О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
гр.София, 30.01.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Надежда Зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 881 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 14.12.2011г. по гр.д.№ 10565/2011г., с което Градски съд София, е отхвърлил иск на Г. Х. с правно основание чл.270, ал.2 ГПК.
Жалбоподателят Г. Х. Д. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуален въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, по който има противоречиво произнасяне на съдилищата и който е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от Г. Х. иск за обявяване нищожността на решение № 1165/2007г. т 21.01.2008 г. по гр.д. № 1356/2006 г. по описа на Върховния касационен съд, IV-A отделение. Съдът е приел, че от събраните писмени доказателства се установява, че с решението, чиято нищожност се претендира, ВКС е оставил в сила въззивно решение на от 12.06.2006 г. по гр.д. № 172/2005 г. на АС София за отхвърляне исковите претенции на ищеца Г. Х. против Н. с „П.”, квалифицирани от съда с основанието по чл. 1 ЗОДВПГ за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди общо в размер на 20000 лв. Прието е, че решението на ВКС е постановен в състав от трима съдии, които са участвували и при разглеждане на делото по същество, като същото е постановено при спазване на установения в гражданския процес принцип на диспозитивното начало. Изложени са съображения за това, че твърдяното от ищеца основание за нищожност на съдебния акт – необсъждане на касационни основания и неправилна преценка на фактите и правоотношенията между него и ответника МВР – не биха могли да обосноват нищожност, а само неправилност на акта. Прието е за неоснователно и възражението, че нарушението на норми от Конституцията на РБ прави съдебния акт нищожен, тъй като същите доколкото имат значение за материалните граждански и за процесуалните правоотношения, са норми като всички останали и нарушаването им би представлявало неправилност на постановения акт, но не и нищожност на същия. Посочено е, че едно съдебно решение може да бъде нищожно поради нарушаване на Конституцията само в хипотезата, при която разпоредените с него правни последици са явно несъвместими с правния ред на Република България и/или съставляват явно престъпление, каквото несъответствие няма в решението на ВКС.
Като е обжалвала решението на въззивният съд жалбоподателят, чрез процесуалния си представител излага съображения за това, че съдът е дал отговор на процесуален въпрос от значение за спора, а именно относно възможността да се прогласи за нищожно решение което противоречи на разпоредби на Конституцията. Поддържа, че този въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Представя решения по конституционни дела неотносими към преценката за допустимост на касационното производство.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд се е произнесъл в решението си по поставения от жалбоподателя въпрос в съответствие с практиката на ВКС. В същата, намерила израз и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 04.04.2012г. по гр.д.№ N 777 / 2011г. І г.о. на ВКС, се приема, че нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение, който не е дефиниран в закона, но в съдебната практика се приема, че е налице, когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда, в незаконен състав , при неспазване на писмената форма или неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде разкрита по пътя на тълкуването и др. Посочва се, че нищожното решение, за разлика от недопустимото, не е годно да породи правни последици и това е единственият порок, който освен по пътя на обжалването може да се релевира чрез възражение или по исков ред безсрочно – чл.270 ал. 2 ГПК. Именно съобразявайки се с тази практика съдът е приел, че в случая решението на ВКС не страда от такъв порок.
Не е налице и соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива или погрешна съдебна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящия случай, тъй практиката по прилагането на чл.270 ГПК е постоянна и непротиворечива.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
Не ДОПУСКА касационно обжалване решение от 14.12.2011г. по гр.д.№ 10565/2011г. на Градски съд София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: