О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 139
гр. София, 08.03.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 22 февруари, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №899/12 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] срещу решение от 06.06.2012 г. по гр.д. №820/11 на ОС-гр.К. , с което е потвърдено решението на РС-Дупница по гр.д. №3211/2010 за отхвърляне на иска с правно основание чл.422 ГПК предявен от касатора срещу [фирма] за установяване на вземане в размер на 9 000 евро въз основа на запис на заповед, издаден на 26.07.2006 г.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1 ГПК.
От страна на ответника по касационната жалба се изпраща отговор на същата в насока липса на основания за допускане до касация. Претендира се присъждане на разноските-адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съгласно отбелязването в приложеното адв. пълномощно към отговора накасационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че записът на заповед с посочен издател ответния [фирма], въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.9 ГПК изпълнението по която е спряно на основание чл.420 ГПК не е подписан от лицето –издател З. П. Л., а от друго трето за процеса лице. При това положение въззивният съд е прие, че се касае за недействителен запис на заповед по смисъла на чл.536 ал.1 във връзка с чл.535 т.7 ТЗ. Тази пречка за пораждането на менителничния ефект изключва издаването по ценната книга на заповед по чл.417 т.9 ГПК, което прави безпредметно изследването на въпроса за каузалните правоотношения между страните по установителния иск по чл.422 ГПК.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора въпроси, които прецизирано и обобщено могат да се сведат до това следва ли съдът по иск с правно основание чл.422 ГПК във връзка с издадена заповед по чл.417, т.9 ГПК при установена недействителност на самия запис на заповед , поради липса на реквизитите по чл.535 ТЗ да разгледа каузалните правоотношения и евентуално да уважи установителния иск, независимо от недействителността на основанието за издаването на самата заповед по чл.417 т.9 ТЗ. Касаторът се е позовал на противоречие със задължителната практика на ВКС в насока изследване на каузалните правоотношения, по които е издадена ценната книга.
В случая формулираният правен въпрос се явява обуславящ изхода на спора, но не е налице противоречие със задължителната практика на ВКС в насока изследване на каузалните правоотношения, по които е издадена ценната книга като основание за допускане до касация , съгласно чл.280 ал.1, т1 ГПК. Всички посочени решения на ВКС, относно изследване връзката на ценната книга с каузалното правоотношение между страните издател и поемател по записа на заповед, третират случаите, по което има действително възникнал менителничен ефект и в този смисъл са несъотносими към настоящия случай.
Относно формално нередовния запис на заповед, издаден при липса на подпис на издателя по него се прилага правилото на чл.536 ТЗ, което отрича на подобен документ качеството на запис на заповед, а от това следва, че същият не може да служи за основание за издаване на заповед по чл.417 т.9 ГПК като предпоставка за положително произнасяне по установителния иск по чл.422 ГПК. Това следва от ясните и непротиворечиви процесуални разпоредби относно производството по издаването на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, като в последната разпоредба са посочени изчерпателно от законодателя и самите документи като основание това. Липсата на такъв документ, респективно приравнената на това недействителност на записа на заповед в хипотезата на чл. 536 ал.1 във връзка с чл.535 т.7 ТЗ възпрепятстват установяването по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.417 т.9 ГПК на вземане основано на такъв запис на заповед за ангажиране отговорността по него на лице посочено като издател, без да е подписало самия документ в това му качество. Правата по каузалното правоотношение в този случай могат да се защитават посредством правните средства за това, извън производството по издаване на заповед по чл.417 ГПК и свързания с него установителен иск по чл.422 ГПК. Следователно липсва основание за допускане до касация по чл.280 ал.1 , т.1 ГПК. В полза на ответника по касационната жалба се дължи присъждане на разноските-адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съгласно отбелязването в приложеното адв. пълномощно към отговора на касационната жалба.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 06.06.2012 г. по гр.д. №820/11 на ОС-гр.К. , с което е потвърдено решението на РС-Дупница по гр.д. №3211/2010 за отхвърляне на иска с правно основание чл.422 ГПК предявен от [фирма] – [населено място] срещу [фирма]-гр. Д. за установяване на вземане в размер на 9 000 евро въз основа на запис на заповед, издаден на 26.07.2006 г.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на З. П. Л. като [фирма]-гр. Д. сумата от 400 лева- разноски пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.