2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1390
гр. София, 04.12.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4473 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. Н. срещу решение № IV-28/21.03.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 2183/2014 г. на Бургаския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 2065/31.10.2014 г. по гр. дело № 271/2014 г. на Бургаския районен съд, е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу П. на Република България (П.), осъдителен иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ за заплащане на сумата 12 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на разглеждане на ДП № 4761/2007 г. по описа на Бургаската районна прокуратура, извън разумния срок по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.01.2014 г. до окончателното ? изплащане.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В жалбата (предвид и уточненията ?, направени чрез особения процесуален представител на жалбоподателката по делото) се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответната П. не е подала отговор на касационната жалба в срока за това.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК (също изготвено и уточнено чрез особения процесуален представител на жалбоподателката по делото), като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени три процесуалноправни и един материалноправен въпрос, а именно: 1) какъв следва да бъде обхватът на извършената от съда преценка на събрания по делото доказателствен материал; 2) налице ли е процесуално задължение на съда при изготвянето на доклада, с оглед писмения отговор, становището, възраженията и оспорванията на ответника, да посочи как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти; 3) дали следва да се приканят страните към спогодба след събиране на доказателствата по делото и дали следва да се обсъдят всички събрани по делото доказателства; и 4) отговаря ли прокуратурата за неимуществени вреди, причинени на пострадалия от престъплението, когато е налице бавност на производството като цяло, при неприключване на досъдебното производство в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, на основание чл. 2б от ЗОДОВ. По отношение на трите процесуалноправни въпроса от страна на жалбоподателката се навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като се поддържа, че те са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно: първият въпрос – с решение № 173/27.07.2010 г. по гр. дело № 5166/2008 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, вторият въпрос – с решение № 307/20.03.2012 г. по гр. дело № 284/2011 г. на II-ро гр. отд. на ВКС и третият въпрос – с решение № 341/11.11.2011 г. по гр. дело № 992/2010 г. на I-во гр. отд. на ВКС. По отношение на материалноправния въпрос се навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като се поддържа, че по него няма съдебна практика и разрешаването му ще е от значение за развитието на правото.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване.
Вторият процесуалноправен въпрос (относно задълженията на съда при изготвянето на доклада и разпределянето на доказателствената тежест по делото) и първата част от третия процесуалноправен въпрос (относно задължението на съда да прикани страните към спогодба) имат отношение към процесуалните действия на първоинстанционния съд. Въззивният съд би могъл да вземе отношение по тези процесуалноправни въпроси само ако е сезиран с оплаквания във връзка с тях, съдържащи се във въззивната жалба (в този смисъл са и т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и соченото от страна на самата жалбоподателка, решение № 307/20.03.2012 г. по гр. дело № 284/2011 г. на II-ро гр. отд. на ВКС). В случая във въззивната жалба на жалбоподателката (включително предвид уточненията ?, направени чрез особения ? представител по делото) не се съдържат такива оплаквания за нарушения на процесуалните задължения на първоинстанционния съд във връзка с доклада по делото и с приканването на страните към спогодба. Поради това въззивният съд по никакъв начин не се е произнасял по тези два процесуалноправни въпроса, респ. – те не са обуславящи правните му изводи в обжалваното решение и са без значение за изхода на спора по делото. По изложените съображения, тези два процесуалноправни въпроса в случая не съставляват и общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване (в този смисъл е и т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Първият изведен от страна на жалбоподателката процесуалноправен въпрос (относно обхвата на извършваната от съда преценка на доказателствата), който се припокрива по съдържание и смисъл с втората част от третия процесуалноправен въпрос (относно задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства) е принципно значим по всяко исково производство, включително – във фазата му пред въззивната инстанция. В случая по делото са събрани само писмени доказателства (документите по приложената в цялост преписка по досъдебното наказателно производство, образувано по жалба на ищцата), които са подробно обсъдени в мотивите към обжалваното решение. Въз основа на извършената от него самостоятелна преценка на доказателствата, въззивният съд е установил фактите по развитието на досъдебното производство – извършените процесуално-следствени действия по него, като подробно ги е описал в мотивите към решението си. Наред с това, окръжният съд е препратил и към мотивите на районния съд – съгласно чл. 272 от ГПК. По този начин процесуалноправният въпрос относно обхвата на извършваната от съда преценка на доказателствата; респ. – относно задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, е разрешен в обжалваното решение, не в противоречие, а в съответствие със задължителната практика на ВКС, съгласно която въззивният съд следва да извърши самостоятелна преценка на всички събрани по делото, относими към спора, доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, като може да препрати в тази връзка и към мотивите на първоинстанционния съд, ако ги споделя. Соченото от страна на жалбоподателката, по повод на този процесуалноправен въпрос, решение № 173/27.07.2010 г. по гр. дело № 5166/2008 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, няма никакво отношение към същия, тъй като с това решение са дадени разрешения на съвършено различни процесуалноправни и материалноправни въпроси – допустимо ли е установяване на различни материални права от установените в нотариалните актове; нужно ли е откриване на производство по чл. 154 от ГПК (отм.), когато се опровергава признато право на собственост по обстоятелствена проверка; кой е моментът, в който се придобива собственост по давност; когато давността е текла по време на брака при действието на СК от 1968 г., владяната вещ придобива ли се от двамата съпрузи в условията на съпружеска имуществена общност.
Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по изведения в изложението към касационната жалба, материалноправен въпрос. Същият не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като положителният отговор на въпроса е очевиден. В хипотезата на специалния деликт по чл. 2б от ЗОДОВ, когато досъдебното производство не е приключило в разумен срок, прокуратурата е легитимирана да отговаря за неимуществени вреди, причинени от забавянето, и на пострадалото от престъплението лице (а не само, когато такива вреди са причинени на обвиненото или на уличеното в извършването на престъплението лице). С обжалваното въззивно решение искът на жалбоподателката, обаче е отхвърлен, не поради това, че тя има качеството на пострадало лице от престъплението, за което е образувано досъдебното производство по нейната жалба, а поради това, че след обсъждането на събраните по делото доказателства окръжният съд е достигнал до подробно обоснования извод, че не се установява да е нарушено нейното право за разглеждане и решаване на наказателното досъдебно производство в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС.
В заключение, касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателката, общи и допълнителни основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № IV-28/21.03.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 2183/2014 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.