О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
гр. София, 20.02.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 122/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Бора” ЕООД – гр. София, срещу решение № 1918/20.07.2018 г. по т. д. № 831/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, имаща характер на определение, с което е отменено решение № 1376 от 10.07.2017 г. по т. д. № 6704/2016 г. на Софийски градски съд в частта за осъждане на „Водоканалпроект Металпроект Инженеринг” АД да заплати на „Бора” ЕООД разноски по чл.78, ал.1 ГПК за разликата над сумата 4 232 лв. до сумата 7 832 лв. или 3 600 лв. – адвокатско възнаграждение.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател твърди, че извършването на разноски за адвокатско възнаграждение е доказано с представения по делото договор за правна помощ и съдействие, в който е удостоверено плащане на възнаграждението в брой. Поради това намира, че изводът на въззивния съд за липса на отбелязване в договора относно начина на плащане на възнаграждението е необоснован и незаконосъобразен.
Приложното поле на касационното обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение.
Ответникът по частната касационна жалба „Водоканалпроект Металпроект Инженеринг” АД – гр. София, не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени определението на Софийски градски съд, с което „Водоканалпроект Металпроект Инженеринг” АД е осъдено на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на „Бора” ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 600 лв., Софийски апелативен съд се е позовал на Тълкувателно решение № 6/2012 г. /погрешно посочено като Тълкувателно решение № 1/2012 г./ на ОСГТК на ВКС и е приел, че не е доказано реалното заплащане на възнаграждението. Изложил е съображения, че в представения от „Бора” ЕООД договор за правна помощ и съдействие липсва отбелязване относно начина на плащане на възнаграждението – дали то е платено в брой или по банков път.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице единственото поддържано основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност на въззивното определение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения и определения е въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017 г. По същността си очевидната неправилност не е тъждествена с неправилността, произтичаща от уредените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилен по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивният съдебен акт – решение или определение, трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция въз основа на мотивите към него, без да е необходимо да извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице например, когато въззивният съд е постановил акта си въз основа на отменен закон, приложил е закона във видимо противоречие с неговия смисъл, нарушил е основополагащи принципи на съдопроизводството, формирал е изводи по спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.
В случая в частната касационна жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са посочени пороци на обжалваното определение, насочващи към очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Очевидната неправилност е аргументирана с доводи за неправилна преценка от страна на въззивния съд на съдържанието на договора за правна помощ, с който жалбоподателят е целял да докаже претенцията си за разноски под формата на адвокатско възнаграждение. Евентуалната необоснованост на извода на въззивния съд, че в договора не е отбелязан начина на плащане на възнаграждението и същият не удостоверява плащане на възнаграждението в брой, е от значение за правилността на обжалвания съдебен акт, но не може да се квалифицира като порок, обуславящ очевидна неправилност на акта като основание за достъп до касационен контрол.
По изложените съображения обжалваното решение с характер на определение за разноските не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1918/20.07.2018 г. по т. д. № 831/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, имаща характер на определение, с което е отменено решение № 1376 от 10.07.2017 г. по т. д. № 6704/2016 г. на Софийски градски съд в частта за осъждане на „Водоканалпроект Металпроект Инженеринг” АД да заплати на „Бора” ЕООД разноски по чл.78, ал.1 ГПК за разликата над сумата 4 232 лв. до сумата 7 832 лв. или 3 600 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :