О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1391
София, 23.12.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на пети декември две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 992/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Георги Р. Р. от [населено място] , чрез адв. М. Д. против решение на № 515/02.06.2010 год. по гр.д. № 229/2010 год. на Софийски апелативен съд 1-ви състав , в частта, с която е осъден на осн. чл. 31,ал.2 ЗС да заплати на М. В. Р. сумата от 24 347,90 лв. и на З. Ц. Р. сумата 19 478,32 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 01.02.2005 год., до окончателното им изплащане, както и на осн. чл. 86 ЗЗД да изплати на М. В. Р. сумата от 3 320, 76 лв., а на З. Ц. Р. сумата 2 656,61 лв., обезщетение за забавено плащане на главниците за периода от 01.01.2004 год. до 01.02.2005 год.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК.
Ответниците по касация М. Р. и З. Р. и двете от [населено място], оспорват както наличието на предпоставки за допустимост на касационното обжалване и така и основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото.
За да обоснове достъпа до касационно обжалване на въззивното решение в посочената част касаторът е формулирал следните материалноправни въпроси: 1. Допустимо ли е да се мотивира решението само с част от фактическия състав на правната норма, а другата част да се елиминира с мотива , че такава е практиката на ВКС . Сочи , че в конкретния случай САС е приел, че претенцията на ищците е по чл. 31,ал.2 ЗС, че е налице съсобствена вещ, че ищците са били лишени от правото да ползват общата вещ , но тъй като не се касае до лично ползване, не е необходимо предварително писмено поискване/ покана за заплащане на обезщетение/ Според касатора тези изводи на съда са в противоречие с Р от 05.11.2004 год. по гр.д. № 814/2004 год. на СГС, ІV г.о. и Р от 18.12.2001 год. по гр.д. № 2344/2001 год. на СГС, ІV в. отд.
Вторият материалноправен въпрос е относно това дължи ли се обезщетение за забава / мораторна лихва/ при липса на писмена покана за заплащане на присъдените като главница суми. Касаторът сочи , че в тази част решението е постановено в противоречие с Р № 28/09.02.2006 год., по т.д. № 245/2005 год. на ВКС, І т.о., Р № 70/01.07.1999 год. по гр.д. № 488/1998 год. 1 5 чл. състав на ВКС, Р № 933/04.11.2004 год. по гр.д. № 60/2004 г. на ТК на ВКС.
Макар и да не визирано изрично основание за допустимост на касационното обжалване, доколкото касаторът се позовава на различно разрешаване на посочените от него правни въпроси, очевидно основанието на което се позовава е това по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК.
Формулиран е и следния процесуален въпрос : Допустимо ли е иск предявен като частичен да бъде увеличен по реда на чл. 116 / ГПК / отм./ или следва разликата до пълния претендиран размер да бъде предявена чрез друг иск в друго производство. Счита, че произнасянето по този въпрос ще допринесе за точното приложение на закона и развитие на правото , доколкото по този въпрос липсва съдебна практика.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима.
С оглед правомощията по чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о., приема следното:
Не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване по формулирания от касатора 1-ви / материалноправен/ въпрос, както и по посочения процесуалноправен въпрос.
Досежно двата въпроса страната не е обосновала изпълнението на допълнителните критерий за допустимост – съответно чл. 280,ал.1,т.2 ГПК и чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Представените във връзка с първия въпрос копия от съдебни решения не съдържат удостоверяване, че са влезли в сила, поради което не могат да обосноват извод за противоречиво решаване на посочения правен въпрос. Същевременно следва да се посочи, че с постановеното въззивно решение съдът неправилно е квалифицирал иска като такъв с пр. осн. чл. 31,ал.2 ЗС. Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства правилната квалификация на иска е чл. 30,ал.3 ЗС.Съгласно този законов текст всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съобразно с частта си. Доколкото в случая ищците са претендирали заплащане на припадащата им се част от получавания от ответниците наем, а не обезщетение за това, че са били лишени от неговото ползване , очевидно те претендират тази част от ползите, съставляващи граждански плодове /наеми/, която им се полага съобразно частите им в имота. На практика, макар и да квалифицирал иска като такъв с пр. осн. чл. 31,ал.2 ЗС въззивният съд е присъдил именно припадащата се част от наемите получени за процесния период.
Посочения от касатора процесуалноправен въпрос не отговаря на критерия по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. По същият има обилна и трайна съдебна практика,според която искът , заявен като частичен, може да бъде увеличен до пълния му размер в същото производство. Тази практика е в съответствие с нормата на чл. 116 ГПК / отм./, правилна е и не се налага да бъде изменена или изоставена.
Касационното обжалване следва да се допусне по втория материалноправен въпрос , доколкото по отношение на него е изпълнен критерия по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 515/02.06.2010 год. по гр.д. № 229/2010 год. на Софийски апелативен съд 1-ви състав , в частта , с която Георги Р. Р. от [населено място] на осн. чл. 86 ЗЗД е осъден да изплати на Млика В. Р. сумата от 3 320, 76 лв., а на З. Ц. Р. сумата 2 656,61 лв., обезщетение за забавено плащане за периода от 01.01.2004 год. до 01.02.2005 год.
Указва на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 119,55 лв., в противен случай касационната му жалба ще бъде върната.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението в останалата обжалвана част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: