О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1392
София, 07.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4369 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. Т. П. от [населено място], приподписана от адв. Н. П., против въззивното решение № 639 от 1 април 2015 г., постановено по в.гр.д. № 151 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2015 г., с което е потвърдено решение № 4974 от 29 октомври 2014 г., постановено по гр.д. № 7682 по описа на районния съд в гр. Варна за 2013 г. в частта му за обявяване, че вина за разстройството на брачните отношения имат и двамата съпрузи, определен е режим на лични контакти между бащата Д. П. П. от [населено място] с детето М., родено на 9 май 2012 г., бащата е осъден да заплаща на детето месечна издръжка от 180 лева, считано една година от предявяването на иска, и е отхвърлена претенцията до пълния предявен размер от 600 лева, оставено е без уважение искането на П. да се даде разрешение за снабдяване със задграничен паспорт за неограничено пътуване в чужбина на детето, с което да се замести съгласието на бащата, и в тежест на ответника са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на процесуалния закон и е необосновано. Подчертава се, че съдът е насрочил съдебно заседание, без да съобрази свободните дати на процесуалния представител на касаторката и не му е изпратил призовка, поради което касаторката счита себе си за нередовно призована, поради което не се явила на съдебното заседание от 5 март 2015 г. и била лишена от възможността да защити правата си. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване не се посочва изрично основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК, на което искането се поддържа.
Ответникът Д. П. П. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Ю. С., в отговор на касационната жалба заявява доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване и поддържа, че обжалваното решение е правилно.
Преценявайки данните за отношенията между съпрузите, съдът заключава, че разкъсването на брачната връзка е станало по вина и на двамата съпрузи, които не са се опитали да изградят спокойни и стабилни съпружески отношения, преодолявайки различията и проявявайки толерантност, съвместно съжителство, основано на взаимно уважение и обич. Определеният режим на лични отношения с детето е счетен за съобразен с възрастта и отношенията между родителя и детето, каквито те са понастоящем. Предвид неустановения размер на доходите на майката и установения такъв на бащата, социално-икономическите условия в страната, нуждите на детето и полагането на грижи само от майката, съдът определя общ размер на необходима издръжка на детето от 300 лева, като 180 лева са определени за заплащане от бащата. Счетено е, че не е установено да е в интерес на детето да се даде разрешение за неограничено извеждане.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по изрично посочения от касаторката правен въпрос, тъй като даденото от въззивния съд разрешение съответства на ясния смисъл на законовата разпоредба.
Питането е допуснато ли е съществено процесуално нарушение в случай, че съдът е отложил делото за дата, която не е била посочена предварително от процесуален представител на страната, и не е призовал страната и процесуалния й представител за новата дата, на която никой от тях не можел да се яви. Въпросът е по приложението на чл. 142, ал. 3 ГПК. Установява се, че с молба от 10 февруари 2015 г. до въззивния съд процесуалният представител на касаторката е завил, че не може да се яви в откритото съдебно заседание по лични и семейни ангажименти извън [населено място], и е посочил удобни за него дати през м. февруари и м. март. В откритото съдебно заседание от 12 февруари 2015 г. въззивният съд е приел, че са налице основания за отлагане на делото, като го отложил за дата, непосочена в молбата на процесуалния представител на касаторката. За второто открито заседание от 5 март 2015 г. въззиваемата П. не се е явила, нито се е явил процесуалният й представител, тя е счетена за редовно уведомена, съдът е дал ход на делото, след което е приключил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания.
Установеният в процесуалния закон принцип е, че неявяването на някоя от страните, щом е редовно призована, не е пречка за даване ход на делото. Препятствие за даване ход на делото е наличието на едновременна пречка за явяване на страната и нейния пълномощник по причина, която страната не може да отстрани. В случая съдът е отложил делото, независимо, че нито страната, нито процесуалният й представител са представили доказателства за наличието на пречка за явяването на който и да е от тях. По силата на ясната разпоредба (на настоящия съдебен състав не е известно колебание в съдебната практика по разбирането й) на чл. 142, ал. 3 ГПК, при отлагане на делото съдът обявява датата на следващото заседание, за която страните се смятат призовани. Законът не изисква изпращането на призовки за новото съдебно заседание на вече редовно призованите страни, които по някаква причина не са се явили в откритото съдебно заседание, а страната следва да прояви процесуалната активност да се информира за новата дата. Изключение от това правило законът в чл. 142, ал. 4 ГПК допуска само в случай, че определянето на друга дата за открито заседание стане в закрито съдебно заседание. Изпращането на призовка до страната не се обвързва с предварително заявена от нея или процесуалния й представител възможност да присъства в открито съдебно заседание на определена дата. Пред въззивния съд не са представени и доказателства за страната да е съществувала непреодолима пречка да участва в новото насрочено открито съдебно заседание, поради което съдът правилно е дал ход на делото в отсъствие на страната и нейния процесуален представител.
Независимо от обстоятелството, че не се установява основание за допускане на касационното обжалване по поставения от касаторката проблем, касационният съд в настоящия си състав приема, че следва да допусне касационното обжалване на въззивното решение в частта му за режима на лични контакти между бащата и детето, издръжката и искането за даване на заместващо съгласие за снабдяване на детето с международен паспорт и за неограничено пътуване на детето в чужбина, за да се осъществи преценка от страна на касационния съд за това съобразен ли е интересът на детето при определените от съда мерки.
За касационното обжалване касаторката дължи държавна такса от 50 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 639 от 1 април 2015 г., постановено по в.гр.д. № 151 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2015 г. в частите му по исковете по чл. 59, ал. 3 СК, 143 СК, 149 СК и 127а СК.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение в останалата му част.
УКАЗВА на касаторката в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 50 лева за касационното обжалване, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателство за внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: