2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 139
С., 24,02,2014 година
Върховният касационен съд на Република Б., Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 17 февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 2548 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. Д. и Н. Д. Д. от С. против решение от 3.01.2013 г. по гр.д. № 2081/2012 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение от 30.03.2012 г. по гр.д. № 8454/2009 г. на СГС, с което е отхвърлен предявения от касаторите срещу К.-Ж. АД-клон Б.-С. иск по чл.242,ал.1 КЗ за заплащане на сумата 17 565.27 евро, като са осъдени за разноски.
Ответното АД е подало отговор, че не следва да се допуска касационно обжалване и че жалбата е неоснователна.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че същественият процесуалноправен въпрос е по приложението на чл.180 ГПК-за доказателствената сила на представената от ответника експертиза относно изписаните текстове в частта анамнеза досежно двата ръкописни текста за ежедневната употреба на алкохол, по който съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС-т.12 ТР 1/2001 ОСГК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Безспорно е, че ищците са погасили задължението на наследодателката си по сключения договор за кредит.
Спорният по делото въпрос е дали смъртта на наследодателката на ищците е застрахователно събитие по груповия договора за застраховка на кредитополучателите, към който тя се е включила. Съдът е приел, че е налице предвиденото в чл.12.3.9 ОУ Групов застрахователен договор 2/2007 за застраховка “Кредитна протекция” на кредитополучателите на У. Б. АД, основание за отказ да се плати обезщетение, тъй като смъртта е настъпила в резултат на хронична употреба на алкохол-хроничен етилизъм. Отговорността на застрахователя по отношение на риска смърт се изключва в случай, че е резултат от алкохолизъм.
Поставеният от касаторите въпрос има отношение към правилността на решението, което обаче е основание по чл.281,т.3 ГПК и затова не е предмет на производството по чл.288 ГПК. Основният по делото въпрос, за причините за смъртта на наследодателката, е фактически, защото е обусловен от фактите по делото и доказването им, а не правен и затова не може да обоснове приложно поле по чл.280,ал.1 ГПК. Приети са заключение и две допълнителни на СМЕ. Изводите на решаващия съд, са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК. Дори в цитираната от касатора т.12 ТР 1/2001 ОСГК изрично е посочено, че се касае за нарушение на съществени процесуални правила.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 3.01.2013 г. по гр.д. № 2081/2012 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: