2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1390
гр. София, 05.12. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 4710 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 259/29.04.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 299/2014 г. на Пернишкия окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 153/08.03.2013 г. по гр. дело № 9588/2012 г. на Пернишкия районен съд, са уважени, предявени от А. Е. А.срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на ищцата, извършено със заповед № 51/25.10.2012 г. на пълномощници на дружеството-касатор, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „анализатор в квантметрична лаборатория” в цех „Ц. л.” при дружеството-касатор и последното е осъдено да заплати на ищцата сумата 6 342.78 лв. – обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение през периода 25.10.2012 г. – 25.04.2013 г., ведно със законната лихва от 20.12.2012 г. до окончателното плащане; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски и държавни такси по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните шест (уточнени от съда, съгласно т. 1, изр. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) правни въпроса по приложението на чл. 189, ал. 1 от КТ, а именно: 1) относно съответствието между тежестта на нарушението и наложеното наказание; 2) относно законността на наложеното дисциплинарно наказание, с оглед изискването за преценка за съответствието между тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на работника, както и относно задължението на съда в производство по спор за законност на дисциплинарно уволнение да извърши съдебен контрол относно това, дали наказващият орган е изпълнил изискването на чл. 189, ал. 1 от КТ, като обсъди всички обстоятелства, които имат отношение към тази преценка, в случая – и от гледна точка на колективните средства за защита при безопасност при работа и осигуряване на опазването на живота и здравето на работещите при злополуки, аварии и инциденти и последици при изгаряне, сравнено с личните цели и интереси на работника при извършеното дисциплинарно нарушение; 3) налице ли е тежко нарушение на трудовата дисциплина в конкретния случай и конкретната доказана фактология в хода на производството, при извършеното от работника дисциплинарно нарушение (опит да присвои 0.5 кг глицерин), наличие на негово виновно – умишлено поведение, с което са създадени предпоставки за неизпълнение на нормативни задължения на работодателя по ЗЗБУТ; 4) за значението на стойността на предмета на посегателство във връзка с преценката на съда относно обстоятелствата по чл. 189, ал. 1 от КТ, релевантни за съответствието между наложеното наказание и дисциплинарното нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя”; респ. – как се преценява тежестта на нарушението – в зависимост от стойността на предмета на посегателство или в зависимост от степента на противоправност на деянието; 5) какво е значението на други наложени дисциплинарни наказания за изминали периоди и на личността на нарушителя, ако същите са изцяло неотносими към конкретното нарушение – „злоупотреба с доверието на работодателя”; и 6) когато се налага дисциплинарно наказание „уволнение” за нарушението „злоупотреба с доверието на работодателя”, следва ли да се отдава приоритет на преценката и обстоятелството относно стойността на предмета на посегателство, при конкретно деяние – опит за присвояване на 0.5 кг глицерин, собственост на работодателя, като се има предвид, че опитът е осуетен от самия работодател и създадената от него организация на пропускателен и охранителен режим, както и че работникът не се е отказал сам от довършването на нарушението, което е утежняващо обстоятелство. По отношение на първия правен въпрос жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като твърди, че този материалноправен въпрос е разрешен с обжалваното въззивно решение в противоречие с практиката на ВКС, и в тази връзка сочи: решение № 167/14.05.2013 г. по гр. дело № 1102/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 163/13.06.2012 г. по гр. дело № 564/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 227/29.06.2012 г. по гр. дело № 1417/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 293/21.11.2011 г. по гр. дело № 238/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 372/01.07.2010 г. по гр. дело № 1040/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 516/28.06.2010 г. по гр. дело № 94/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, които са постановени по реда на чл. 290 от ГПК. По отношение на останалите пет правни въпроса касаторът сочи допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба – ищцата А. Е. А., в отговора на касационната жалба и приложеното изложение към него поддържа становище и съображения, че няма основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на разноски за касационното производство по делото.
Настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
За да намери дисциплинарното уволнение на ищцата за незаконосъобразно, след обсъждане на събраните по делото доказателства, въззивният съд е установил, че това наказание й е наложено с процесната заповед за това, че на 13.10.2012 г. същата е извършила опит преднамерено, неправомерно и без разрешение да изнесе извън завода половин бутилка от 1 л. глицерин, собственост на дружеството, като по този начин да набави за себе си материална облага, с което е извършила нарушение на трудовата дисциплина – злоупотребила е с доверието на работодателя, квалифицирано в заповедта като „тежко”. Съдът е приел за установено и че ищцата е извършила това нарушение, което и не се оспорва от нея. Окръжният съд е споделил извода на районния, че работодателят-ответник (сега – касатор) не се е съобразил с изискването на разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ, която е задължителна за него, предвид чл. 190, ал. 2 от КТ, и съгласно която, при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. В тази връзка е прието и че при осъществяване на съдебния контрол относно законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание, съдът следва да изясни дали е налице съответствие между същото и извършеното нарушение, именно като се вземат предвид обстоятелствата, визирани в посочената разпоредба. С оглед това, въззивният съд е намерил, че в случая единственият извод, който се налага, и то по един категоричен начин, е, че наложеното на ищцата най-тежко дисциплинарно наказание не е съответно на извършеното от нея нарушение – опит да присвои 0.5 кг глицерин. Относно този решаващ извод са изложени съображения, че се касае за незначителна стойност на предмета на посегателство – 3.60 лв.; че до този момент (от момента на сключване на трудовия й договор през 1996 г.) ищцата не е била наказвана дисциплинарно; че същата е проявила критичност към извършеното (като е изразила съжаление в писмените си обяснения по чл. 193 от КТ); взети са предвид и мотивите, поради които ищцата е извършила нарушението – да облекчи майка си, страдаща от кожно заболяване (чрез приготвяне на лекарство от глицерина с висока концентрация, какъвто не се продава по аптеките), като е посочено, че тези мотиви не освобождават ищцата от носенето на дисциплинарна отговорност, но и те са от значение при преценката за тежестта на извършеното провинение. С оглед на тези обстоятелства, включително и положителните данни за личността на ищцата, в заключение въззивният съд е приел, че е явно, че извършеното от нея нарушение не може да бъде квалифицирано като тежко, изразяващо се в злоупотреба с доверието на работодателя, и да се налага да бъде санкционирано с най-тежкото наказание по КТ – уволнение. По тези съображения съставът на окръжния съд не е споделил доводите в обратен смисъл на жалбоподателя, изложени във въззивната му жалба, като е приел, че те са резонни от гледна точка на това, че за извършеното от ищцата нарушение, следва да се ангажира дисциплинарната й отговорност, но не е обоснована необходимостта от налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Третият по ред правен въпрос в изложението на касатора (налице ли е тежко нарушение на трудовата дисциплина в конкретния случай и конкретната доказана фактология в хода на производството, при извършеното от работника дисциплинарно нарушение (опит да присвои 0.5 кг глицерин), наличие на негово виновно – умишлено поведение, с което са създадени предпоставки за неизпълнение на нормативни задължения на работодателя по ЗЗБУТ) изхожда изключително от конкретиката на правния спор по делото, и така, както е формулиран, не предполага отговор с по-висока степен на абстрактност, който касационната съдебна инстанция би могла да даде в тълкувателната част на решението си по чл. 290 от ГПК, ако бъде допуснато касационното обжалване по делото. Този въпрос, който предполага анализ на събраните доказателства и на установените от тях конкретни обстоятелства по делото, би могъл да бъде обсъден единствено при разрешаването на правния спор по същество. Поради това, този правен въпрос не съставлява общо основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, а още по-малко е такъв от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на т. 3 от същата разпоредба.
Настоящият съдебен състав намира, че излагайки цитираните по-горе мотиви към обжалваното решение, въззивният съд е разрешил, не само първия изведен и най-общо формулиран от касатора правен въпрос по приложението на чл. 189, ал. 1 от КТ (относно съответствието между тежестта на нарушението и наложеното наказание), а и останалите четири правни въпроса по приложението на същата правна норма (извън обсъдения по-горе – трети по ред въпрос в изложението) в съответствие с формираната по реда на чл. 290 от ГПК, обилна задължителна практика на ВКС, намерила израз и в касационните решения, посочени от самия жалбоподател. Последният и по никакъв начин не е посочил и не е обосновал в изложението и в касационната си жалба, в какво се изразява твърдяното от него противоречие между тези решения на ВКС и обжалваното въззивно решение. Жалбоподателят по никакъв начин не е аргументирал в изложението си и наличието на соченото там (единствено чрез посочването на текста от закона), допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, а именно – не е изложил никакви аргументи относно това, изведените от него правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото (в тази връзка – виж и т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Вместо това, в изложението са наведени аргументи в подкрепа на защитната теза на касатора-ответник по съществото на спора по делото и са преповторени и доразвити доводите относно изложените и в касационната му жалба, оплаквания за неправилност на обжалваното решение, които обаче биха могли да бъдат касационни основания (основания за касационно обжалване) по чл. 281, т. 3 от ГПК, но не и общи или допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, по които да бъде допуснато касационното обжалване в настоящото производство по реда на чл. 288 от ГПК.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, както се твърди в изложението на жалбоподателя.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК касаторът-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата, претендираните и направени от нея разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство по делото, в размер 500 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 259/29.04.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 299/2014 г. на Пернишкия окръжен съд;
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на А.Е. А. сумата 500 лв. (петстотин лева) – разноски за касационното производство по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.