1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1390
С., 7.12. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 678 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. С. И. от [населено място], чрез пълномощниците си адв. П. Д. и адв. Р. И. от АК-К., против въззивно решение № 1887 от 20.03.2012 г., постановено по в.гр.д. № 17008/2011 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-Г въззивен състав, с което като е потвърдено решението от 17.10.2011 г. на Софийския районен съд, 50 с-в, постановено по гр.д. № 54548/2009 г., е признато за установено по иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3 З. и чл. 29, ал. 1, т. 1 и 3 З./отм./ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД, предявени от Митница Югозападна/правоприемник на Митница Б./ [населено място] срещу касатора, че последният дължи на Митница Югозападна сумата от 20 972,86 лв., със законната лихва, считано от 16.05.2007 г. до окончателното изплащане – представляваща вреди на ищеца, причинени от ответника, както и сумата от 7 192,43 лв., представляваща законната лихва върху главницата за периода от 04.02.2002 г. – 15.05.2007 г., констатирани с акт за начет № 11040010/18.05.2007 г., за които суми е издадена заповед от 01.12.2008 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1115/2008 г. на Благоевградския районен съд.
В касационната жалба, касаторът изразява становище, че постановеното решение от въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закони и необосновано. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът твърди, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата, както и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Изведените процесуалноправни въпроси са за процесуалната правосубектност на Митница Югозападна/ бивша Митница Б./ като териториално поделение на Агенция Митници и заявител по акт за начет на Агенцията за държавен финансов контрол; за допустимостта на свидетелските показания за опровергаване констатациите по акта за начет; относно доказателствената сила на обстоятелствата и констатациите, визирани в акта за начет. В подкрепа на твърденията си представя съдебна практика, както следва: ТР № 130а от 1953 г. на ОСГК, ППВС № 7 от 17.06.1981 г. по гр.д. № 7/1980 г., решение № 664 от 11.04.2002 г. по гр.д. № 1437/2001 на V г.о. на ВКС, решение № 520 от 05.01.2012 г. по гр.д. № 178/2011 на ІV г.о. на ВКС, постановено в производство по чл. 290 и сл. ГПК, решение № 18 от 10.04.2003 г. по в. гр.д. № 137/2000 на Бургаския апелативен съд, решение № 1092 от 10.10.2008 г. по гр.д. № 4447/2007 на ІІ г.о. на ВКС, решение № 649 от 29.07.2010 г. по в. гр.д. № 28/2010 на Пловдивския апелативен съд. Представените определения на ВКС, постановени по реда на чл. 288 ГПК, както е невлезлите в сила съдебни решения не формират съдебна практика, съгласно разрешенията, дадени в т. 3 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и т. 1 на ТР № 2/2010 г. от 28.09.2011 г. по тълк.д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба Митница Югозападна [населено място], чрез процесуалните си представители. юриск. Д. Й. и Е. Е. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен иск по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, с цена над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, въззивният съд е приел, че на ответника касатор е съставен акт за начет за причинени на ищеца вреди, изразяващи се в неправомерно извършени транспортни разходи – ползване на служебни автомобили и гориво за процесния период и същият не е оборил при условията на пълно и главно доказване фактическите констатации в акта за начет. Съдът е приел също така, че искът е допустим и ищецът разполага с процесуална правосубектност с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ГПК, съгласно която процесуално правоспособни са и държавните учреждения, които са разпоредители с бюджетни кредити. Ищецът отговаря на това условие, тъй като е териториално поделение на Агенция „Митници”, четвъртостепенен разпоредител с бюджетни кредити и бюджетна организация по см. на § 1, т. 1 от ДР на З., което е и признато по заповедното производство с определение № 2/08.01.2010 г. по ч.гр.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено в производство по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, поради което и притежава процесуална правоспособност и в исковото производство по чл. 422 ГПК. Съдът е приел също така, че по сега действащото процесуално законодателство, за разлика от отмененото/чл. 299 и сл. ГПК/отм./, исковете за вреди, установени с акт за начет, подлежат на разглеждане по общия исков ред. Значението на акта за начет се изчерпва единствено с установената в чл. 22, ал. 5 З. материална доказателствена сила по отношение на съдържащите се в него фактически констатации – те се смятат за истински до доказване на противното, която доказателствена сила важи, ако е изпълнено изискването на чл. 22, ал. 2 З. констатациите да бъдат подкрепени с доказателства, какъвто е настоящия случай. Съдът е констатирал, че изложените факти в акта за начет в огромната си част са безспорни между страните като за доказаността на тези факти наличието на акт за начет, ползващ се с доказателствена сила по чл. 22, ал. 5 З. е без значение, тъй като те се установяват и без него с други доказателствени средства/пътни листове, пътни книжки, счетоводни документи/, а и се признават от ответника. В тази връзка съдът е приел, че законосъобразността на извършената финансова ревизия и редовността на съставения акт за начет не е от съществено значение, а основният въпрос е за правомерността на така установените и извършени в полза на ответника разходи, а те биха били правомерни, ако за тяхното извършване съществува нормативно основание. В случая съдът е установил, че такова нормативно основание не е било налице, тъй като липсват данни ответникът да е бил командирован по см. на чл. 86 З. с писмена заповед, както и наличие на разрешение за покриване на пътните разходи от местоживеенето до местоработата, съобразно действащите през процесния период ПМС – да е включен в съответните поименни списъци, утвърдени от работодателя.
По поставения от касатора процесуалноправен въпрос – за процесуалната правосубектност на Митница Югозападна/ бивша Митница Б./ като териториално поделение на Агенция Митници и заявител по акт за начет на Агенцията за държавен финансов контрол, настоящата инстанция намира, че той е от значение за изхода на спора, но по него не са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като този въпрос е решен от въззивния съд в съответствие с установената задължителна съдебна практика, съдържаща се в определение на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, а именно – определение № 2/08.01.2010 г. по ч.гр.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. В него е прието, че Митница Б./понастоящем Митница Югозападна/ като териториално поделение на Агенция Митници и заявител по акт за начет на Агенцията за държавен и финансов контрол разполага с процесуална правосубектност с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ГПК, съгласно която процесуално правоспособни са и държавните учреждения, които са разпоредители с бюджетни кредити. Митница Б. отговаря на това условие, тъй като е териториално поделение на Агенция „Митници”, разпоредител с бюджетни кредити, която съгласно чл. 4, т. 1, вр. с чл. 21, ал. 1 З. е ощетената организация, която следва да предприеме, предписаните в чл. 27, ал. 4 и ал. 5 З. съответни процесуални действия пред съда. Именно прилагайки тази задължителна съдебна практика въззивният съд е приел, че ищецът като поделение на Агенция Митници е процесуално правоспособен, попадайки в изключенията на чл. 27, ал. 2 ГПК. Останалите процесуалноправни въпроси за допустимостта на свидетелските показания за опровергаване констатациите по акта за начет и относно доказателствената сила на обстоятелствата и констатациите, визирани в акта за начет, с оглед изложеното по-горе, не се явяват обуславящи за изхода на делото, поради което по тях не е налице общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е да бъде допуснат касационният контрол, което от своя страна е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора, какъвто не е настоящия случай. На практика в изложението се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закони и необоснованост във връзка с преценка на събраните по делото доказателства, които са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и които са относими към основателността на касационната жалба, но не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1-3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
На ответника по жалбата не следва да се присъдят разноски по делото за настоящото производство, тъй като такива не са поискани.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1887 от 20.03.2012 г., постановено по в.гр.д. № 17008/2011 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-Г въззивен състав, по касационна жалба с вх. № 47163 от 02.05.2012 г. на И. С. И. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: