4
гр. д. № 1493/2012 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 139
София, 08.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 26 март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева гр. д. № 1493/2014 г.
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на М. К. И., Ж. И. Ж. С. Д. С. и М. Ж. И.-Т., като наследници на Ж. И. Т. с искане за отмяна на основание чл. 304 ГПК на влезлите в сила решения 18.02.1998 г. по гр. д. № 2845/1995 г. на Районен съд Стара Загора и на решение № 206 от 04.04.2006 г. по гр. д. № 143/2002 г. на Районен съд Стара Загора.
Върховният касационен съд извърши проверка за допустимостта на молбата и намери следното:
Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е извънреден способ за контрол на влезли в сила решения. Основанията за това са изчерпателно изброени. Едно от основанията по чл. 304 ГПК е влязлото в сила решение да разпростира сила и по отношение на лице, което не е било страна по делото, в производството по което е постановено. Обвързано от силата на пресъдено нещо може да бъде само лице, което има качеството на необходим другар в спорното правоотношение, разрешено с влязлото в сила решение.
При проверка на съдебните актове, отмяна на които се иска, се установи, че решение 18.02.1998 г. по гр. д. № 2845/1995 г. на Районен съд Стара Загора е постановено по предявен от Я. Р. И. срещу останалите наследници на общия наследодател Р. И. Р., починал през 1964 г. установителен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Ищцата е поддържала, че възстановените земеделски земи на наследниците на Х. Р. И., Т. И. Р., Р. И. Б. и Ж. И. Р. (Б.) са принадлежали на общия на страните наследодател Р. И. Р. р. 1884 г. и починал 1964 г. към момента на кооперирането им, поради което следва да се възстановят на всички наследници. Като доказателство по делото са били представени пет решения на ОСЗ [населено място] за признаване и възстановяване с план за земеразделяне на земеделски земи на наследниците на Т. Р. И., Т. И. Р., Р. И. Р., Ж. И. Т. и Х. Р. И. ( л. 61 до 65 по гр. д. № 2845/95 г. на РС Стара Загора). Едно от решенията е постановено по преписка № 39232 от 03.02.1992 г. при ПК Стара З., която е била образуване по искане на И. Ж. И. за възстановяване на 12 земеделски земи собственост на наследодателя Ж. И. Т.. Искът е уважен, като е прието за установено, че възстановените земеделски земи, на част от наследниците на общия наследодател между които и Ж. И. Т. са принадлежали на общия на страните наследодател към момента на кооперирането им.
Решение № 206 от 04.04.2006 г. по гр. д. № 143/2002 г. на Районен съд Стара Загора е постановено по предявен от Я. Р. М. срещу останалите наследници на Р. И. Р. иск за делба на възстановените на наследниците на Р. земеделски земи между които в т. 7-10 от исковата молба са посочени имотите, възстановени на молителите със следващо решение с план за земеразделяне.
През 2007 г. молителите установили, че в поземлената комисия възстановените на наследодателя им Ж. И. Т. земеделски земи се водят като земи възстановени на наследниците на Р. И. Р.. Това е обосновало правния им интерес да предяват срещу наследниците на Р. установителен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване, че признатите и възстановени с план за земеразделяне земеделските земи, представляващи: нива с площ от 4.81 дка в м. „Д.”; нива с площ от 7.321 дка в м. „Б.”; овощна градина с площ от 3.000 дка в м. „Е.” и нива с площ от 5.600 дка в м. „Пясък”, всички в землището на [населено място] са били собственост на наследодателя им Ж. И. Т.. По предявения иск е образувано гр. д. № 1593/2010 г. по описа на Районен съд – Стара Загора и с решение от 20.03.2013 г., влязло в сила на 10.05.2013 г., искът е уважен като е признато за установено по отношение на наследниците на Р. И. Р., че описаните земеделски земи са собственост на наследниците на Ж. И. Т..
При така установените факти молителите не са лица по отношение на които влезлите в сила решения, отмяна на които се иска, разпростират своята сила на пресъдено нещо. Те са постановени по искове предявени между наследниците на Р. Р..
Легитимирани да иска отмяна не са всички трети лица, а само тези, които имат право на иск по делото като участници в неделимото спорно правоотношение, поради което биха били необходими другари ако са били конституирани като страни по делото. В случая не е налице тази предпоставка.
Молителите нямат качеството на наследници на наследодателя Р. Р., поради което не са легитимирани да участват в спор между наследниците му за това, дали имотите са принадлежали на този общ наследодател към момента на обобществяването им в кооперативното стопанство или на някои от неговите низходящи. На същото основание не са могли да бъдат конституирани като страни в производство по иска за делба на имотите, останали в наследство от същия наследодател. На следващо място съсобствениците са обикновени другари в отношенията по повод защита на правото на собственост върху общите имоти, а не необходими другари.
Записването на описаните четири имота, възстановени на наследниците на Ж. Т., като имоти на наследниците на Р. Р. е резултат на допусната грешка поради сходство в имената на едни от наследниците на тези двама наследодатели.
От писмените доказателства се установява, че Р. Р. е оставил за наследник И. Ж. И., роден 1943 г. и починал 1997 г., правнук от починал внук Ж. И. Р..
Наследодателят на молителите Ж. Т. е оставил за наследник И. Ж. И., син, роден 1935 г., който е направил искане за възстановяване на земеделските земи на наследодателя му. По това искане е била образувана преписка 39232 от 03.02.1992 г. при ПК Стара З., по която е постановено решение № 39429 от 08.11993 г., с което е признато правото на възстановяване на заявените 12 земеделски имота с план за земеразделяне. Със следващо решение № 39429 от 15.12.1997 г., издадено на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ след влизане в сила на плана за земеразделяне, са възстановени с план за земеразделяне признатите за възстановяване имоти между които и описаните по-горе четири земеделски имота.
По същата преписка на 09.08.2000 г. е издадено ново решение със същия номер, с което е признато и определено за възстановяване право на собственост на наследниците на Р. И. Р. на 12 имота с обща площ от 21.000 дка, колкото е възстановена на наследниците на Т..
Породеният от това спор за собственост към минал момент между наследниците на Р. Р. и Ж. Т. е разрешен с влязло в сила решение, по гр. д. № 1593/2010 г. на Районен съд Стара Загора. Това решение е основание по чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ за наследниците на Т., сега молители, да поискат от общинската служба по земеделие да промени лицата, в чиято полза е издадено решението за възстановяването им.
Решението по допускане на делбата на същите имоти, постановено между лица, които не са собственици, не ги обвързва и не може да им се противопостави. Те могат да защитят правата си с предявяването на вещен иск, срещу ползващите се от него лица.
Въз основа на горното следва извода, че молителите не са лица, в чиято правна сфера рефлектират правните последици от влезлите в сила решения, отмяна на които се иска, поради което не са легитимирани да искат отмяната им на основание чл. 304 ГПК. Подадената молба за отмяна е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, като се прекрати образуваното по нея производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на М. К. И., Ж. И. Ж. С. Д. С. и М. Ж. И.-Т., като наследници на Ж. И. Т. за отмяна на основание чл. 304 ГПК на влезлите в сила решение от 18.02.1998 г. по гр. д. № 2845/1995 г. на Районен съд Стара Загора и решение № 206 от 04.04.2006 г. по гр. д. № 143/2002 г. на Районен съд Стара Загора.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1493/2014 г. по описа на ВКС, І г. о.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на молителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: