4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
София, 20,02,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 262 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5491/17.ХІІ.2010 г. на Ц. В. К. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от АК-В., против решение № 168 на Варненския апелативен съд, ТК, от 28.Х.2010 г., постановено по т. д. № 201/2010 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 15 на Добричкия ОС, ТК, от 12.І.2010 г. по т. д. № 254/09 г.: за признаването за установено спрямо настоящия касатор по отрицателния установителен иск на Б. А. Д.-П. от [населено място] и инцидентния установителен иск на конституирания както втори ответник А. А. Д. от [населено място], че присъдената на К. с определение № 21 от 20.ІІ.2008 г. по чл. 237, б. „е” ГПК /отм./ по ч. гр. д. № 297/08 г. по описа на Добричкия ОС сума в размер на 30 000 лв. на основание запис на заповед от 6.І.2006 г., платима в [населено място], [община], не била дължима от посочените в изп. лист като солидарно отговорни длъжници – нито от страна на П., вписана като менителничен поръчител /авалист/, но също и от втория посочен от нея ответник – А. А. Д. от [населено място], чиито инцидентен установителен иск за недействителност на същата ценна книга, воден само срещу К., е бил уважен.
Оплакванията на касатора са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение: поради неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това К. претендира за неговото обезсилване, респ. касирането му и съответно – за прекратяване на производството по субективно съединените срещу него и Д. искове на П. или за тяхното отхвърляне по същество, като неоснователни, ведно с присъждане на разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът К. обосновава приложно поле на касационното обжалване както с твърдяната недопустимост на атакуваното решение в частта му по приетия за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск на ответника Д., така и с едновременното наличие на предпоставките по т. 2 и само „първата хипотеза” на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този съдебен акт въззивната инстанция се е произнесла по решавания противоречиво от съдилищата в страната материалноправен въпрос за действителността на запис на заповед, в който изявлението на издателя е подписано от същото лице, но на мястото за подпис от поръчителя по ценната книга. В тази връзка е цитирано и представено от страна на касатора към изложението по жалбата му решение № 1569/18.ІІ.2004 г. на състав от ІІ-ро т.о. на ВКС по гр. дело № 2576/02 г.
Ищцата по първоначалния иск отрицателен установителен иск Б. А. Д.-П. от [населено място], както и ответникът по иска й А. А. Д. от същия град, предявил инцидентния установителен иск срещу К. – понастоящем и двамата ответници по касация, не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за частична недопустимост, респ. неправилност на атакуваното въззивно решение, развити в жалбата.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, касационната жалба на Ц. В. К. от същия град ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността, респ. недопустимостта на обжалваното решение. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за допустимост да извърши с решението си по съществото на подадената касационна жалба.
За да потвърди първоинстанционното решение Варненският апелативен съд е констатирал, че приемайки за съвместно разглеждане инцидентния установителен иск на втория ответник по исковата молба, Добричкият ОС всъщност бил упражнил „на практика правомощията си по чл. 213 ГПК”, а досежно първоначалния отрицателен установителен иск на Б. П.: че щом завеждането му е станало след влизане в сила на сега действащия процесуален закон, то допустимостта му произтичала от нейното качество на длъжница по изп. лист, издаден въз основа на несъдебното изпълнително основание по чл. 237, б. „е” ГПК /отм./. Така, при установената по делото недействителност на процесния менителничен ефект, нито посоченият като издател, нито фигуриращият като авалист, били задължени лица по този запис на заповед от 6.І.2006 г.
При липсата на изложени от апелативната инстанция мотиви досежно предмета на единия и на другия иск, както и съответно за надлежните страни по всяка една от тези две искови претенции, се налага извод за съществуването на вероятност атакуваното от К. въззивно решение да е процесуално недопустимо. Това в случая е единственото основание за допустивмост на касационния контрол – без да се разглеждат сочените от касатора допълнителни основания за това: по т. 2, както и „по първата хипотеза” на т. 3 от чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 168 на Варненския апелативен съд, ТК, от 28.Х.2010 г., постановено по т. д. № 201/2010 г.
У К А З В А на касатора Ц. В. К. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв. М. П. С. от АК-В., [улица], ет. І, ст. № 118, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от съобщението за това да бъде представен в канцеларията на ТК на ВКС документ /банково бордеро/ за внесена по с/ка на този съд допълнителна държавна такса в размер на 600 лв. /шестотин лева/, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за д.т., събирани от съдилищата по ГПК, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежно внасяне на така определената допълнителна държавна такса, делото да се докладва на председателя на Първо отделение от ТК на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 262 по описа за 2011 г.