6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
[населено място] ,09.03.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на шести март, две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Б. т.д. № 2643 / 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. С., А. К. и С. П. / последният починал след подаването й, с наследници – Б. П., А. П. и В П. , конституирани от въззивния съд, с оглед последвало производство по реда на чл.248 ГПК / против решение от 05.07.2016 год. по гр.д.№ 658 / 2016 год. на Бургаски окръжен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 3/04.01.2016 год. по гр.д.№ 8514/2014 год. по описа на Бургаски районен съд, за отхвърляне на предявените от касаторите искове, с правно основание чл.58 ЗК, за отмяна решенията на проведено на 22.11.2014 год. Общо събрание на В. „Х. Б.„ – по т.1.1.2, т.2 , т.3, т.4 и т.5,като незаконосъобразни. Касаторите оспорват правилността на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – поради несъобразяване на всички доводи и доказателства на ищците, при формиране на вътрешното убеждение на съда, както и в противоречие с материалния закон – чл.9 ал.1 и чл.16 ал.1 ЗК. Твърдят, че в противоречие с първата норма и с чл.7 ал.2 т.2 от Устава, съдът е приел допустимо свикване на Общото събрание с „ обща покана„, с което е накърнено правото на участие на всички член -кооператори в процесното събрание, както и че в противоречие с чл.16 ал.1 пр. четвърто от ЗК е отречено задължително за съдържанието на поканата отбелязване на мястото, начина и времето за запознаване на член-кооператорите с материалите,съобразно обявения дневен ред на събранието.
Ответната страна – В. „ Х. Б. „ – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване в подробен отговор.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт . С оглед личния характер на иска по чл.58 ЗК, смъртта на С. П. изключва конституиране на наследниците му като страна по делото и предпоставя недопустимост на касационната жалба на същия, предвид преустановена правосубектност на страната.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав, в съответствие с предмета на касационното обжалване и изложението по чл. 280 ал.1 ГПК, съобрази следното :
Ищците са предявили активно субективно съединени искове за отмяна решенията на ОС на В. „Х. Б.„ от 22.11.2014 год. , с правно основание чл.58 ЗК, позовавайки се на свикване и провеждане на събранието в противоречие със закона и устава и конкретно : 1/ свикването му без изпращане на персонални покани до всеки от член-кооператорите – чл.20 ал.2 т.1 от Устава, твърдяно като кумулативно изискване, независимо от разгласяване на поканата по реда и начините в чл. 20 ал.1 т.2 от Устава; 2/ провеждането му като събрание на всички член -кооператори, докато Устава предвижда единствено допустим върховен орган на Кооперацията – Общо събрание на пълномощниците; 3/ неосигуряване на достъп до материалите, съобразно дневния ред на ОС , предвид непосочване в самата покана на реда, начина , мястото и времето на осигуряване този достъп.
Въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния, препращайки по реда на чл.272 ГПК към мотивите на същия / стр. 8 пар. предпоследен /, вкл. в частта относно обосноваване процесуалната легитимация на ищеца Х. Х. / стр. стр.5 пар.5 / , от който ,обаче, не е подавана касационна жалба и в частта , касаеща исковете на последния, въззивното решение е влязло в сила. Съдът е приел, че доколкото приложим, към момента на провеждане на ОС от 22.11.2014 год. , е бил не визирания и приложен към исковата молба на ищците Устав, а този в редакцията му, приета на ОС на 05.04.2014 год., обявен в търговския регистър, в съответствие с редакцията на чл.20 ал.2 от същия , свикването на ОС на Кооперацията с обща покана, поставена на информационно табло в сградата по седалището на кооперацията и разгласена чрез местен и централен всекидневник, е уставосъобразно и законосъобразно, предвид препращащата норма на чл.16 ал.1 ЗК. Също съобразно редакцията на чл.18 ал.1 от актуалния към провеждане на атакуваното ОС Устав, съдът е приел, че Общо събрание на всички член-кооператори е единствено предвиденият вече върховен орган на Кооперацията, в отличие от предходно предвидения Общо събрание на пълномощниците. Съдът е приел, че поканата не изисква задължително съдържание относно мястото и начина на осигурен достъп до материалите, съобразно дневния ред на ОС, а от събраните по делото доказателства не се установява такива да не са били осигурени и достъпът на ищците до тях да е бил препятстван. Съдът изрично е посочил, че нарушението, визирано от ищците в този смисъл,е с оглед единствено съдържанието на поканата за ОС.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторите са формулирали следните въпроси : 1/ Относно задължението на съда да направи анализ на всички доводи и доказателства на страните по делото – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното с ППВС № 7/1965 год. , както и с казуална съдебна практика – чл.280 ал.1 т.2 ГПК – противоречие с решение № 1488 по гр.д.№ 814/1999 год. на V г.о. и решение № 221 по гр.д.№ 677/2001 год. на І г.о. на ВКС; 2/ Допустимо ли е да се свиква Общо събрание на кооперация само с „ обща покана „, без да се изпращат индивидуални покани до всеки от член – кооператорите ? и 3/ Нарушава ли се правото на членство , включващо правото на член – кооператорите за участие в Общото събрание на кооперацията, ако то се свиква само с „ обща покана „ , без да се изпращат индивидуални покани до всеки от член-кооператорите ? – обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ВКС – противоречие с реш.№ 695 по гр.д.№ 1853 / 2002 год. на V г.о. ВКС , реш.№ 826 по т.д.№ 86 / 2005 год. на ВКС, реш.№ 26 по т.д.№ 53 / 2009 год. на Окръжен съд – Стара Загора , реш.№ 1008 по т.д.№ 564 / 2007 год. на ІІ т.о. на ВКС , като формално се сочи и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК ; 4/ Следва ли в поканата за Общо събрание на кооперацията да се указват материалите за Общото събрание, както и по какъв начин,кога и къде член – кооператорите могат да се запознаят със същите ? – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като относим към тълкуването на чл.16 ал.1 ЗК.
Първият от въпросите е провокиран от касационния довод за съществено процесуално нарушение, предвид несъобразени от въззивния съд доказателства и доводи , като следва да се уточни, че релевантни са само такива,изходящи от и ползващи касаторите, тъй като не могат да се позовават на процесуални нарушения, засягащи интереса на противната страна. Видно от касационната жалба / с оглед съдържанието на касационните доводи в която подлежи на преценка и релевантността на поставения въпрос /,не се посочват конкретни доводи, извън приложението на материалния закон, което касаторите намират неправилно и съставлява самостоятелно касационно основание за неправилност на въззивното решение / чл.9 и чл.16 от ЗК /, нито конкретни доказателства , останали несъобразени от въззивния съд, вкл. предвид извършеното от същия препращане към мотивите на първоинстанционния съдебен акт,на основание чл.272 ГПК. Различната интерпретация на правната норма от съда, несъвпадаща с тази на касаторите, не съставлява процесуално нарушение. Поради това и първият от поставените въпроси не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, което изключва необходимостта, а и възможността за обсъждане на допълнителния селективен такъв.
Вторият , а като обусловен от отговор на същия и третия въпроси също не покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. В предмета на спора не е въведено възражение, че свикването на ОС на член-кооператорите с обща покана / с начина на разгласяване, предвиден в чл.20 ал.2 от актуалния устав на кооперацията – ответник / е в противоречие със законова норма, нито е посочена императивна такава в ЗК. Напротив, самите ищци са твърдели, съобразно приложимия според тях Устав, че начинът на свикване на ОС предвижда кумулативно – обща покана,с разгласяване по реда на чл.20 ал.2 т.2 от Устава и персонални покани до всеки от член-кооператорите, съгласно т.1 на същата разпоредба. Дори да би се приела характеристиката на правни на така поставените въпроси, то не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК . Представените съдебни актове не разглеждат спорове с идентичност на относимите за съобразяване, в отговор на така поставените въпроси, факти : реш.№ 826 и реш.№ 1008 на ТК на ВКС съобразяват ред и начин на свикване, съгласно конкретни разпоредби на Устава, съобразно препращащата норма на чл.16 ал.1 ЗК. В тях не се обсъжда незаконосъобразността на свикване с „обща покана„ , по начина,визиран в конкретния устав.Липсва в тях обоснован правен извод за задължително връчване на писмена покана на всеки член – кооператор, независимо от предвижданията на конкретния устав. Липсва идентитет и в съобразените, с оглед приета незаконосъобразност на свикването на ОС на кооперация, факти в решение № 26 на Окръжен съд – Стара Загора – в същото е обсъждан предвидения от Устава, на практика неконкретизиран ,съгласно чл.16 ал.1 ЗК , „ подходящ начин „ на връчване на писмени покани на всеки член-кооператор, но идентично не е мотивиран извод за незаконосъобразност на начина,предвиден в тук приложимия устав и императивност на изискването за връчване покана персонално на всеки член-кооператор. Единствено подобно съждение се съдържа в мотивите на реш.№695 на ТК на ВКС, макар отново да се коментира конкретна разпоредба на Устава, в смисъл на персонално връчване на всеки член-кооператор, с три възможни начина на връчване. В случая, обаче, отново липсва необходимият идентитет в подлежащите на съобразяване факти, поради което и отговор на поставените въпроси, в смисъла даден с посоченото решение, не би обусловил сам по себе си различен от настоящия правен резултат.Това е така, защото наред със съобразяване законосъобразността на свикване с „обща покана„ , разгласена по предвидения в Устава начин, въззивният съд изрично е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, а в същите е обсъдено неоспореното от ищците обстоятелство, че до тях самите са били отправени персонални покани за ОС на 22.11.2014 год., а на нарушение на членствени права на други член-кооператори, когато последното не се отразява на изискуемия кворум, съответно мнозинство за вземане на решенията, същите не могат да се позовават.Въпрос по този , кумулативно и равностойно решаващ, за отхвърляне на исковете на това основание, правен довод, касаторите не са формулирали. Формалното посочване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е от естество да обоснове допълнителния селективен критерий в тази хипотеза,съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело №1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Не е посочена правната норма / нито е изводима от реш.№ 695 на ТК на ВКС / , чието съдържание , като непълно, противоречиво и неясно, е провокирало противоречива съдебна практика, съответно също посочена, нито са обосновани предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна съдебна практика, като неправилна, предвид промяна в обществените условия или изменение на законодателството.
Четвъртият формулиран въпрос покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, но идентично на преждеизложените съображения, не се обосновава допълнителния такъв, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Нормата на чл.16 ал.1 от ЗК не е неясна, противоречива или непълна. Предпоставки за тълкуването й в смисъл ,че съдържанието на поканата следва да включва и информация за мястото, начина и времето за запознаване с материалите за ОС, предвид предложение четвърто на същата, не са обосновани от касаторите, нито са изводими от настоящия състав. Отделно от преждепосоченото, законосъобразността на свикване с обща покана, по начина, предвиден в чл.20 ал.2 на актуалния устав на настоящата кооперация, съобразен с многобройността на членовете й / над 2 500 / , като ефикасен и възможен начин ,е вече коментирана в решение по т.д.№ 3015 / 2016 год. на настоящия състав.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.07.2016 год. по гр.д.№ 658 / 2016 год. на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. С. и А. К., на основание чл. 81 вр. с чл.78 ал.3 ГПК, да заплатят на Всестранна земеделска кооперация „Х. Б.„ разноски за настоящото производство, в общ размер от 1200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :