2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
София, 02.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1257 описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба, наименувана жалба, на Л. С. А., с адрес в [населено място], за отмяна на определение № 1398 от 7 юни 2017 г., постановено по гр.д. № 741 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2017 г., с което, като е допълнено по реда на чл. 248 ГПК определение от 27 април 2017 г., постановено по същото дело, А. е осъдена да заплати на С. Х. Ш., с адрес в [населено място], сумата от 350 лева – разноски за въззивното производство пред окръжния съд в [населено място].
В молбата се сочи, че молителката е узнала за определението, чиято отмяна претендира, на 10 юли 2017 г. (стр. втора от молбата). Поддържа се, че същата не е дала повод да бъдат сторени присъдените в нейна тежест разноски, както и че определението е било връчено на нейния довереник адв. Б., но той не го е обжалвал в срок. Твърди се, че в решението по делото на окръжния съд в [населено място] не се споменава за искането за разноски, а решението освен това е окончателно и не е следвало да бъде допълвано. Поддържа се, че са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства от значение за делото, както и че вследствие на нарушаване на съответните правила, страната е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана – основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Допълнително се сочи и основанието по т. 7 на чл. 303, ал. 1 ГПК.
В писмен отговор ответниците по молбата – Р. В. Ш. и С. Х. Ш., представлявани от адв. Т. К., излагат доводи срещу допустимостта на молбата за отмяна, както и за нейната неоснователност.
При проверка допустимостта на молбата, съдът констатира следното:
С оглед правомощията си по чл. 307 ГПК, касационният съд в настоящия си състав намира, че молбата за отмяна е подадена от надлежна страна по делото, по което е постановен съдебният акт, чиято отмяна се иска, молбата съдържа позоваване на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, но е постъпила извън сроковете по чл. 305 ГПК. При преценката за спазването на срока по чл. 305 ГПК съдът съобразява, че молбата за отмяна е подадена на 16 февруари 2018 г., а молителката сочи, че е узнала за определението, чиято отмяна се търси, на 10 юли 2017 г. Съгласно разпоредбите на чл. 305, ал. 1, т. 1 и 5 ГПК, заинтересованата страна разполага с тримесечен срок да иска отмяната на решението, считано от момента на снабдяване с новото доказателство или съответно от узнаването на решението. Доколкото молителката поддържа също основанието по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, не се твърди по делото да е налице решение на Европейския съд по правата на човека, с което да се установява нарушение на Конвенцията за правата на човека и основните свободи или протоколите към нея с процесното съдебно определение, поради което не може да се направи извод и за спазването шестмесечния срок по чл. 305, ал. 2 ГПК. Неспазването на сроковете, установени в чл. 305 ГПК, води до недопустимост на молбата за отмяна, поради което и стореното от Л. А. искане в този смисъл следва да се остави без разглеждане
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане молбата на Л. С. А. от [населено място] за отмяна на определение № 1398 от 7 юни 2017 г., постановено по гр.д. № 741 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2017 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от получаването на препис от него пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: