О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1394
София, 05.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 22 октомври, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 4723/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
[община] е подала касационна жалба срещу решението по гр. д. № 193/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд и приложила изложение на касационни основания.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, М. Н. от [населено място], област К. счита жалбата за неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Кюстендилският районен съд, с решение по гр. д. № 2387/2012 г. е признал за незаконно и отменил заповедта от 22. 10. 2012 г., с която на Н. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, възстановил го на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор” и осъдил [община] да му заплати сумата 1533,60 лв. обезщетение за оставане без работа за периода 22. 10. 2012 г. до 24. 01. 2013 г.. Решението е потвърдено от Кюстендилският окръжен съд, с въззивно решение от 22. 05. 2013 г. по гр. д. № 193/2013 г.. Въззивният съд е възприел изцяло изводите на първоинстанционния съд и допълнително изложил свои съображения, че в рамките на исковото производство не е установено Н. да е извършил дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта, като се е позовал на доказателствата, събрани по делото.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по съображение, че същественият по делото материалноправен въпрос за законнността на дисциплинарното уволнение е решен в противоречие с практиката на ВКС, която е от значение за точното прилагане на закона.
Искането е необосновано.
Съгласно ТР № 1/19. 09. 2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГКТК относно въпроси, свързани с основанията за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, касаторът е длъжен за изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. В случая, жалбоподателят не е направил такава конкретизация на определен правен въпрос. В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК се твърди, че въззивният съд не е преценил писмените доказателства – докладни записки и свидетелските показания, а необходимостта от такава преценка обезпечава формиране на обосновани изводи. Твърдението е неточно, тъй-като въззивният съд е изложил подробни мотиви във връзка с анализа и преценката за приложените по делото докладни записки и показанията на раз питаните свидетели. Въз основа на това изчерпателно обсъждане на доказателствата по делото той е направил извод за недоказаност на нарушенията, посочени в дисциплинарната заповед. Касае се за доказателствени изводи на решаващия съд, а не за разрешаване на конкретни правни въпроси. Оценката на доказателствата не може да бъде основание за допускане на касационно обжалване, тъй-като е свързана с проверка на правилността на въззивното решение по същество по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК, която проверка се извършва след допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 22. 05. 2013 г. по гр. д. № 193/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд по жалбата на [община].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: