О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
София, 20.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1341 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. К. П. и К. Н. П. срещу определение №460 от 21.12.15г. по ч.гр.д.№374/2015г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърден отказът на Бургаски окръжен съд да присъди разноски в производство по чл.248 ГПК.
Обстоятелствата по делото са следните:
С решение №367 от 06.03.2015г. по гр.д.№1888/2014г. на Бургаския районен съд е уважен предявеният от Н. К. П. срещу Ю. К. Н. иск по чл.30 ЗН за намаляване на дарение на апартамент в [населено място]; отхвърлен е искът на Ю. К. Н. срещу К. Н. П. по чл.30 ЗН за намаляване на дарение на нива в землището на [населено място]; Ю. Н. е осъдена да заплати на Н. П. сумата от 2960лв. разноски по делото, а на К. П. – 1300лв. разноски.
На 17.03.15г. Ю. Н. е подала молба по чл.248 ГПК за изменение на решението на районния съд в частта за разноските, по съображения за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна – чл.78, ал.5 ГПК.
На 27.03.15г. Ю. Н. е подала въззивна жалба срещу решението, само в частта за разноските, по съображение, че такива изобщо не се дължат, тъй като е признала иска – чл.78, ал.2 ГПК.
С определение №2840 от 07.04.2015г. по гр.д.№1888/14г., постановено в производство по чл.248 ГПК, Бургаският районен съд е отхвърлил молбата на Ю. Н. за намаляване на адвокатските възнаграждения, присъдени в полза на Н. П. и К. П.. Това определение е обжалвано от Н. с частна жалба пред Бургаския окръжен съд.
С решение № I-85 от 16.07.15г. по в.гр.д.№934/15г. Бургаският окръжен съд се е произнесъл и по двете жалби на Н.. Оставил е без уважение жалбата от 27.03.15г. срещу решението на първоинстанционния съд в частта за разноските. Приел е, че след като се е развило производство по исковете с правно основание чл.30 ЗН, Н. следва да заплати разноските на другата страна, предвид изхода на делото. Със същия съдебен акт е уважена частната жалба на Н. срещу определението по чл.248 ГПК – въззивният съд е намалил присъдените в полза на Н. П. разноски до размер на сумата от 1156,32лв., а разноските в полза на К. П. – на 330,45лв.
С последващо определение по чл.248 ГПК №2426 от 15.10.15г. Бургаският окръжен съд е отказал да присъди сторените от Н. П. и К. П. разноски за производството по въззивната жалба срещу първоинстанционното решение. Съдът е приел, че въззивната жалба и частната жалба на Ю. Н. са с идентично съдържание и след като е уважена частната и жалба, спорът е решен в полза на Н., затова не се дължат разноски на другата страна по въззивната и жалба срещу първоинстанционното решение.
С обжалваното в настоящото производство определение №460 от 21.12015г. по ч.гр.д.№374/2015г. на Бургаския апелативен съд е потвърден отказът на окръжния съд да присъди разноски на Н. П. и К. П. за въззивното производство. Изложени са същите съображения – че разноски не се дължат, след като е уважена частната жалба на Н. срещу определението по чл.248 ГПК, постановено от районния съд.
В частната касационна жалба на Н. П. и К. П. се развива оплакването, че след като са се развили две отделни производства – по въззивна жалба и по частна жалба, то разноските за двете производства следва да се преценяват с оглед изхода на всяко едно от тях. И след като въззивната жалба на Н. срещу първоинстанционното решение е отхвърлена, то съдът е следвало да присъди сторените за това производство разноски на противната страна.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите дали съдът е длъжен да мотивира преграждащите определения; да изложи аргументи и да обоснове преценката си; допустимо ли е мотивиране на съдебен акт чрез прилагане на правните последици на друг невлязъл в сила съдебен акт; основателността на искането за допълване на решение в частта за понесените разноски за въззивната инстанция обусловена ли е от дължимостта на разноските за първата инстанция и кои условия следва да са налице, за да обусловят присъждане на разноски.
Ответницата в производството Ю. Н. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Поставените от жалбоподателя правни въпроси не са обуславящи за изхода на делото, а посочената практика на ВКС не е относима към конкретния случай. Съображенията за това са следните:
В действащия ГПК от 2008г. няма правило, аналогично на чл.70 ГПК /отм./, което да дава възможност за обжалване на съдебното решение само в частта за разноските. Предвидена е друга процедура – тази по чл.248 ГПК, като постановеното определение в това производство подлежи на обжалване. Подадената от Ю. Н. „въззивна жалба” срещу първоинстанционното решение е процесуално недопустима и не е подлежала на разглеждане, тъй като има за предмет само разноските, присъдени от първоинстанционния съд. Тази жалба има характер на молба по чл.248 ГПК /в този смисъл е практиката на ВКС – определение 321/01.10.2013г. по ч.гр.4600/13г. на II ГО; определение №144 от 22.03.13г. по ч.гр.д.№3/2013г. на II ГО; определение №43 от 02.02.2015г. по гр.д.№7056/14г. на IV ГО и др. Като се е произнесъл по такава недопустима жалба, въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт – решение № I-85 от 16.07.15г. по в.гр.д.№934/15г. Бургаският окръжен съд, в първата му част. Този съдебен акт обаче е извън предмета на настоящото производство.
След като „въззивната жалба“ на Н. има характер на молба по чл.248 ГПК, то на насрещната страна по тази молба не могат да бъдат присъдени разноски по чл.78, ал.3 ГПК, тъй като за производството по чл.248 ГПК разноски не се дължат. Поставените от жалбоподателите въпроси по чл.280, ал.1 ГПК биха били от значение за изхода на спора, ако се отнасяха към искане за присъждане на разноски за едно същинско въззивно производство по глава ХХ или ХХІ ГПК, образувано по жалба срещу първоинстанционно решение или подлежащо на контрол определение. В настоящия случай обаче няма същинска жалба срещу първоинстанционното решение, а молба по чл.248 ГПК, като за производството по тази молба разноски не се дължат и не се присъждат.
С оглед изхода на настоящото частно производство пред ВКС, на Н. К. П. и К. Н. П. не се дължат разноски.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №460 от 21.12.15г. по ч.гр.д.№374/2015г. на Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: