О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1394
гр. София, 03.11.2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.МАРИО ПЪРВАНОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 1362 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във вр. чл. 280 от ГПК.
С решение от 25.06.2011 г. по гр. д. № 5732/2011 г. на Софийски градски съд, ГК, ВО, ІІ–„Д” състав е потвърдено решението от 12.08.2010г. по гр. д. № 3325/2010 г. на Софийския районен съд, 61 състав, с което предявените от Л. Г. С. от [населено място] против 24 С. „П. К. Я.” – [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. т. 1 и 2 от КТ – за признаване за незаконно уволнението й, извършено със заповед № 104 от 30.11.2009 г. на директора на училището и неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа на длъжността „учител по музика”, са отхвърлени.
За да достигне до извода за законност на процесното уволнение въззивният съд е приел, че материалноправното основание на което е инициирано – съкращаване в щата, по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, е налице. Между страните не е съществувал спор по факта, че към датата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение в щатното разписание на ответното училище не е съществувала длъжността „учител по музика”. Счел е, че разпоредбата на чл. 10, ал. 3, т. 3 от НАРЕДБА № 3/18.02.2008 г. за нормите за преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета не създава задължение на директора на училището да извърши промени в Списък – образец № 1, относно числеността на персонала, като открие нови щатни бройки за възстановените служители (както в случая ищцата, която е провела успешно искове по чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 КТ във връзка с предходно нейно уволнение), а установява една възможност, която може да бъде реализирана, ако са налице условията за това. Те са определени като обусловени от рамките на делегирания бюджет, от нормите на преподавателската работа и от броя на учителите. При отсъствието им е отречена и възможността за откриване на щатна бройка за длъжността „учител по музика”.
Изходът на спора по главния иск е обусловил и изхода на спора по иска за възстановяване ищцата на предишната работа.
Против решението на Софийски градски съд е постъпила касационна жалба от Л. Г. С. от [населено място]. Изложени са оплаквания за неправилността му, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като съдът е дал разрешение на материалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона:
1. за характера на разпоредбата на чл. 10, ал. 3, т. 3 от НАРЕДБА №3/18.02.2008г. за нормите за преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета;
2. законосъобразно ли е уволнение, поради съкращение в щата, на възстановен от съда работник или служител, когато междувременно длъжността, която е заемал и до която е допуснат, е премахната и не съществува по действащото щатно разписание;
3. длъжен ли е работодателят по чл. 345, ал. 1 от КТ при отсъствие на длъжността, която ищецът е изпълнявал преди това, да му предложи друга подходяща длъжност, която да заеме.
Сочи се, че приложението на горните правни въпроси има нужда от прецизиране, защото ще спомогне за правилното им прилагане, а е и от значение за развитието на правото, защото те не са достатъчно изследвани в правната доктрина и съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение от 25.06.2011 г. по гр. д. № 5732/2011 г. на Софийски градски съд, ГК, ВО, ІІ–„Д” състав.
По първия от така поставените въпроси.
Правомощията на директора на училище да определя самостоятелно числеността на персонала, обезпечавайки прилагането на учебния план и съобразно утвърдения бюджет на училището са предоставени с пар. 69, ал.1, т. 5 от Закона за държавния бюджет на РБ за 2009 г. Възможността същият да извърши промени в разпределението на преподавателската работа на педагогическите кадри в училището, когато се налага възстановяване от съда на незаконно уволнен служител, е факултативна – доколкото приложимата система на делегирани бюджети и съответния учебен план позволяват, а не задължителна. Такова е даденото тълкуване на разпоредбата и от въззивния съд в обжалваното решение, поради което не се открива основание за допускането му до касация по този въпрос.
По втория въпрос.
Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че за да е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ за упражняване на субективното потестативно право на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с работник или служител, трябва да е осъществено фактическо (реално) премахване на трудовите задължения, което включва съкратената длъжност по щатното разписание на работодателя; то да е осъществено по съответния ред и от компетентния орган, преди да е извършено уволнението. Това са елементите от фактическия състав на посоченото основание и тяхното установяване единствено е предмет на иска за защита срещу незаконно уволнение. Ето защо така повдигнатият в изложението въпрос е без значение за изхода на спора и не обосновава допускане до касационен контрол на въззивното решение.
По третия въпрос.
Установената и последователна съдебна практика е дала разрешение и на този въпрос и то е, че работодателят, въз основа на влязло в сила съдебно решение, следва да възстанови работника или служителя на длъжността, която последният е заемал преди уволнението, признато за незаконно и отменено, а не на друга такава. При уважаване на иск по чл.344, ал. 1, т. 2 от КТ трудовото правоотношение с ищеца се възстановява във вида и при условията, при което е било прекратено. Затова за работодателя не съществува задължение при условията на чл.345, ал. 1 от КТ да предлага на работника или служителя друга подходяща длъжност, която да заеме при положение, че предишната му длъжност, е вече премахната. Така формулирания въпрос не обуславя съдебното произнасяне на въззивния съд и на налага основание за допускане до касация на обжалваното решение.
В обобщение, поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие с трайно установената съдебна практика по приложението на цитираните в изложението към касационната жалба разпоредби, за промяна на която или осъвременяване на тълкуването й, не се откриват основания.
Ето защо, касационно обжалване на процесното въззивно решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК не следва да се допуска.
При този изход на спора в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноските за настоящото производство, които възлизат на 250 лв. и се възложат в тежест на касатора.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.06.2011 г. по гр. д. № 5732/2011 г. на Софийски градски съд, ГК, ВО, ІІ–„Д” състав.
ОСЪЖДА Л. Г. С. от [населено място], [улица] Е. [ЕГН] да заплати на 24 С. „П. К. Я.” – [населено място] сумата от 250 (двеста и петдесет) лева – разноски за настоящото производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: