ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1390
София, 13.11. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 10 ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1021/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Г” ЕООД гр. П. против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 654 от 15.04.2009 год. по гр. д. № 513/2009 год., с което е потвърдено решение № 101 от 20.01.2009 год. по гр. д. № 2053/2008 год. на Пловдивския районен съд, с което уволнението на С. С. А. извършено със заповед № 79/17.05.2008 год. е признато за незаконно, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „снабдител-доставчик” в „Г” ЕООД и дружеството е осъдено да му заплати обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнение в размер на 1500 лв. за периода 18.05.2008 год. – 18.11.2008 год. със законна лихва считано от 16.07.2008 год.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие с представена съдебна практика по въпроса – подлежи ли на съдебен контрол преценката на управителя на дружеството за намаляване обема на работа или тя представлява решение по целесъбразност и в правомощията на управителя е да прецени как да реагира при обективно намаляване обема на работата, респ. коя щатна бройка да премахне. Представени са две съдебни решение на Върховния касационен съд, едното по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, другото по приложението на чл. 344, ал. 1 т. 1 и § 1, т. 1 от ДР на КТ, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът С. С. А. не е представил писмен отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени искове по чл. 344, ал. 1 т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението за допускане на касационно обжалване въпрос не е от значение за законността на извършеното уволнение, с оглед фактическия състав на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение с работника и не обуславя крайните изводи на съда по уважаване на предявените искове. Това е видно и от представената съдебна практика – решение по гр. д. № 1355/2000 год. на ВКС, относимо към основанието за прекратяване на трудовия договор по настоящето дело, в което се сочи, че съобразно разпределянето на доказателствената тежест в процеса, работодателят е длъжен да докаже законността на извършеното уволнение, като установи фактите довели до реалното намаляване на обема на работа. Представеното съдебно решение по гр. д. № 1239/2000 год. на ВКС няма отношение към предмета на спора по настоящето дело. Поставеният въпрос не обуславя извода на съда за незаконност на извършеното уволнение, тъй като преценката на работодателя, при настъпил спад на производството, за по-рационална организация на труда е управленско решение по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол и не е част от фактическия състав на основанието, на което е извършено уволнението по настоящето дело. Съдът е посочил фактическия състав на основанието за прекратяване на трудовия договор, поради намаляване обема на работа, който подлежи на доказване от работодателят; 1) реално намаляване на производството, като количество на произведена и отчетена продукция, обем на стокооброт, на извършвани услуги и други и 2) пряка връзка между намаления обем на работа към дейността, която се извършва от лицето за определената длъжност. Твърденията в касационната жалба, част от която е изложение за допускане на касационно обжалване, че работодателят, чрез събраните по делото доказателства е доказал обективно намаляване обема на работа в дружеството, касаят обосноваността на съдебното решение, а то не подлежи на обсъждане в производството по допускане на касационно обжалване.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че не са установени предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 654 от 15.04.2009 год. по гр. д. № 513/2009 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