Определение №139 от 4.7.2016 по ч.пр. дело №2516/2516 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 139

гр. София, 04.07.2016 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 2516 по описа на Върховния касационен съд за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частната жалба на Г. Х. Ч. от [населено място] против определение № 236 от 26.06.2015 год. по гр. д. № 2004/2015 год. на ВКС, ІІІ г. о., с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на влязлото в сила решение № 878 от 28.12.2009 год. по гр. д. № 122/2008 год. на районния съд, гр. В. Търново, потвърдено с решение № 314 от 3.11.2010 год. по гр. д. № 504/2010 год. на окръжния съд, гр. В. Търново и на решение № 163 от 13.06.2014 год. по гр. д. № 2616/2014 год. на ВКС, І г. о.
Жалбоподателят изразява недоволство от обжалвания съдебен акт с искане за отмяната му, както и да се отмени предходното решение на ВКС, І г. о. по гр. д. № 2616/2014 год. с предмет отмяна на същото влязло в сила решение на районния съд, гр. В. Търново.
Ответниците по частната жалба не са взели становище по нея.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди изложените в частната жалба доводи във връзка с данните по делото, намира следното:
С оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК постановеното определение на предходния тричленен състав на ВКС, с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна на влязлото в сила решение, подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС и с оглед спазване на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК настоящето производство е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
За да остави без разглеждане подадената против влязлото в сила първоинстанционно решение по гр. д. № 122/2008 год. на районния съд, гр. В. Т. и на решението по предходното отменително производство по гр. д. № 2616/2014 год. на ВКС, І г. о. молба за отмяна, предходният тричленен състав на ВКС е приел, че същата е процесуално недопустима поради липсата на твърдения за наличието на нови писмени доказателства или нови обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърдението за допуснати процесуални нарушения не се включва в хипотезата на това отменително основание, а и същите са били предмет на предходната му молба за отмяна по гр. д. № 2616/2014 год. на ВКС, І г. о., която е оставена без уважение с решение № 163 от 13.06.2014 год. Последното не се ползва със сила на присъдено нещо и не може да бъде предмет на отмяна.
Изводът в обжалваното определение се споделя и от настоящият състав на ВКС, ІІ г. о., поради което и същото следва да се потвърди. При приключилото с решение производство за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 122/2008 год. на районния съд, гр. В. Търново по релевираното в производството по гр. д. № 2616/2014 год. на І г. о. на ВКС основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК относно непредставяне по делото на оригинали на писмени доказателства, е недопустимо поддържането му в последваща молба за отмяна. Извън това съображение за недопустимост е и това, че това твърдение не се включва в хипотезата на поддържаното основание за отмяна, което има предвид откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно и да ги представи, т. е. касае се до непълнота на доказателства, която не се дължи на процесуално нарушение на съда, в каквато насока са доводите на молителя както в настоящето отменително производство, така и в предходното такова.
Недопустимостта на подадената молба за отмяна на решението на ВКС по гр. д. № 2616/2014 год., І г. о. произтича от обстоятелството, че с него не е разрешен със сила на присъдено нещо спор между страните, поради което и не може да бъде предмет на производство по отмяна по чл. 303 ГПК.
Поради тези съображения обжалваното определение на състава на ІІІ г. о. следва да се потвърди, водим от което настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определението с № 236 от 26.06.2015 год. по гр. д. № 2004/2015 год. на ВКС, ІІІ г. о., с което е оставена без разглеждане молбата на Г. Х. Ч. от [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК на влязлото в сила решение № 878 от 28.12.2009 год. по гр. д. № 122/2008 год. на районен съд, [населено място], потвърдено с решение № 314 от 3.11.2010 год. по гр. д. № 504/2010 год. на Окръжен съд, гр. В. Търново и на решение № 163 от 13.06.2014 год. по гр. д. № 2616/2014 год. на ВКС, І г. о.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top