О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
София, 24.03.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети март двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова ч. гр. дело № 157/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК вр. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от П. Т. М. чрез процесуален представител адвокат Н. Б. против въззивно определение на СГС, ФО,1 състав № 439/26.05.2008 г. по ч. гр. д. № 1458/2008 г., с което е оставена без уважение частната жалба на П. Т. М. срещу протоколно определение на СРС, 41 състав от 21.02.2007 г. по гр. д. № 14923/2007 г., с което е оставено без уважение искането на ищцата П. Т. М. за приемане за съвместно разглеждане в производството по предявен отрицателен установителен иск за собственост на апартамент с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК на инцидентен установителен иск, предявен с писмена молба на процесуалния представител на ищцата от 21.02.2008 г. С частната жалба и допълнително представена писмена молба от адвокат Н. Б. са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение, както и че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, а именно:допустимостта на предявен инцидентен установителен иск, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
За ответника Ж художник” чрез процесуален представител адвокат А частната жалба е оспорена като недопустима, тъй като не са налице предпоставките на чл. 274, ал. 3 ГПК вр. чл.280, ал. 1 ГПК, а по същество-неоснователна.
Частната жалба се приема, че е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК при липса на върнато изпратеното до жалбоподателя на 27.05.2008 г. съобщение за въззивното определение, от което да се провери дали частната касационна жалба е подадена в рамките на законовия срок.
При преценка допустимостта на касационното производство ВКС, ІІІ г. о., констатира следното:
Предмет на спора е предявен от П. И. М. против Ж. „Български художник” отрицателен установителен иск за установяване, че Ж. „Български художник” не е собственик на апартамент № 1* находящ се в жилищен комплекс на ул. „Л”. При този спорен предмет ищцата с инцидентен установителен иск е поискала да се установи обстоятелството, че Управителният съвет на С. на българските художници до 19.05.1994 г. не е взел решение за прехвърлянето на процесния апартамент. Това обстоятелство е преценено от въззивния съд като относимо към спорния предмет, по който съдът е длъжен да се произнесе с произнасянето по основния иск, както и че това обстоятелство не е от категорията факти с правно значение по смисъла на чл. 97, ал. 3, изр. 2 ГПК /отм./.
При въведеното с ГПК /ДВ, бр. 59/20.07.2007 г./ факултативно касационно обжалване на определенията по чл.274, ал. 3 ГПК е необходимо да бъдат изпълнени допълнителни изисквания, във връзка с подбора на частните жалби, които следва да бъдат допуснати за разглеждане по същество. Те са свързани с изискването за наличие на произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос в отклонение или при противоречива практика по приложението на закона.
Съобразно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК вр. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат само определения на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с които съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение на точното прилагане на закона. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона. Следователно, точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива практика или пък към преодоляване на постоянна, но неправилна практика.
В случая жалбоподателят само е посочил това основание. Не се твърди, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл при противоречива практика на ВКС или при постоянна, но неправилна практика. По поставания от жалбоподателя въпрос относно допустимостта на инцидентния установителен иск в конкретния случай въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставки за разглеждане на частната касационна жалба по същество и не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното въззивно определение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Софийски градски съд, ФО, 1 състав № 439/26.05.2008 г. по ч. гр. д. № 1458/2008 г. по частна касационна жалба на П. Т. М. ЕГН **********, гр. С. чрез процесуален представител адвокат Н. Б.
Делото да се върне на Софийски районен съд, ГК, 41 състав за продължаване на съдопроизводствените действия по гр. д. № 14923/2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: