О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
София, 28.03.2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 5561 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 3097 от 03.08.2015 г., подадена от С. И. Й. чрез адвокат А. Ч. от АК – В. Т. против въззивно решение № 116 от 15.06.2015 г. на ОС – Габрово, постановено по в.гр.д. № 123/2015 г. Касаторът подържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния и процесуалния закон.
Срещу жалбата е подаден писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който ответникът по касация [фирма] чрез старши юрисконсулт К. К. възразява, че към датата на постановяване на обжалваното решение – 15.06.2015 г., същото не е подлежало на касационно обжалване съобразно старата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК, доколкото цената на иска е в размер на 1 852,80 лв., т.е. под минималния праг от 5 000 лв. за допустимост на касационното обжалване. Излага подробни доводи срещу основателността на касационната жалба.
Ответникът по касация П. С. М. не е подал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
По допустимостта на касационната жалба съдът намира следното:
Въззивното решение е постановено на 15.06.2015 г. при действието на редакцията на чл. 280, ал. 2 ГПК, съобразно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела, включително и тези, постановени по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти. В случая, обаче, цената на иска е равна на данъчната оценка, която е удостоверена в размер на 7 411,20 лева. Освен това в заключителната част на решението въззивният съд е указал, че актът му подлежи на касационно обжалване и е изпратил съобщения до страните, като това, адресирано до касатора е надлежно връчено на 03.07.2015 г. Депозираната на 03.08.2015 г. касационна жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и при действието на редакцията на чл. 280, ал. 2 ГПК, съобразно която решенията по въззивни дела, постановени по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти подлежат на касационно обжалване, независимо от цената на иска. Предвид това и доколкото касационната жалба е подадена от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, същата е процесуално допустима, включително от гледна точка чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК.
По допускането на касационно обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 17 от 06.02.2015 г., постановено по гр.д. № 636/2014 г. на Районен съд – Севлиево, с което е отхвърлен предявеният от С. И. Й. против [фирма] – [населено място], и П. С. М. на основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 440, ал. 1 ГПК иск да бъде признато за установено, по отношение на [фирма] – [населено място], и П. С. М., че УПИ ХХII – 349 в кв. 21 по плана на [населено място], [община], урегулиран от 890 кв.м., при граници и съседи: улица, УПИ ХХIII-347, 348 и УПИ ХХI-350, заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда – масивна с дървен гредоред със ЗП от 40 кв.м. и двуетажна сграда – смесена със ЗП от 42 кв.м., ведно с подобрения и насаждения, не принадлежи на ответника П. С. М..
Като е съобразил безспорно установените факти, че на 02.08.2011 г. П. С. М. е дарил на сина си С. П. М. процесния имот; на 06.02.2012 г. е вписана искова молба по чл. 135 ЗЗД, подадена от [фирма] против П. С. М. и С. П. М., като с влязло в сила решение дарението от 02.08.2011 г. е обявено за недействително спрямо банката, а с нотариален акт № 60 от 18.05.2013 г. процесният имот е бил продаден от П. С. М. на С. И. Й. за сумата 5 160 лева, въззивният съд е приел за недоказани твърденията на С. И. Й., легитимиращи го да получи защита по иска с правно основание чл. 440 ГПК. В случая ищецът (сега касатор) не се легитимира като собственик на процесния имот, тъй като към датата на сключване на договора за продажба от 18.05.2013 г. продавачът П. С. М. не е бил собственик на вещта. Продажбата на чужд имот не е нищожна, но тя не прехвърля собствеността, поради което и С. И. Й. не е станал собственик на имота. По тази причина не е налице негово право, което да е засегнато от изпълнението, насочено от [фирма] срещу процесния имот, а претенцията по чл. 440 ГПК подлежи на отхвърляне като неоснователна.
Изложени са мотиви, че действително към 18.05.2013 г. решението по чл. 135 ЗЗД е било влязло в сила, но това не се отразява върху правото на собственост, защото уважаването на П. иск няма вещноправно действие. При успешното му провеждане прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя, а единствено се предоставя възможност на кредитора по паричното вземане да насочи принудителното изпълнение за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на трето за сделката (от която произтича вземането на кредитора) лице. Като ирелевантни са оценени обстоятелствата дали решението по чл. 135 ЗЗД е било вписано в шест месечния срок след постановяването му, както и дали цената по продажбата от 18.05.2013 г. е внесена по сметка на ЧСИ за погасяване задължението на длъжника. Посочено е още, че не е необходимо нотариалният акт за продажбата да е бил отменен по съдебен ред, тъй като правото на собственост върху процесния имот е установено в настоящото производство по направено от ответника [фирма] възражение и събраните по делото писмени доказателства.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по въпросите : „При изповядване на сделка за покупко-продажба, с представено удостоверение за вещни тежести, от което е видно, че върху имота няма вписани възбрани, произвежда ли действие спрямо купувача влязло в сила, но невписано решение ?” , „При извършване на покупко-продажба на недвижим имот, по отношение на който има постановено решение с уважен иск по чл. 135 ЗЗД, при положение, че продажната цена е послужила за удовлетворяване на кредитора, следва ли да се приеме, че кредиторът е упражнил правата си спрямо имота и може ли да има последващи претенции спрямо него ? Има ли значение извършеното плащане към кредитора ? Накърнени ли са правата на кредитора при положение, че сумата е преведена в негова полза ?” и „При покупко-продажба на недвижим имот, по отношение на който има невписано решение по чл. 135 ЗЗД, има ли решението действие спрямо приобретателя на имота ?”.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по така поставените въпроси, които на първо място нямат обуславящо значение за изхода на спора, доколкото основен решаващ мотив за отхвърляне на претенцията е, че продавачът П. С. М., с когото е договарял С. И. Й., не е бил собственик на вещта към момента на сделката. Въззивният съд не се е произнесъл по нито един от въпросите в изложението, като при това проблемите, поставени с въпроси 2 и 3 изрично са определени като ирелевантни за крайния резултат. Освен отсъствието на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, в случая касаторът не е доказал съществуването и на нито едно от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване. Нито е посочена, нито е представена съдебна практика (задължителна или такава по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК), която да влиза в противоречие с атакуваното решение. Не е обосновано и с какво поставените правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото в смисъла, разяснен с т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Вместо това с изложението са преповторени фактически твърдения и правни съждения, съдържащи се в касационната жалба, които нямат отношение към преценката за наличие на някой от критериите за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с с вх.№ 3097 от 03.08.2015 г., подадена от С. И. Й. чрез адвокат А. Ч. от АК – В. Т. против въззивно решение № 116 от 15.06.2015 г. на ОС – Габрово, постановено по в.гр.д. № 123/2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: