ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 139
София, 08.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 668/ 2008 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. М. Н. – от гр. С. срещу Решение № 5 от 30.VІ.2008 г. по гр.д. № 550/ 2007 г. на СГС, ІV ”в” с., с което е оставено в сила Решение от 23. ХІ.2006 г. по гр.д. № 1038/ 2006 г. на СРС, 69 с. в частта, с която З. ”Л” АД – гр. С. е осъдено да заплати на Й. М. С. – от гр. С. сумата 1000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 11. ХІ.2004 г., със законната лихва от 13.І.2006 г. и е отменено първоинстанционното решение в частта, в която искът е отхвърлен за сумата 2000 лв. и за тази сума искът е уважен. Жалбоподателят излага съображения в подкрепа на оплакването за неправилност и необоснованост на решението, като поддържа, че неправилно е уважен главният иск за сумата 3000 лв., евентуално – че размерът на обезщетението несправедливо е завишен.
В Изложение към касационната жалба сочи, че решението противоречи на практиката на ВКС по тълкуването и прилагането на ТЗ и ЗЗД – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Счита, че с решението на първоинстанционния съд и с решението на въззивния съд, казусът е решен противоречиво по отношение размера на обезщетението – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, както и че правилното решаване на казуса и уеднаквяване на практиката на различните съдилища при тълкуването на ТЗ и ЗЗД, е от значение за точното прилагане на този закон и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба Й. М. С. – от гр. С. и З. ”Л” АД – гр. С. не изразяват становища по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е уважен осъдителен иск, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят не сочи съществения материалноправен въпрос, по които се е произнесъл въззивният съд и за който поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, че се решава противоречиво от съдилищата и че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. С оглед данните по делото могат да се изведат разрешените от въззивния съд материалноправни въпроси, обусловили съдържанието на постановеното решение: кои са предпоставките за уважаване на иска по чл. 407 ал. І (отм.) ТЗ и в какъв размер следва да се определи следващото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, с оглед критерия на чл. 52 ЗЗД, които въпроси са съществени, тъй като от тях зависи изходът на делото.
Жалбоподателят не е изложил и съображения защо счита, че разрешеният от съда правен въпрос е в противоречие с практиката на ВКС, на коя практика на ВКС се позовава, нито какво е противоречието. Не излага и съображения, защо счита, че разрешеният от въззивния съд правен въпрос, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Поради това настоящата инстанция е лишена от възможност да провери налице ли са поддържаните от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК и по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване на тези основания е неоснователно.
Неоснователно е поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Изискването на чл. 280 ал. 1 ГПК съдът да се е произнесъл по съществен правен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, предполага влезли в сила решения на отделни съдебни състави, което обстоятелство не е налице при решения, постановени от двете съдебни инстанции по едно и също дело. Искането за допускане на касационно обжалване и на това основание е неоснователно, тъй като жалбоподателят не е обосновал и доказал довода си по кой въпрос и на решенията на кои съдилища противоречат разрешените от въззивния съд съществени материалноправни въпроси.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 5 от 30.VІ.2008 г. по гр.д. № 550/ 2007 г. на СГС, ІV ”в” с.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: