Определение №1390 от по гр. дело №1001/1001 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 1390
 
София, 08.10.2009 година
 
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и  девета година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
          ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
  СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
 
изслуша докладваното от съдията  Н. Зекова
дело № 1001/2009   година.
 
 
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Шуменският окръжен съд с въззивно решение от 24. 03. 2009 г. по гр. д. № 20/2009 г. е оставил в сила решението на Шуменския районен съд по гр. д. № 3410/2007 г., с което е осъдена П. на Р България да заплати на Е. К. К. от гр. Ш. сумата 7773.34 лв. обезщетение зе имуществени вреди и сумата 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Касационна жалба вх. № 2545/21. 4. 2009 г. срещу въззивното решение е подадена от П. , която с втора касационна жалба вх. № 2835/7. 5. 2009 г. излага основание за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по жалбата, ищца по делото, Е. К. счита касационната жалба за недопустима по чл. 280, ал. 1 ГПК и за неоснователна, по съществото на спора.
След проверка, касационният съд установи следното:
Предмет на спора по делото е предявеният от К. иск по чл. 2 ЗОДОВ за обезщетяване на причинените й вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление. Безспорно е по делото, че с постановление на Ш. окръжна прокуратура от 16. 12. 2003 г. срещу нея е образувано наказателно производство за престъпление по чл. 282 НК, прекратено с окончателно определение на Шуменския окръжен съд от 13. 12. 2004 г..становено е, че във връзка с образуваното наказателно производство, К. е била остранена от длъжността „началник отдел ДВСК” към РВМС Шумен от 24. 2. 2004 г. до възстановяването й на същата работа на 14. 1. 2005 г., въз основа на съответни заповеди на генералния директор на НВМС. При тези обстоятелства въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд за присъденото обезщетение на ищцата, което е в причинна връзка с неоснователно образуваното наказателно производство срещу нея. Размерът на обезщетението за имуществени вреди е определен въз основа на заключение на счетоводна експертиза за размера на неполучените заплати, за периода в който К. е била отстранена от работа, а размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определено от съда по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД.
Повторно представената от жалбоподателя касационна жалба от 7. 5. 2009 г. не съдържа изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е посочен материалноправния или процесуалноправен въпрос, имащ основно значение за спора по делото, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС или при неточно прилагане на закона. Жалбата от 7. 5. 2009 г. съдържа доводи за неправилност на въззивното решение, които могат да бъдат преценявани само в производството по чл. 290 ГПК за разглеждане на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 24. 03. 2009 г. по гр. д. № 20/2009 г. на Шуменския окръжен съд по касационната жалба на П. на Р България.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top