О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
София, 27.02. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на втори февруари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 676 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 22553/19.VІІІ.2008 г. на „С” ООД-София, подадена от процесуалния му представител адв. Б от САК, против въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Д, от 2.VІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 3987/07 г.: досежно осъждането на дружеството-настоящ касатор, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 361 ТЗ, да заплати на „П” А. – София сума в размер на 1 896.38 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 9.VІ.2006 г. и до окончателното й изплащане, както и сумата 145.53 лв. – като обезщетение за забава в периода от 9.VІ.2003 г. и до 9.VІ.2006 г.
Оплакванията на търговеца-касатор са за постановяване на обжалваното въззивно решение при допуснати нарушения както на материалния, така и на процесуалния закон – основания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 2-ро ГПК за касирането му като неправилно. Поради това се претендира неговото отменяване „с произтичащите от това последици”, вкл. ведно с присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Инвокирани са доводи както за това, че СГС бил придал на представените от ищеца „П” АД-София писмени доказателства /частни документи/ доказателствена стойност, каквато те в действителност нямат, така и че съществено било нарушено не само правото на защита на търговеца-касатор, но и принципът на равнопоставеност на страните в процеса – с отказа на въззивната инстанция да допусне повторна ССЕ, основаваща се на проверка и в счетоводството на „С” ООД-София относно процесната ф/ра № 2590/12.VІ.2001 г. Съответно нарушението на материалния закон се изразявало, според касатора, в неправилно установената от въззивния съд фактическа обстановка по делото.
Като основание, обосноваващо приложното поле на касационното обжалване, в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „С” ООД-София изтъква това по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, твърдейки, че с атакуваното въззивно решение СГС се е произнесъл по съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси, правилното решаване на които „има съществено значение за точното прилагане както на процесуалния, така и на материалния закон”.
Ответното по касация „П” А. – София не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията, изложени в жалбата на „С” ООД – София.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар касационната жалба на „С” ООД – София да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, а и по съдържание формално да съответства на изискванията по чл. 284 ГПК, тя не следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Съображенията за това са следните:
В нарочното си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е посочил главното основание, обосноваващо приложното поле на касационното обжалване: същественият въпрос /бил той материалноправен или процесуалноправен/, по който въззивната инстанция да се е произнесла и същият той да е едновременно релевантен както за точното прилагане на закона, така и от значение за развитието на правото въобще. Напротив, бланкетно се посочва от страна на касатора, че СГС се е произнесъл с атакуваното решение по съществени процесуални, а също и по съществени материалноправни въпроси, „вземайки неправилно становище по тях”. Практически касаторът „С” ООД-София отъждествява две от основанията за касиране на неправилните въззивни решение /тези по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 2-ро ГПК/, с предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, извеждайки тезата си, че в случая касационно обжалване е допустимо, защото СГС бил допуснал нарушения и на материалния, и на процесуалния закон. Такъв подход лишава от смисъл както изискването на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано излагане на касационните основания в жалбата, така и това, визирано от текста на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК: за изложение на основанията „за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1”. В заключение ще следва да се отбележи, следното: 1/ Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е този, който определя съдържанието на обжалваното въззивно решение, т.е. обусловил е решаващите правни изводи по съществото на разрешения от този съд спор; 2/ Релевираната от касатора предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваваща приложно поле на касационното обжалване, би била налице само в случай, при който произнасянето по конкретния съществен въпрос /бил той материалноправен или процесуалноправен/ се оказва свързано по необходимост с тълкуване на закона, което ще доведе отстраняване на неяснота, непълнота или противоречивост на последния или тогава, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго /арг. чл. 124, ал. 1 ЗСВ/.
С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното от „С” ООД-София въззивно решение на СГС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Д, от 2.VІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 3987/07 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 676 по описа за 2008 г.