1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
София, 07.04.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 4072/2019 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия, първо отделение, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
А. М. М., чрез пълномощника си адв. Р. Н., е обжалвал въззивното решение на Шуменския окръжен съд № 147 от 28.06.2019 г. по в. гр. д. № 161/2019 г.
В касационната жалба се излагат оплаквания, че в нарушение на процесуалния закон предходните инстанции не са зачели направеното от ищеца в първото по делото съдебно заседание изменение на иска. Поддържа се още, че въззивният съд не е извършил правилна преценка на доказателствения материал по делото. В тази връзка в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят въпроси по приложението на чл. 214, ал. 1 ГПК, както и чл. 235, ал. 2 ГПК, като се поддържа и становище за очевидна неправилност на обжалвания акт.
Ответникът „Омега Агро Инвест“ ЕООД, представлявано от юрисконсулт А. П., изразява становище в писмения отговор по чл. 287 ГПК за отсъствие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, а по същество са изложени и доводи за неоснователност на жалбата.
В отговор на касационната жалба ответницата Р. А. Т., чрез особения представител В. Я., поддържа становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.
Ответницата К. А. К., представлявана от адв. Д. К., е подала писмен отговор, в който изразява становище, че касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество, защото не са поставени правни въпроси от значение за делото.
В срока за отговор ответниците А. К. Г. и М. А. Г. не са изразили становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280, ал. 3 ГПК предвид предмета на делото – искове за собственост, поради което е процесуално допустима.
Производството е образувано по искова молба на А. М. М., с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение А. К. Г., К. А. К., Р. А. Т., М. А. Г. и „О. Агро Инвест“ Е., че ищецът е собственик нива с площ от 25,904 дка, трета категория, разположена в местността „Т.“, представляваща имот № ….. по плана за земеразделяне на [населено място], като ищецът основава претенциите си на давностно владение, започнало през 1998 г.
Шуменският окръжен съд е потвърдил решението на Новопазарския районен съд № 16 от 18.01.2019 г. по гр. д. № 643/2017 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от А. М. срещу А. К. Г., К. А. К., Р. А. Т., М. А. Г. и „О. Агро Инвест“ Е. обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Въззивният съд е приел за неоснователни направените във въззивната жалба оплакванията, че първоинстанционният съд не е зачел направеното от ищеца изменение на исковете в първото съдебно заседание по делото, отчитайки, че с уточнителна молба от 08.09.2017 г., представена във връзка с отстраняване на нередовностите на исковата молба, ищецът е посочил, че претендира установяване на собствеността по отношение на нива с площ от 25,904 дка, в местността „Т.“, представляваща имот № ….. по плана за земеразделяне на [населено място], въззивният съд е приел, че именно това е имотът, предмет на делото, като направеното в съдебното заседание искане се отнася до изменение на целия предмет на исковете, което е недопустимо да бъде извършено по реда на чл. 214 ГПК. Останалите доводи във въззивната жалба също са приети за неоснователни от Шуменския окръжен съд. По тях той е изложил съображения, че процесният имот в местността „Т.“ е придобит по наследствено правоприемство след смъртта на В. Д. Г. от ответниците А. К. Г., К. А. К., Р. А. Т., М. А. Г.. Процесната нива и нива с площ от 25,997 дка, намираща се в местността „Т.“, имот № ….. по плана за земеразделяне на [населено място], са били възстановени на В. Г. и брат ? М. В., починал на 19.12.2003 г. с решение на Поземлена комисия – [населено място] през 1995 г. В. Г. е предоставила на ищеца нива в друга местност, която той е обработвал за периода от 1998 г. до 2011 г. През 2004 г. ищецът е превел на В. Г. сумата от 600 лв. , а през януари 2005 г. – сумата от 1000 лв., като не са налице данни за основанието за заплащането на посочените суми. През 2016 г. наследниците на В. Г. и М. В. са прехвърлили имотите, възстановени им през 1995 г., на „О. Агро Инвест“ Е., [населено място]. При тези данни, въззивният съд е приел, че по делото не е доказано ищецът да е установил непрекъснато, явно, постоянно, спокойно и несъмнено владение върху процесния имот за десетгодишен период, считано от 1998 г., поради което последиците на чл. 79 ал.1 ЗС не са настъпили и той не е придобил собствеността. Мотивите за този извод са, че ищецът не е доказал да е обработвал процесния имот, но дори и да му е бил предоставен за ползване, установяването на владение изисква промяна в намерението, което следва да бъде демонстрирано пред собствениците по начин, който не оставя съмнение за новото субективно отношение към веща, което не се доказа по делото. При липса на такива доказателства по делото, въззивният съд е достигнал до крайния извод, направен и от първоинстанионния съд, че предявените искове са неоснователни.
По основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:
Правният въпрос по приложението на чл. 214 ал.2 ГПК не обуславя приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК, защото приетото в съда нито е в противоречие с практиката на ВКС /чл. 280 ал.1 т.1ГПК/, нито е налице необходимост тази практика да бъде променена /чл.280 ал.1 т.3 ГПК/. Съобразявайки тълкуването на ВКС на разпоредбата на чл.214 ГПК по реда на чл. 290 и сл. ГПК /решение № 51 от 30.04.2014 г. по т. д. № 1977/2013 г., на ВКС II т. о., решение № 3 от 31.05.2013 г. по гр.д. № 783 /2012 г. и др. /, въззивният съд е приел, че не е допусната техническа грешка в уточнителната молба, както е поддържал процесуалният представил на ищеца в заседанието на 04.09.2018г., а е направено изменение, което представлява по същество предявяване на изцяло нов иск за друг имот, което е недопустимо.
Вторият правен въпрос, който поставя касаторът, за задължението на съда да обсъди доказателствата по делото, също не обуславя приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В изпълнение на задължението си по чл.269 ГПК, въззивният съд е обсъдил доводите във въззивната жалба за необоснованост на изводите на съда във връзка с основанието, на което се позовава ищецът за придобиване на собствеността – придобивна давност като е извършил собствена преценка на доказателствата и е направил собствени правни изводи , с което практиката на ВКС по приложението на чл. 235 ал.2 ГПК е спазена.
При проверката на обжалваното решение, настоящият състав на ВКС не констатира основание за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.2 предл.трето ГПК, каквото искане се прави от касатора. Очевидната неправилностпо смисъла на посочената разпоредба, според практиката на ВКС не се идентифицира с касационните основания по чл.281 ГПК, а се състои в установими от самите мотиви на решението пороци, които са особено съществени и се изразяват в наличието на видимо тежко нарушение на закона, нарушение на основни начала на гражданския процес или явна необоснованост. В случая изводите на съда не дават основание да се приеме, че решението страда от очевиден порок поради нарушение на материалните и процесуални закони. При разрешаването на основния според въпрос за придобиване на собствеността на ищеца по давност, който е формирал и решаващите изводи на съда, съдът е приложил относимите разпоредби на ЗС според тълкуването им в практиката на ВКС, включително и задължителна като изводите, до които е достигнал , не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
По изложените съображения, поради отсъствието на основанията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК, касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото, на ответниците следва да бъдат присъдени на основание чл. 78 ал.3 ГПК разноски на ответниците, както следва: на „О. Агро инвест“ 200 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК; на К. А. К. сумата 700 лв., представляващо платено възнаграждение за адвокатска защита пред ВКС по договор от 15.10.2019г., на адв.В. Я. от Ш. адвокатска колегия, особен представител на ответницата Р. А. Т. на основание чл. 47 ал.6 ГПК във връзка с чл.9 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждение в размер на 300 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Шуменския окръжен съд № 147 от 28.06.2019 г. по в. гр. д. № 161/2019 г.
Осъжда А. М. М. да заплати на „О. Агро инвест“Е. ЕИК[ЕИК] юрисконсултско възнаграждение за касационното производство СУМАТА 200 лв./двеста лева/.
Осъжда А. М. М. да заплати на К. А. К. сумата 700 лв. /седемстотин лева/ разноски за касационното производство.
Осъжда А. М. М. да заплати на адвокат В. И. Я. от АК“Шумен възнаграждение за подаване на отговор на касационната жалба в качеството й на особен представител на Р. А. Т. сумата 300 лв. /триста лева .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: