О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1391
София, 04 декември 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 4845 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Ю. З. от [населено място] срещу решение № 781 от 20.04.2015 г. по гр.д. № 3957/2014 г. на Апелативен съд – София, с което се потвърждава решение от 13.05.2014 г. по гр.д. № 13431/2012 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения иск срещу А. Р. Н. на основание чл.200, ал.1 ЗЗД за сумата от 105 000 евро, представляваща цена по договор за покупко-продажба на урегулиран поземлен имот в [населено място].
Касационната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна и в срока по чл.283 от ГПК, поради което е редовна. В жалбата се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд по въпросите за доказателствената сила на нотариалния акт и начинът, по който следва да се доказват фактите обективирани в съдържанието му, които според касатора са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. В подкрепа на изложените твърдения са приложени решение № 402/17.01.2012 г. по гр.д. № 449/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 217/26.05.2011 г. по гр.д. № 999/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 748/17.02.2011 г. по гр.д. № 801/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 800/22.03.2011 г. по гр.д. № 776/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и ТР № 6 от 15.07.2014 г. по тълк.дело № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба А. Р. Н., чрез адвокат В. П. от САК е подал писмен отговор, в който оспорва доводите в нея по съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, а по същество счита подадената касационна жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения: Въззивният съд е приел в обжалваното решение, че нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот е официален свидетелстващ документ и съгласно чл.179 ГПК се ползва с материална доказателствена сила, която може да бъде оборена. Доказателствената тежест при оспорване на официалния документ е на ищеца, който следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че направеното изявление на пълномощника на продавача, че е получил продажната цена на имота преди сключване на договора не отговаря на действителното фактическо положение. Съдът е приел, че с предявения от ищеца иск е оспорено удостовереното в нотариалния акт изявление за получаване на продажната цена на имота, с което се цели отричане на обвързващата доказателствена сила на документа и затова оспорването не съставлява опровергаване съдържанието на официалния документ по чл.164, ал.1, т.2 ГПК. При липсата на доказателства във връзка с оспорването от ищеца, въззивният съд е приел, че плащане на цената е било извършено, поради което предявения иск е неоснователен.
Поставените в изложението въпроси обуславят изводите на съда в обжалваното решение, но не обосновават допускане на касационно обжалване тъй като са решени в съответствие с практиката на ВКС – решение № 402/17.01.2012 г. по гр.д. № 449/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., в което се приема, че нотариалният акт представлява официален свидетелстващ документ, в частта, с която нотариусът удостоверява, че пред него са се явили посочените лица и съдържащите се в нотариалния акт изявления са техни, а в частта, съдържаща изявлението на купувача, че е платил цената, респ. че същата е получена от продавача е частен свидетелстващ документ за знание, материализиращ удостоверителното изявление на своя издател за даден факт. Този факт може да се е осъществил обективно, може и да не се е осъществил, затова частните свидетелствуващите документи могат да бъдат верни или неверни, т.е. може да се установява неистинността им. Опровергаването на записаното в нотариалния акт изявление за заплащане на продажната цена е в тежест на страната, която го е представила. В обжалваното решение съдът е приел, че при оспорването на официален свидетелстващ документ доказателствената тежест е на оспорващия ищец, т.е. удостовереното в нотариалния акт изявление за получаване на продажната цена следва да се опровергае от продавача поради характеристиката на нотариалния акт в тази част на частен свидетелстващ документ.
Съгласно чл.193, ал.3, изр.2 ГПК, когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта на доказване неистинността пада върху страната, която го е представила. Следователно, при оспорване на изявлението на продавача в нотариалния акт за покупко-продажба, че цената на продаваната вещ е получена от него, доказателствената тежест да установи неистинността на изявлението е на страната, която е удостоверила с подписа си под документа неизгодния за нея факт, че е получила цената на продавания имот. В съответствие с установената практика на ВКС, въззивният съд е приел, че след като ищецът в исковата молба е оспорил обстоятелството, че е получил цената по договора за покупко-продажба, в негова тежест е да установи по делото, че не е получил посочената в нотариалния акт цена на имота, което е било удостоверено от неговия пълномощник (при условие че не оспорва неговата представителната власт). В този смисъл, съдът е съобразил задължителната практика и не се е произнесъл в противоречие с решение № 402/17.01.2012 г. по гр.д. № 449/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 217/26.05.2011 г. по гр.д. № 999/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., според което всеки е длъжен да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Когато някоя от страните по договора за покупко-продажба оспори изявленията на участващите в нотариалното производство, че цената на продаваната вещ е платена, негова е доказателствената тежест да установи неистинността на тези изявления удостоверени в нотариалния акт, тъй като в тази му част той има значение на разписка, която носи подписа на оспорващия. Въззивният съд е постановил своето решение в съответствие с тази практика, поради което не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като съдебната практика по поставените от касатора процесуалноправни въпроси относно доказателствената сила на нотариалния акт и начинът на разпределяне на доказателствената тежест при оспорване на нотариалния акт е уеднаквена по реда на чл.290 ГПК, което изключва основанието за противоречиво решаване на тези въпроси от съдилищата. Приложените към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения на ВКС са постановени по реда на действащия ГПК от 2007 г. и уеднаквяват съдебната практика, поради което не могат да обосноват противоречиво решаване с обжалваното въззивно решение, според т.3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не може да се приеме, че процесуалноправните въпроси се решават противоречиво и в случаите, при които съдилищата са разгледали спорове за различни по вид договорни задължения, тъй като липсва противоречиво решаване на едни и същи въпроси по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В тази връзка, въпросите, които са били решени в останалите приложени към изложението решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК са неотносими, тъй като в тях са разгледани правни спорове въз основа на различни обстоятелства.
Предвид изложените съображения, не са налице основания да се допусне касационно обжалване на решението на въззивния съд поради противоречие с практиката на ВКС и противоречивото им решаване от съдилищата, а при липсата на доводи за необходимостта да се изменени съществуващата съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни правни норми във връзка с постановените въпроси, обжалваното решение на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба е поискал направените разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция и е представил договор за правна защита и съдействие от 07.07.2015 г. за платени в брой 1000 лева, които следва да бъдат присъдени.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 781 от 20.04.2015 г. по гр.д. № 3957/2014 г. на Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА К. Ю. З. да заплати на А. Р. Н., чрез адвокат В. П. от САК, разноските за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 1000 (хиляда) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.