за конкретния правен спор, тъй като анализът на въззивното решение сочи, че въззивният състав е определил дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди съобразявайки се с търпените болки и страданията на ищеца, които не са пряко свързани с туморното образувание. Съдът е отчел, че травмите при инцидента са способствали за ранната изява на симтоматиката на тумора и настъпилия квадрипаретичен синдром без да е изложил мотиви, че обосновава обезщетение „в значително по-висок размер” поради по-ранното проявление на симптомите на туморното заболяване. Отделен е въпросът, че при определяне размера обезщетението за неимуществени вреди, съдът преценява всички обстоятелства, относими за обема на търпените болки и страдания от пострадалия, включително възраст, професия, наличие на други заболявания и пр.
Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Независимо от горното следва да се отбележи, че в изложението касаторът не е изложил съображения в подкрепа на тезата, че формулираните от него въпроси са от значение на точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, каквото изискване е посочено в разясненията, дадени в т.4 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Не е налице и поддържаната от касатора предпоставка по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Във втората част от изложението, в която се застъпва тезата, че е налице въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, липсва формулиран конкретен въпрос, което е достатъчно основание за недопускане на касация. Отделно следва да се отбележи, че съдебната практика, на която се позовава касатора, а именно: решение по гр.д.№1773/2014г. на СГС, І-13 с-в, решение по гр.д.№8738/2015г. на СГС, І-7 с-в, и решение по гр.д.№3163/2015г. на САС, 15 с-в., не се отнася до идентични телесни увреждания с тези, получени от ищеца Т. Х.. В представените съдебни решения липсва отразяване, че същите са влезли в сила, което е необходимо условие съгласно указанията в т.3 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС за допускане на касация в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
На основание чл.81 във вр. с чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на Т. Х. сумата 500 лв. – заплатен адвокатски хонорар за правна защита в касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1560 от 04.07.2017г., постановено по в.гр.д.№479/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о., 1 с-в, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА [фирма]- ЕИК[ЕИК] от [населено място],, [улица] да заплати на Т. Х. Х. – ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк] [жилищен адрес]” сумата 500лв. /петстотин лева/ – разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: