О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.139
гр.София, 10.03. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 780/2008 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на едноличен търговец С. П. Б. с фирма „Фокус И. Бонев, С. Б. ”, гр. Х., подадена чрез процесуалния й представител адвокат Вл. Д. от АК-Хасково срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 246/21.07.2008 год., постановено по гр.дело № 504/2006 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Хасковския окръжен съд от 10.02.2006 год. по гр.дело № 109/2005 год. в осъдителната му част, с която е уважен предявеният от ЗАД”А”АД, гр. С. иск по чл.59 ЗЗД и е осъдена ответницата-касатор да заплати сумата 33 000 лева, с която се е обогатила за сметка на ищеца, ползувайки през процесния период собствения му недвижим имот-магазин, намиращ се в гр. Х., в жилищен блок № 13 на бул.”С” № 26 въпреки противопоставянето на собственика.
В касационната жалба се правят оплаквания, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Навеждат се доводи, че ищецът не би могъл да черпи права, произтичащи от договора за наем с предишния наемодател след изтичане срока на договора и в тази връзка неправилно е определен размера на обедняването на база предвидената в този договор наемна цена. Неправилно според касатора въззивният съд е постановил решението си без да спре производството по делото и да изчака влизането в сила на решението по обуславящото го гр.дело № 1471/2007 год. на Хасковския районен съд образувано по предявен иск за недействителност на извършения апорт на процесния недвижим имот в капитала на ищцовото дружество поради нарушение на нормите на ЗППДОП/отм./.
В допълнително изложение жалбоподателят сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, без да конкретизира отделните хипотези и да изложи доводи за приложението им, позовавайки се отново на неправилност на обжалваното решение поради неговата необоснованост и противоречието му на материалния и процесуалния закон. Прилага и молба за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности относно основни правни принципи на правото на ЕО/ЕС релевантни за правилното решаване на процесния спор.
Ответникът по касационната жалба ЗАД”А”АД, гр. С. не ангажира становище по допустимостта за касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки нейната редовност, настоящият състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС/т.1/; решаван е противоречиво от съдилищата/т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото/т.3/.
Същественият материалноправен или процесуален въпрос е винаги специфичен за конкретното дело и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалния закон.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в осъдителната му част. Квалифицирайки правилно иска по чл.59 ЗЗД съдът е направил извода, че същият е основателен, като с оглед данните по делото е приел, че доказаният размер на обедняването на ищеца за времето, през което е бил лишен по вина на ответницата от ползуването на собствения му недвижим имот възлиза на 550 лева месечно или общо на сумата 33 000 лева за целия процесен период. В конкретния случай посочената сума само по размер е съпоставена с получавания преди това наем за процесните помещения без да се променя характера на вземането. Отчетена е настъпилата промяна в режима на собствеността на отдадения под наем с договор от 08.07.1996 год. имот, който със заповед от 24.03.1998 год. на Министъра на отбраната е внесен като апортна вноска в капитала на ищцовото дружество. Прието е за безспорен факта, че ищецът се явява собственик на процесния недвижим имот /който факт е установен с влязло в сила решение по гр.дело № 730/1999 год. на Хасковския окръжен съд между същите страни, с което е уважен предявения от ЗАД”А”АД срещу ответницата ревандикационен иск/, както и обстоятелството, че през процесния период 25.08.2000 год.-24.08.2005 год. наемните правоотношения на ответницата във връзка с процесните помещения са прекратени поради изтичане срока на договора и същите не могат да бъдат продължени или подновени едностранно от нея. Ответницата е ползувала без правно основание процесните помещения и е отказала да ги освободи, въпреки многократно отправените й покани от ищеца да стори това, с което е причинила обедняването му, лишавайки го от възможността да се разпорежда със собствения си имот. Така постановеното решение е в съответствие със закона и постоянната съдебна практика по приложение разпоредбата на чл.59 ЗЗД.
Жалбоподателят не сочи кой е същественият материалноправен въпрос, за който поддържа, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Подробно развитите оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за отмяната му по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Що се отнася до поставения в касационната жалба процесуален въпрос относно отказа на въззивния съд да спре производството по делото и да изчака произнасяне по образуваното от ответницата дело относно недействителността на извършения апорт на процесния недвижим имот в капитала на ищцовото дружество, този въпрос не е съществен, тъй като няма отношение към правилността на постановеното решение. Определението подлежи на самостоятелно обжалване и както вече се е произнесъл ВКС с определение № 223/10.05.2007 год. по ч.т.дело № 142/2007 год. /по повод предходно искане за спиране на производството поради предявен иск по чл.26, ал.1 ЗЗД също за нищожност на извършения апорт/ въпросът за валидността на апорта е следвало да бъде поставен в приключилото вече производство по гр.дело № 730/1999 год. на Хасковския окръжен съд, в което спорът за собствеността на апортираното имущество вече е решен окончателно със сила на пресъдено нещо между същите страни. В рамките на приключилия процес по иска по чл.108 ЗС ответницата е следвало да изчерпи всичките си възражения относно твърдяната недействителност, както и досежно фактическите основания, от които ищецът черпи правата си. В противен случай същите се считат за преклудирани с влизане на решението в сила.
Неоснователно се явява искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности във връзка с приложението на цитираните в молбата на касаторката от 10.11.2008 год. до ВКС текстове на ЗЗД и ГПК. В случая не е налице хипотезата на чл.628 ГПК, тъй като не се касае за тълкуване и прилагане на разпоредби на общностното право, а на националното законодателство. Освен това, спорните правоотношения са се развили преди 01.01.2008 год., когато България не е била член на Европейския съюз.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд № 246/21.07.2008 год., постановено по гр.дело № 504/2006 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: