О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1393
София, .08.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1054/2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
П. Х. А. от гр. А. е подал касационна жалба против решението на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 344/2009 г., приложил изложение за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и копия от съдебни решения.
Ответникът „Л” Е. , с. Б., област П. счита, жалбата за недопустима, тъй-като не са налице основания за допускане на касация, и за неоснователна, по същество.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по предявен от П. А. срещу „Л” Е. , иск по чл. 200 КТ за сумата 24 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука. Асеновградският районен съд с решение от 20. 12. 2008 г. по гр. д. № 742/2008 г. е отхвърлил иска и решението му е потвърдено от Пловдивският окръжен съд, с въззивно решение от 3. 4. 3009 г.. Окръжният съд е приел, че не е налице основание за ангажиране отговорността на ответника – работодател, тъй-като по делото е безспорно установено, че в резултат на злополуката на жалбоподателя е причинена 16% трайна неработоспособност /инвалидност/, а съгласно чл. 200, ал. 1 КТ в актуалната му редакция, в сила от 1. 8. 2004 г., работодателят не дължи обезщетение за неработоспособност под 50%, настъпила в резултат на трудова злополука.
Искането за допускане на касация на въззивното решение е основателно. Налице са посочените от жалбоподателя основания – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изводът на въззивния съд, че не е налице правно основание за присъждане на исканото обезщетение, което е обусловило отхвърлянето на иска, представлява произнасяне по материалноправен и процесуалноправен въпрос, решени при неточно прилагане на закона.
В чл. 200 ал. 1 КТ изрично е предвидена отговорността на работодателя за обезщетяване на пострадал работник в резултат на трудова злополука. По делото не се спори, че ищецът е претърпял трудова злополука на 11. 12. 2007 г., като по време на работа с машина – хидравлична преса за огъване на ламарина, са били размачкани и впоследствие ампутирани три пръста на дясната му ръка.вреждането представлява причиняване на временна нетрудоспособност, за която работодателят отговаря имуществено. Съображението на съда, че отговорността възниква само при причиняване на трайна неработоспособност над 50 % е несъответно на закона.
Произнасянето на въззивния съд е и в противоречие с процесуалния закон. Съгласно чл. 269 ГПК, произнасянето на въззивният съд е ограничено от посоченото в жалбата, а съгласно чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК, положението на жалбоподателя не може да бъде влошавано. В случая, произнасянето на въззивния съд е по жалбата на ищеца срещу първоинстанционното решение за отхвърляне на иска му, като поставените от жалоподателя въпроси са два – за наличие на съпричиняване от негова страна и размера на съпричиняване и за общия размер на обезщетението, определен по ч. 52 ЗЗД. Пловдивският окръжен съд не се е произнесъл по тези въпроси, а вместо това е преценявал налице ли е трайна неработоспособност и нейния размер, обстоятелства, които не са били предмет на спора по делото, тъй-като не са заявени от страна на ответника като възражения срещу иска.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 3. 4. 2009 г. по гр. д. № 344/2009 г. на Пловдивския окръжен съд по жалбата на П. Х. А..
По делото не се дължи държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: