О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1391
София, 29.12. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1237/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 589 от 05.03.2009 г. по в. гр. д. № 910/07 г. на Б. окръжен съд е отменено решение № 149 от 28.05.2007 г. по гр. д. № 20/07 г. на Районния съд гр. С. и делото съгласно чл. 208, ал. 1, изр. 2 ГПК /отм./ е решено по същество, като Ю. Й. Г. е осъден да предаде на А. В. З. владението на втори жилищен етаж от северния калкан на двуетажната масивна жилищна сграда, построена в УПИ IX-31 от кв. 3 по плана на с. П. от 1983 г., идентичен с УПИ XI от кв. 3 по предходния план, и да заплати 663 лева разноски.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК са подадени касационни жалби от ответника и от “Р. /България/” Е. гр. С. трето лице-помагач на страната на ответника.
Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване ответникът сочи чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК по въпросите: редовна ли е исковата молба, по която е образувано делото, има ли ищецът правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 108 ЗС, доказал ли е исковата си претенция с оглед доказателствената тежест по този иск, надлежна страна ли е ответникът, има ли нотариалният акт, с който същият се легитимира за собственик, вещнопрехвърлителен ефект, и нищожна ли е продажбата на чужда вещ.
Третото лице поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК по допустимостта на обжалваното решение и по приложението на чл. 108 ЗС и чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./.
Ответникът по касация – ищец по делото, не е подал писмен отговор.
Въззивният съд приел, че ищецът се легитимира за собственик на спорния по делото втори жилищен етаж по силата на н. а. № 17 от 2006 г. за дарение, с прехвърлители Е. А. З. и съпругата му. Дарителят от своя страна придобил собствеността от Б. Н. Т. чрез покупко-продажба с н. а. № 41 от 1998 г. Възражението за нищожност на посочените два нотариални акта поради нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗТСУ /отм./, въззивният съд приел за неоснователно, предвид заключенията на съдебно-техническата експертиза, че вторият жилищен етаж е самостоятелен обект и е изграден съобразно одобрен архитектурен проект. Разпореждането с н. а. № 67 от 2004 г., извършено от същия праводател – Б. Т. , с което на Ю. Г. е продадена 1/3 ид. ч. от земята, ведно с цялата северна еднофамилна жилищна сграда от къщата-близнак, не легитимира за собственик ответника, учредил с н. а. № 9 от 2004 г. и № 56 от 2005 г. договорни ипотеки в полза на подпомагащата страна. След извършеното през 1998 г. разпореждане имотът е извън патримониума на прехвърлителя и затова сделката, изповядана с н. а. № 67/04 г., касаеща спорния имот, няма вещнопрехвърлителен ефект и не съставлява правно основание за владение. По тези съображения съдът приел, че ищецът се легитимира за собственик, и с оглед гласните доказателства за установено владение от ответника, който не допуска ищеца до имота, заключил, че са налице предпоставките на иска по чл. 108 ЗС.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице поради следното:
Процесуалноправен въпрос, поставен и от двамата касатори, е за допустимостта на въззивното решение.
В тази връзка касаторът Ю. Г. се позовава на решение № 756 от 10.10.2003 г. по ч. гр. д. № 687/03 г. на V-то г. о., според което исковата молба следва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът; в нея ищецът следва да изложи фактите, от които произтича претендираното субективно материално право. Обжалваното решение не противоречи на този съдебен акт, тъй като е постановено по искова молба, съдържаща изложение на обстоятелствата, от които ищецът черпи претенридараното право на собственост, и на твърдения за действия, с които ответникът препятства достъпа до собствения му имот. По този начин са очертани предметните рамки на спора, легитимираните по иска за ревандикация страни, подлежащите на установяване факти и обстоятелства. Заявеният петитум е ясен и съответства на обстоятелствата, на които се основава искът. Осъждането на ответника да предаде на ищеца собствения му имот имплицитно съдържа и признаване на правото на собственост, поради което липсата на отделен диспотизив в установителната част на иска не прави решението недопустимо.
В касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът-подпомагаща страна се позовава на р. № 1* от 15.01.2003 г., според което съдът следва да се произнася с решение само по субективни права, въведени с исковата молба, при заявените в нея фактически основания и петитум и по направените в съдебни заседания искания и възражения. Неоснователно се поддържа от касатора, че без направено от ищеца възражение за нищожност на придобивното основание на ответника, обективирано в н. а. № 67 от 2004 г., въззивният съд се е произнесъл и е приел, че тази сделка няма вещнопрехвърлителен ефект. В тази връзка е представено и р. № 904 от 07.12.2004 г. по гр. д. № 1102/03 г., на I-во г. о., обсъждащо въпроса за преклузията на незаявените от ответника възражения като средство за защита срещу иск по чл. 108 ЗС. В случая не става въпрос за действителност или недействителност на сделката от 2004 г., а за това, че след като праводателят по нея не е бил носител на правото на собственост върху спорния по делото обект към момента на сключването на договора, той не е и могъл да го прехвърли на купувача и съответно последният да стане собственик на посоченото придобивно основание. Затова и не се установява въззивният съд да е процедирал в нарушение на цитираната от касатора практика и да е постановил решение свръх петитум.
