О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
гр. София, 03.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
разгледа докладваното от съдия Чаначева т.д. № 2548/2018 г., при което констатира следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК, образувано по подадена от адв. Е. Б., в качеството й на процесуален представител на Община Родопи, молба вх. на ВКС № 14121/08.05.2019 г. за допълване на определение № 208/30.04.2019 г. по т.д. № 2548/2018 г. на ВКС, I т.о. в частта за разноските.
Ответниците по молбата – “Рутекс“ ООД, [населено място], „Воронда“ ЕООД, [населено място], и „Инфрагейт еести“ АД, регистрирано в Регистър на общинските съдилища на Естония – партньори в консорциум „Рутекс-Воронда-Инфрагейт“, чрез адв. С. А., оспорват наличието на предпоставките за присъждане на разноски по чл. 78 ГПК с твърдения за липса на реално заплатено адвокатско възнаграждение от молителя, поради което молят, молбата да бъде оставена без уважение. В условията на евентуалност, правят възражение за прекомерност на претендираните разноски.
За да се произнесе по молбата, ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, взе предвид изложеното в нея и след проверка на данните по делото, приема следното:
Производството по т.д. № 2548/2018 г. на ВКС е образувано по подадена касационна жалба от “Рутекс“ ООД, [населено място], „Воронда“ ЕООД, [населено място] и „Инфрагейт еести“ АД, регистрирано в Регистър на общинските съдилища на Естония – партньори в консорциум „Рутекс-Воронда-Инфрагейт“, с която се обжалва решение № 164/31.05.2018 г. по т.д. № 171/2018 г. на Апелативен съд Пловдив.
С постановеното от ВКС определение № 208/30.04.2019 г. по настоящото дело, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. В определението не е налице произнасяне по обективираното в отговора на касационната жалба искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 7200 лв.
Молбата е основателна. Установени са всички предпоставки по чл. 78, ал. 1 ГПК – касационното производство е образувано по жалба на “Рутекс“ ООД, [населено място], „Воронда“ ЕООД, [населено място] и „Инфрагейт еести“ АД, регистрирано в Регистър на общинските съдилища на Естония – партньори в консорциум „Рутекс-Воронда-Инфрагейт“, представен е отговор от ответната страна – Община Родопи, като в него се съдържа своевременно искане за присъждане на разноски за касационното производство. Договореното възнаграждение в размер на 7200 лв., внесено изцяло в брой, се удостоверява с представения договор за правна помощ. В т. 1 от на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 на ОСГТК е посочено, че претендираните в гражданското производство разноски се присъждат по правилата на чл. 78 ГПК само когато тяхното извършване е доказано. Това предполага в договора за правна помощ да е указан видът на плащане и когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай, той има характер на разписка, която удостоверява, че страната не само е договорила, но е и заплатила адвокатско възнаграждение. В случая, тези предпоставки са налице – в пълномощното е посочено, че договорената сума е заплатена в брой., поради което неоснователно е твърдението на насрещните страни по молбата, че същата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, доколкото не били представени доказателства, че твърдените разноски за адвокатски възнаграждения са действително направени.
Основателно обаче се явява възражението за прекомерност на адвокатския хонорар. Производството по чл. 288 ГПК по делото приключва с постановяване на определение за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване в закрито съдебно заседание. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС по приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК, съгласно която производството по чл. 288 ГПК пред ВКС не се отличава с особена фактическа и правна сложност, особено когато изведените в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК правни въпроси не са обусловили решаващата воля на въззивния съд. В този случай, правната защита на ответника в касационното производство се изразява само в изготвянето на отговор на касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 от ГПК, без явяване в съдебно заседание. Касационното производство не предпоставя, нещо повече – не допуска разглеждането на нови факти и обстоятелства, в обосноваване на правни доводи по основателността на иска, невъведени предходно и съответно облекчава осъществяваната защита в тази инстанция. В този смисъл определение № 113/05.04.2019 г. по т.д. № 1297/2018 г. на ВКС, II т.о., определение № 73/16.04.2019 г. по т.д. № 1305/2018 г. на ВКС, I т.о., определение от 29.05.2019 г. по т.д. № 1099/2018 г. на ВКС, II т.о., вкл. и постановеното от настоящия състав определение № 104/29.05.2019 г. по т.д. № 2549/2018 г. на ВКС, I т.о. Делото е образувано по предявени три осъдителни иска с обща цена 116562.60 лв. Този интерес обуславя възнаграждение в размер на 2895.94 лв., изчислен съобразно чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед така съобразеното, настоящият състав намира, че договореното възнаграждение е прекомерно за сумата над 3 500 лева, до която следва да бъде възмездено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 208/30.04.2019 г. по т.д. № 2548/2018 г. на ВКС, I т.о., като ОСЪЖДА “Рутекс“ ООД, [населено място], „Воронда“ ЕООД, [населено място] и „Инфрагейт еести“ АД, регистрирано в Регистър на общинските съдилища на Естония – партньори в консорциум „Рутекс-Воронда-Инфрагейт“, да заплатят на Община Родопи сумата 3500.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: