О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
гр.София, 19.02.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3503 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 21.04.2008г. по гр.д. № 752 / 2007г., с което Кюстендилски окръжен съд, като е оставил в сила решение от 15.07.2005г. по гр.д. № 1267/2004г. на Кюстендилски районен съд, е допуснал делба на движими вещи между ЕТ”Б” и Е. „Мирослав Г. М. В. Г. ”.
Жалбоподателят Е. „Мирослав Г. М. В. Г. ” поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешен от съда в противоречие с практиката на ВКС. Моли да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховния касационен съд, състав на първо г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 15.07.2005г. по гр.д. № 1267/2004г. на Кюстендилски районен съд, е допуснал делба на движими вещи между ЕТ”Б” и Е. „Мирослав Г. М. В. Г. ”. Съдът е изложил съображения, за това, че между едноличните търговци на 01.02.2000г. е бил сключен договор за гражданско дружество за изграждане и общо стопанисване на музикално-развлекателен клуб „Т”, в помещение под наем, като страните са се договорили да участвуват в дружеството при равни права. Съдът е установил, че дружеството е прекратено и допуснал делба на придобитите от дружеството движими вещи при равни права съобразно чл.17 и 18 от договора.
В изложение към касационната жалба жалбподателят е изложил съображения, за това че съдът се е произнесъл с решението си по съществен материалноправен въпрос, а именно относно възможността да бъде допускана делба само на вещи, за които е установено по безспорен начин ,че са съсобствени между страните. Посочени са решение по гр.д. №741/1999г.,гр.д. №44/2004г.,гр.д. №282/1977г.,гр.д. №686/2003г. и гр.д. №199/2005г. на ВКС, в които е посочено, че за да се допусне делбата следва да се установи наличие на съсобственост.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд действително се е произнесъл в решението си по съществен материалноправен въпрос, но в съответствие с практиката на ВКС. В представените решения на състави на ВКС, както и в трайната практика на ВКС, се приема, че правото на делба е потестативно субективно право, което съгласно чл. 34 ЗС може винаги да се упражни, освен ако законът разпорежда друго. По отношение на вещите, придобити от съдружниците в едно гражданско дружество забраната за делба е въведена в чл. 359, ал. 3 ЗЗД и трае само докато се осъществява съвместната дейност. Съдружникът може да иска своя дял от общата собственост само при излизане от дружеството или при прекратяването му. В случая именно като е установено такова прекратяване е прието, че делбата е допустима. В практиката е установено, че с решението по чл. 282, ал. 1 ГПК/отм./ делбеният съд се произнася налице ли е собственост по отношение на тези вещи, между кои лица и какви са техните части и решението за допускане на делба има преди това установителна част, с която се признава наличието на съсобственост между страните по делото и размерът на техните части. Ако не бъде призната съсобствеността, не би се допуснала и делбата. Затова решението за допускане на делбата се ползва със сила на пресъдено нещо относно наличието на съсобственост и частите на съсобствениците в нея, каквото решение именно е постановил въззивния съд в съответствие с трайната практика на ВКС.
Преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това че следва да бъде допусната делба на съсобствени вещи, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по съществен правен въпрос, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически, опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Тя е само основание за касационно обжалване на въззивното решение като неправилно, но само, ако преди това такова обжалване бъде допуснато. Основанията за допускане на касационното обжалване са критерии за подбор, а основанията за касационно обжалване са пороците на въззивното решение.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на решение от 21.04.2008г. по гр.д. № 752 / 2007г., с което Кюстендилски окръжен съд по жалба на Е. „Мирослав Г. М. В. Г. ”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: