2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 139
София 05.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на пети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 334/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Н. Д. И. е обжалвала въззивното решение Пловдивския окръжен съд № 1705 от 24.10.2013г. по гр.д.№ 1844/2013г. по чл.109 ЗС.
Ответницата М. А. К. не е изразила становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Пловдивският окръжен съд е отменил решението на Районния съд [населено място] , десети граждански състав № 1220 от 26.03.2013г. по гр.д.№ 12230/2012г. и е решил делото по същество като е отхвърлил иска , предявен от Н. Д. И. и Д. С. И. против М. А. К. с правно основание чл.109 ЗС и искане ответницата да преустанови да отглежда домашни любимци – кучета, котки и други компаньони в собственото й жилище, с които им пречи да упражняват пълноценно правото си на собственост.
В. съд е приел, че е доказано твърдението в исковата молба за неоснователно въздействие , ограничаващо правото на собственост на ищците , предизвикано от отглеждането на домашни животни , от ответницата, вследствие на което е влошена хигиената в общите части на сградата и се пречи на спокойствието на собствениците в етажната собственост. Същевременно съдът е преценил, че търсената защита чрез преустановяване на отглеждането на животни в жилището на ответницата не съответства на вида на нарушението и би довело до неоснователно ограничаване на правната й сфера, след като неблагоприятното въздействие върху собствеността на ищците би могло да се преустанови ако се спазват нормативните изисквания за отглеждането на животните в каквато насока би следвало да бъде формулиран петитумът на негаторния иск.
При тези мотиви на въззивния съд основателно се поддържа в касационната жалба, че е налице противоречие между обжалваното решение и практиката на други съдилища в страната – например решение на Русенския районен съд № 558 от 25.03.2013г. по гр.д.№ 2793/2012г. по правния въпрос дали е адекватна защитата на собствеността , осъществявана по реда на чл.109 ЗС при искане за преустановяване на регламентирана дейност , която се извършва в нарушение на създадените правила, ако нарушението може да се отстрани ако се спазват нормативно установените изисквания.
Разрешението на този правен въпрос е обусловило решаващите изводи на съда да отмени обжалваното пред него решение и да отхвърли предявения иск с правно основание чл.109 ЗС, същевременно идентичен въпрос е разрешен противоречиво в посоченото решение на Русенския районен съд, следователно налице е основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК и касационното обжалване следва да се допусне.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1705 от 24.10.2013г. по гр.д.№ 1844/2013г. по чл.109 ЗС по жалбата на Н. Д. И. вх. № 33 100 от 29.11.2013г.
Указва на касаторката , че на основание чл. 18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва да внесе държавна такса в размер на 166 лв. /сто шестдесет и шест лева/ по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: