О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1390
София, 29.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 10 ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 1294/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Б. С. Д. срещу решение от 30.05.2009 г. по гр. д. № 85/2009 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. №3339/2007 г. на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу С. А. К. установителен иск за собственост по чл. 53, ал. 2 ЗКИР на 13 кв. м., за които се твърди, че са част от имота на касатора съставляващ УПИ ХІ-1431 в кв. 92 по плана на с. Б., които неправилно са заснети като част от УПИ ХVІ-1430 в плана от 1997 г., собствен на ответницата.
В изложението се твърди, че съдът неправилно е възприел доказателствата по делото и е направил извод, че страните са се съгласили с това заснемане на границите на имотите през 1997 г. Поддържа се и необоснованост на извода за валидност на административния акт, с който е одобрено изменението на плана през 1997 г. в изложението към жалбата се прави позоваване на предпоставката на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК, която се обосновава с това че съдът се е произнесъл по процесуален въпрос от значение за изхода на спора, който е относно преценката на доказателствата. Представени са решения на ВКС и ВАС, в които съдът се е произнасял по законосъобразността на индивидуален административен акт, който е имал за предмет изменение на ПУП.
Ответницата по жалбата намира същата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу въззивно решение, с което съдът се е произнесъл по иска с предмет 13 кв. м. Обжалваемият интерес е обусловен от решаването на въпроса дали тази площ е част от имота на касатора, поради което неправилно е заснета като част от имота на ответника в действащия ПУП. Тъй като той рефлектира върху целия УПИ, то интересът е съотносим с пазарната стойност на урегулирания имот, от което следва че е налице и тази предпоставка за допустимост на касационната жалба.
В изложението към касационната жалба, подадено след като същата е била оставена без движение, е направено позоваване на нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК, но без да е конкретизирана и мотивирана някоя от предпоставките изброени от т. 1 до т. 3. Посочени са множество решения постановени по искове по чл. 53 ЗУТ, като се поддържа, че съдът при постановяване на въззивното решение не е обсъдил дали заповедта за одобряване на изменението на плана от 1997 г. е валидна, тъй като в нея не е посочено основание за изменението на плана, а те са определени в закона. Твърди се че съдът не е мотивирал съдебното решение, което е постановил. Посочено е, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос, дали изменението на плана чрез включване на спорната площ към имота на ответниците е направено при дадено от страните съгласие за това.
След проверка на решението съобразно релевираните предпоставки за допускане до касационно обжалване съдът намира, че такова не следва да се допусне, тъй като не е посочена нито една предпоставка за това, а позоваването на нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е формално.
От фактическа страна по делото е установено, че касаторът е придобил правото на собственост върху УПИ ХІ-1431 в кв. 92 по плана на с. Б. на основание алеаторен договор сключен през 1964 г. Към този момент е действал плана от 1959 г., съгласно който спорната площ е била част от неговия имот. С нов ЗРП от 1989 г. регулационната линия между имот пл. ХІ-1431 и имот пл. ХVІ-1430 е прокарана по права линия, която тангира по стената на съществуващите в имота на ищеца паянтови сгради. По силата на тази регулация 12 кв. м. от неговия имот се придават към парцела на ответника с цел изправяне на вътрешната регулационна линия. Регулацията не е била приложена. През 1997 г. е одобрено частично изменение на дворищно-регулационния план за квартала при което със съгласието на страните спорната площ е придадена към парцела на ответниците. Те са придобили имота през 2004 г. и са започнали процедура по издаване разрешение за прокарване на ограда по регулационната линия с височина 2.2 м.
От така установените факти съдът е приел, че искът е неоснователен тъй като изменението на плана с придаване на спорния имот към имота на ответниците е направено по взаимно съгласие на собствениците на двата имота, воля за което те са обективирали в подадената молба с нотариална заверка на подписите на подателите от 17.11.1995 г. адресирана до кмета на с. Б. и върху изготвения проект за изменение на дворищната регулация. Такава правна възможност е била предвидена с нормата на чл. 32, ал. 2 ЗТСУ (отм.), но действал към одобряване на частичното изменение на ЗРП от 1997 г.
Процесуалният въпрос, по който съдът се е произнесъл, е обсъждането на установените факти поотделно и в тяхната съвкупност. Той е изпълнил служебното си задължение за преценка на доказателствата и установените с тях факти и е мотивирал съдебния акт, поради което този процесуален въпрос не е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Не е налице и предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, на която е направено позоваване в изложението като се твърди, че решението противоречи на решения постановени от ВАС, които имат за предмет обсъждане дали е налице взаимно съгласие на собствениците на съседни парцели за изменение на дворищната регулация.
От доказателствата по делото се установява, че молбата за изменение на плана е подадена от собствениците на съседните имоти както следва : от Б. Д. за имот пл. 1431, от И. В. като собственик на имот пл. № 1* и от Т. Г. , като собственик на имот пл. № 1* Това, че подписите върху молбата са положени от тях, е удостоверено от кмета на селото. Собствениците на съседните имоти са подписали и проекта за изменение на дворищната регулация. Въз основа на това е направен обоснован извод, че основанието за частичното изменението на ЗРП през 1997 г. е изразена воля на собствениците на съседните имоти. Формираният извод е направен въз основа на безспорно установените факти по делото и не противоречи на изразеното разбиране в посочените решения относно наличие на предпоставка по чл. 32, ал. 2 ЗТСУ за изменение на ЗРП.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на решение от 30.05.2009 г. по гр. д. № 85/2009 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: