О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 139/31.05.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на деветнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Бранислава Павлова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1895 по описа за 2016 г.
Производството е по глава Х. ГПК.
Образувано е по молба на С. Ц. Ц. с искане на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК да бъде отменено влязло в сила решение № 209/ 22.02.2016 г. по гр. д. № 2746/ 2015 г, с което Варненски окръжен съд, потвърждавайки решение № 3110/ 13.07.2015 г. по гр. д. № 2701/ 2005 г. на Варненския районен съд, на основание чл. 28, вр. чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗД е определил мярка за закрила на детето А. И. П. за срок от една година и шест месеца, режим на лични отношения с майката и с бащата на детето и месечна издръжка, която да заплаща всеки родител.
Ответниците по молбата, Д. „С. п.“ и детето А. И. П., възразяват молбата да бъде допусната до разглеждане от Върховния касационен съд. Органът, по инициатива на когото е образувано производството за настаняване на детето по съдебен ред, приключило с влязлото в сила решение, – поради недопустим предмет на молбата. Дирекцията възразява, че решението е акт на спорна съдебна администрация, който не поражда сила на пресъдено нещо, а тези актове не подлежат на отмяна по реда на глава Х. ГПК. Детето – поради липса на надлежна легитимация. То възразява, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е подадена от неговата майка, а тя няма качеството на страна по приключилото дело.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че законът предвижда право на отмяна на влязло в сила решение по реда на глава Х. ГПК: 1) в полза на заинтересованата страна, която твърди, че решението е постановено при наличие на основание по чл. 303, ал. 1 ГПК, а решението не попада в никоя от забраните в ал. 2 и 3 ГПК на разпоредбата и 2) в полза на необходим другар, спрямо когото влязлото в сила решение има сила, независимо, че не е бил страна по делото (чл. 304, вр. чл. 216, ал. 2 ГПК).
Молбата, по която е образувано настоящото производство, подава майката на детето. Чл. 26, ал. 3 ЗЗД предвижда, че съдът разглежда искането за настаняване на детето по съдебен ред в открито съдебно заседание с участието на органите или лицата, които са го направили, и с участието на детето при спазване на изискванията от чл. 15 ЗЗД. Чл. 26, ал. 3 ЗЗД изключва правото на участие на майката на детето, която не е инициаторът на производството за настаняване на детето по съдебен ред.
Упражненото право на отмяна на влязлото в сила решение не се обосновава с легитимацията, следваща от чл. 304 ГПК. Следователно е излишно настоящият състав на Върховния касационен съд да излага съображения, дали производството по чл. 28 ЗЗД съвместява институтът на необходимото другарство (чл. 216, ал. 2 ГПК).
След като аргументът от обратното на чл. 26, ал. 3 ЗЗД отрича правото на майката на детето да участва в приключилото производство, тя не притежава надлежна легитимация по упражненото право на отмяна на влязлото в сила решение по чл. 28 ЗЗД при основанието на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Изложеното обосновава и втори извод. Излишно е да се обсъжда и отвода на Дирекцията, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение има недопустим предмет. Констатираната абсолютна процесуална пречка – липса на надлежна процесуална легитимация – е достатъчна за извода, че молбата не следва да се разглежда по същество.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на С. Ц. Ц., ЕГН [ЕГН], с искане за отмяна на влязло в сила решение № 209/ 22.02.2016 г. по гр. д. № 2746/ 2015 г. на Варненски окръжен съд при основанието на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Определението може да се обжалва от Ц. с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчването на преписа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.