О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1393
София, 02.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 288 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Д. П., против въззивното решение № 67 от 28 октомври 2010 г., постановено по т.д. № 198 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2010 г., с което е потвърдено решение № 51 от 9 март 2010 г., постановено по гр.д. № 709 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2008 г.
В жалбата се сочи, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост – изводите на съда са в противоречие със събраните доказателства и не се отговаря на въпросите свързани с изявленията, които пълномощникът по сделката е направил пред нотариуса при изповядването на сделката, че продажната цена е платена изцяло на продавачите, нито защо се приема, че операционната бележка от 4 декември 2006 г. не представлява плащане по сделката; не е спорно, че парите по тази бележка са внесени от името на ищцата, но от друго лице; от доказателствата по делото е видно, че делбата на имота е сторена именно с оглед на предстоящата продажба на съответните дялове, а ищцата, видно от поредицата на изрични пълномощни, е била в течение на всяко действие на пълномощниците; изводите на съда не съответстват на определената правна квалификация по чл. 79 и чл. 75, ал. 1 и ал. 3 ЗЗД; събраните доказателства сочат, че страните по сделката са уговорили различна цена от посочената в нотариалния акт, като касаторът е изпълнил точно задължението си за плащане на цената на оправомощеното лице, което на свой ред се е разплатило с пълномощника на продавачите. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос, свързан с изявлението на пълномощника на ищцата-купувач по сделката, че продажната цена е платена, имащо характер на признание за неизгоден за него факт, което е скрепено и с подписа на пълномощника на ищцата и в тази част нотариалния акт има характеристиката на частен удостоверителен документ и то такъв по смисъла на чл. 77 ЗЗД, т.е. разписка, че задължението на ответницата за плащане на цената е изпълнено; последиците от такова признание, направено от пълномощника, съгласно чл. 36, ал. 2 ЗЗД настъпват директно за представлявания, поради което с подписването на нотариалния акт от пълномощника е налице изрично писмено изявление от ищеца, че продажната цена му е платена; вторият разрешен въпрос е свързан с приложението на чл. 179 ГПК – обвързващата формална и материална доказателствена сила на нотариалния акт като официален свидетелстващ документ и характера на съдържащите се в него изявления на страните, че сумата по продажната цена е получена изцяло от продавача и дали ищцата е получила съответната част от продажната цена по описания в договора начин и свързаното с това разпределение на доказателствената тежест, като задължение на купувача в съответствие с чл. 75, ал. 3 ЗЗД да преведе дължимата сума по банков път – съдът изцяло е игнорирал обстоятелството, че продажната цена е платена на пълномощника на ищцата, което от своя страна означава, че това плащане рефлектира директно в правната сфера на упълномощителя. Сочи се, че приетото от съда, че продажната цена не е платена, разрешава спора в противоречие с постоянната практика на ВКС, изразена в четири решения на ВКС по отменения ГПК и определение, постановено в процедура по чл. 288 ГПК, което не може да се причисли към съдебната практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като не разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо.
Ответницата В. Я. М. от [населено място], както и третите лица-помагачи Л. З. П. от [населено място], Т. Г. В. от [населено място], обл. Б. и З. Я. П. от [населено място], не представят отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че съответните операционни бележки и извлечение от банковата сметка на ищцата не доказват, че сумата от 21339 лева е преведена от купувача, тъй като сумата е внесена от ищцата и не може да се направи извод, че е преведена от купувача в изпълнение на договора по нотариалния акт; разписката за окончателно плащане установява само, че посредникът по сделката Т. В. е получила от М. Н. сума и комисионна, но не се установява, че сумата е платена на продавачите; не е налице идентичност на имотите и собствениците по разписката с тези по нотариалния акт, а сумата е платена от физическо лице като купувач, а не като пълномощник на купувачите; представената разписка е с по-ранна дата от датата на делбата на имотите; не е доказано наличието на валидно уговорена от страните продажна цена, различна от удостоверената с нотариалния акт, както и че дължимата на продавача цена е платена по уговорения в акта начин.
Касационният състав приема, че не е налице соченото основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, тъй като касаторът не е ангажирал общото основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК – не е поставен съответният правен въпрос, отговор на който да може да бъде даден от съдебния състав в производството по чл. 290 и сл. ГПК.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото – така е според т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. В цитираното ТР ВКС приема, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, а възможностите на съдебния състав на ВКС са сведени само до уточняване и конкретизиране на вече поставен правен въпрос. Този извод е съобразен с правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, по силата на което обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие.
В разглеждания случай нито в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, нито в самата касационна жалба, е поставен правен въпрос с посочените по-горе характеристики. В двете изявления, посочени от касатора като правен въпрос, се излагат вижданията на касатора по последиците от признание, направено от пълномощник на страна по договор и по обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт и характера на съдържащите се в него изявления. Дори и да се приеме, че касаторът е посочил правен проблем, не са заявени правни въпроси във връзка с основните изводи на съда, свързани изцяло с тълкуването на отделните и в съвкупността им представени доказателства по делото, водещо до неустановяване на заплащането на цената на продавачите по нотариалния акт. На второ място, по даденото от въззивния съд правно разрешение касаторът не е успял да представи съдебна практика, разкриваща противоречиво разрешаване от съдилищата – поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване. Така в решение № 159 по гр.д. № 1553/2008 г. на ІІ ГО е прието, че липсата на плащане на цената е неотносимо към разглеждания спор, тъй като фактът е преклудиран със сила на пресъдено нещо в друг съдебен спор, както и поради обстоятелството, че липсва удостоверяване в нотариалното производство, че сумата е платена в момента на изповядване на сделката и пред нотариуса; в решение № 1310 по гр.д. № 4248 за 2007 г. на ІV ГО се посочва разликата между опровергаването на доказателствената сила на нотариален акт относно изявленията и извършените пред нотариуса действия и оспорванията по чл. 154 ГПК (отм.); в решение № 121 по гр.д. № 5280 за 2007 г. на ІV ГО съдът се е произнесъл по нарушение на съдопроизводството във връзка с твърдение на страна по спора за действие на ищеца като пълномощник на ответниците; в решение № 1226 по гр.д. № 680 за 2008 г. на ІV ГО съдът приема, че последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания. Явно е, че касаторът се домогва да установи осъществено от негова страна заплащане на представител на ищцата, но правен въпрос по тълкуването на доказателствата в процеса не е зададен, поради което ВКС приема, че липсва основание за допускане на касационното обжалване. В съдебното производство не са били въвеждани доводи на страните по тълкуване на съдържанието на пълномощното, дадено от ищцата и друго лице на Л. П., по силата на което последната е упълномощена да представлява упълномощителките и да подписва пред нотариуса като продаде при условия, каквито намери за добре, собствените им идеални части от посочени недвижими имоти, нито пък е правена съпоставка на това пълномощно с пълномощното, дадено в предходен на горното пълномощно момент, от ищцата на З. П., с което П. е упълномощен да продаде от нейно име и за нея сметка, както и да получи сумата по сделката от продажба на съответния имот.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 67 от 28 октомври 2010 г., постановено по т.д. № 198 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: