3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
София, 08.02.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3551 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. Д. Д. чрез особен представител адв.К. В. срещу решение от 29.02.16г., постановено по в.гр.дело № 16569/15г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 10.11.15г.по гр.дело № 15227/15г.на Софийски районен съд,ГО,40 състав.С него същата страна е осъдена на основание чл.310 т.2 пр.2 ГПК вр.с чл.233 ал.1 ЗЗД да освободи и предаде на Е. Г. И. държането върху следния нает недвижим имот: /адрес/находящ се в [населено място],ЖК”Н.
Жалбоподателката поддържа,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси : 1.Счита ли се за валидно направена арбитражна клауза по договор,когато арбитражният съд е посочен и индивидуализиран,чрез абревиатура или съкратено наименование на името на арбитражния съд; 2.Може ли особения представител на отсъстваща в процеса страна да прави доказателствени искания пред въззивна инстанция,когато възможностите за събиране на доказателства,които представляват особена трудност и са били преклудирани по чл.158 и/или чл.266 ал.1 ГПК.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата Е. И. счита,че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,намира,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване,по следните съображения:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че между страните е налице валидно наемно правоотношение въз основа на сключен договор за наем от 25.09.14г. за срок от една година,по силата на който Д. В. И. /наемодател/е предоставила на К. Д. /наемател/държането на процесния апартамент.Установено,че наемодателката Д. И. е починала на 1.03.15г.,като неин единствен наследник по закон е ищецът Е. Г. И..Прието е още,че договорът за наем е прекратен едностранно от ищеца на предвиденото в чл.17 б.”в” от същия основание – неизпълнение от страна на наемателя,изразяващо се в неплащане на наемните вноски след м.декември 2014г.,както и разходите за отопление на имота.Отделно от това,съдът е счел,че самата искова молба обективира волеизявление за противопоставяне на продължаването на действието на наемното правоотношение,поради което след изтичане на срока -23.09.15г.договорът за наем е бил прекратен и наемателката е продължила да ползва имота без право основание.Направен е извод,че на основание чл.233 ал.1 ЗЗД същата е длъжна да върне държането върху процесния апартамент.
Във връзка с оплакването във въззивната жалба за направен отвод за подведомственост,съдът е приел,че волята на страните по договора да отнесат евентуален бъдещ спор пред арбитражна институция,не е индивидуализирана,което сочи за недействителна арбитражна клауза.
Не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв.На поставения от жалбоподателката въпрос: Счита ли се за валидно направена арбитражна клауза по договор,когато арбитражният съд е посочен и индивидуализиран,чрез абревиатура или съкратено наименование на името на арбитражния съд, е даден отговор определение № 281 от 7.05.12г.по ч.т..дело № 215/12г.на І т.о.на ВКС по реда на чл.274 ал.3 ГПК,което е съобразено от въззивния съд.В него е прието,че когато арбитражното споразумение предвижда арбитраж, без обаче да възлага изрично спора на конкретно определена арбитражна институция, то е винаги за арбитраж ад хок, стига обаче в споразумението да не липсват белези по които арбитражният орган може да се индивидуализира. Защото ако това не е възможно, самата арбитражна клауза ще бъде недействителна /нищожна/, а не се превръща в арбитражно споразумение за арбитраж ад хок, щом като воля за арбитраж ад хок не е била обективирана.При постоянна съдебна практика по поставения въпрос не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допустимост на касационно обжалване.Дори при наличието на арбитражна клауза приетото за разглеждане от съда дело и постановено от него решение няма да е при наличие на отрицателна процесуална предпоставка – чл.14 ал.3 ГПК.
Вторият въпрос също не е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Адв.В. е назначен от районния съд за особен представител на ответницата по реда на чл.47 ал.6 ГПК.По приложението на цитираната разпоредба има трайна установена съдебна практика,поради което не се налага тълкуването й.Особеният представител се ползва с всички права на упълномощеният такъв и в тези случаи законът не задължава съда служебно да събира доказателства.
С оглед изхода на производството жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата направените за тази инстанция разноски за внесен депозит за особен представител в размер на 300 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1763 от 29.02.16г., постановено по в.гр.дело № 16569/15г.на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА К. Д. Д.,ЕГН [ЕГН],с адрес: [населено място],ЖК”Н.” да заплати на Е. Г. И.,ЕГН [ЕГН],с адрес: сумата 300 лв/триста/съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.