Следващият процесуалноправен въпрос е по приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, съдебната практика по който е илюстрирана от касаторите с р. № 1* от 02.06.1983 г. по гр. д. № 1405/83 г. на II-ро г. о. и р. № 1* от 08.11.1999 г. по гр. д. № 814/99 г. на V-то г. о. В съответствие с тези съдебни актове въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, изследвайки наличието на трите предпоставки за уважаване на иска по чл. 108 ЗС, така, както се са разяснени в р. № 2* от 13.10.1960 г. по гр. д. № 3461/1960 г. на I-во г. о. и р. № 1* от 03.10.2006 г. по гр. д. № 1062/05 г. на IV-то “б” г. о. От преценката на писмените доказателства и на основното и допълнително заключения на техническата експертиза качеството на ищеца на собственик е установено по безспорен и несъмнен начин, включително и във връзка с противопоставеното от ответниците по иска възражение за нищожност на сделките, обективирани в н. а. № 41 от 1998 г. и № 17 от 2006 г. Приетите за установени обстоятелства, че жилищната сграда се състои от три етажа, първият от които е приземен с изградени гараж, две мазета, ПРУ и разпределително антре, втори или първи жилищен и трети или втори жилищен етажи, че вторият жилищен етаж е обособен по архитектурен проект и по изпълнение на място като самостоятелен обект и отговаря на изискванията на строителните правила и норми за самостоятелно жилище, са дали основание да се стигне до заключението, че обектите по н. а. № 41 от 1998 г. и по н. а. № 17 от 2006 г. са идентични, както и че сделките не са нищожни поради нарушение на чл. 62, ал. 1 ЗТСУ /отм./. Обсъдена е и констатацията на вещото лице, че отразеното в н. а. № 67 от 2004 г. относно етажността на къщата-близнак не отговаря на действителното фактическо и правно положение, защото 1/. в сградата не са изградени като етажи поотделно мазе и гаражен етаж, а партерният етаж е с гаражи, мазета и др., и 2/. жилищните етажи в сградата са два – първи и втори жилищни етажи, докато в нотариалния акт е записано, че на Ю. Г. е продаден недвижим имот, представляващ цялата северна еднофамилна жилищна сграда от къщата-близнак, състояща се от мазе, гараж и жилищен етаж. Въззивното решение е основано не само на заключенията на вещото лице, но на цялостната преценка на всички доказателства по делото във връзка с доводите на страните, при което съдът правилно е изтълкувал волята на договарящите и е приел, че ищецът се легитимира за собственик на втория жилищен етаж, който като част от цялата жилищна сграда, се владее от ответника без правно основание.
Представените с касационната жалба на ответника Ю с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдебни решения, които обосновават застъпената от този касатор теза, че продажбата на чужда вещ не е нищожна, са неотносими към разглеждания случай. Това са: р. № 577 от 05.11.2008 г. по т. д. № 331/08 г. на I-во о., ТК; р. № 1* от 04.12.2001 г. по гр. д. № 161/00 г. на II-ро г. о.; р. № 507 от 01.07.1994 г. по гр. д. № 381/94 г. на I-во г. о.; р. № 15 от 15.01.1980 г. по гр. д. № 2571/79 г. на същото отделение; р. № 661 от 28.07.1987 г. по гр. д. № 454/87 г. на II-ро г. о. и р. № 1* от 19.07.2002 г. по гр. д. № 1208/01 г. на IV-то г. о. В обжалвания съдебен акт въззивният съд не е обсъждал въпроса за валидността на разпореждане с недвижим имот в хипотезата, когато вещта не принадлежи на продавача. Правният извод, че продажбата, на която касаторът се позовава, не е прехвърлила право на собственост в негова полза, се основава на правилото, че никой не може да прехвърли права, каквито не притежава. Това е така, защото след като се е разпоредил с притежавания от него втори жилищен етаж на северната част на къщата-близнак в полза на праводателя на ищеца, продавачът по н. а. № 67/04 г. не е притежавал права върху този етаж, които да прехвърли на купувача – ответник по иска за ревандикация. Ето защо и материалноправният въпрос за вещнопрехвърлителния ефект на договора от 2004 г. по отношение на спорния по делото втори жилищен етаж е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. С оглед данните по делото, че ищецът не е допускан до собствения си имот, ответникът се явява легитимиран да отговаря по иска с предмет втори жилищен етаж. Искът за ревандикация не е лишен от правен интерес, както смята касаторът Ю. Г.
Решение № 1* от 29.12.2008 г. по гр. д. № 4725/07 г. на II-ро г. о. на ВКС разглежда случай, при който нотариалният акт удостоверява съвпадането на насрещните волеизявления на лицата, посочени като страни по договора за продажба. Прието е, че щом е налице съгласие от лицето, посочено като продавач, тя не е нищожна съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД. В настоящия случай въпросът за нищожността на прехвърлителните сделки, от които ищецът черпи права, е поставен не от гледна точка съгласие на страна по договора, а с оглед наличието на самостоятелно обособен жилищен етаж, който може да бъде обект на правото на собственост. Затова и решението от 2008 г. е неотносимо към спора.
Поставен е от касатора-подпомагаща страна въпрос: може ли съдът да уважи иск с посоченото правно основание, като се позовава единствено и само на заключението на техническата експертиза, която се назначава за проверка на специални знания, но не и за събиране на доказателства, т. е. за установяване на определени обстоятелства. Доколкото въпросът съдържа оплакване за неправилно приложение на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като произнасянето на съда не е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което да се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, нито е налице за първи път произнасяне по даден правен спор или да се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да бъде възприето друго.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 589 от 05.03.2009 г. по в. гр. д. № 910/07 г. на Б. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: