3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1395
С.,27.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, ГК, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладвано от съдията Б. гр.дело № 1042/2011г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Х. М. от [населено място] срещу въззивно решение № 745 от 7.10.2010 г. по гр.д.№ 243/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решението от 14.11.2008 г. по гр.д. № 190/1997 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от Г. Н. В. /починал в хода на производството и заместен от наследника му Й. В./ срещу А. Х. М. и Н. К. М. иск за разваляне на сключения на 12.04.1993 г. договор, с който Г. В. прехвърлил на М. собствената си двуетажна къща в [населено място], кв. С. срещу задължението приобретателите на имота да поемат гледането и издръжката му, като вместо това е постановено ново, с което искът е уважен.
В писмения отговор на касационната жалба ответникът Й. В. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявения иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД и е развалил алеаторния договор. Приел е, че между страните по делото е сключен договор за издръжка и гледане, материализиран по Н.А. № 101/1993 г., по който ответниците са се задължили да обезпечават издръжка и грижи на ищеца, като му осигурят нормален и спокоен живот. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е извел извод, че приобретателите по договора през периода 1997-2000 г. не са изпълнявали поетите по договора задължения.
В изложение за допускане на касационно обжалване се сочи, че по материалноправните въпроси: когато кредитор по алеаторна сделка не оказва необходимото съдействие и неоправдано не приема престацията освобождава ли се длъжникът от поетите задължения; може ли кредиторът да развали договора, когато длъжникът е изправна страна и какви са условията за трансформиране на натуралното задължение в парично, от значение за изхода на делото е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. По процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да формира собствени фактически и правни изводи се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Даденото разрешение от въззивния съд, че отказът на кредитора да приеме изпълнение освобождава длъжника от задължение за обезвреда поради забава, но не и от основното задължение не влиза в противоречие с приетото в решение № 943 по гр.д. № 684/95 г. на ВС, ІІ г.о. и решение № 1297 по гр.д. № 655/93 г. на ВС, ІІ г.о., че неприемането от кредитора на дължимите му грижи и издръжка не освобождава приобретателите от поетите с договора задължения за гледане и издръжка, поради което по този въпрос не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. По въпроса може ли кредиторът да развали договора, когато длъжникът е изправна страна не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставеният въпрос не е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. За да уважи искът, въззивния съд е приел, че приобратателите са неизправна страна по договора. Въпросът за условията за трансформиране на задълженията по договора от натурални в парични е относим към предявения от жалбоподателката срещу Г. Н. В. през 2000 г. иск за трансформиране на натуралното й задължение в парично, по който образуваното гр.д. № 2161/2000 г. по описа на Софийски районен съд е прекратено с определение от 15.11.2004 г., поради настъпилата на 4.10.2004 г. смърт на В..
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да формира собствени фактически и правни изводи. В. съд след самостоятелната преценка на събрания фактически и доказателствен материал по делото е направил своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Изложил е собствени мотиви, че е налице основание за разваляне на сключения договор, тъй като приобретателите не са изпълнявали поетото по него задължение да гледат и издържат прехвърлителя. Не е налице нарушение на задълженията на въззивния съд като инстанция решаваща спора по същество да изложи собствени фактически и правни изводи в какъвто смисъл са и указанията дадени в ТР № 1/2000г. и ТР №1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, а обосноваността на изводите му, че е налице неизпълнение на поетите по договора задължения е въпрос по съществото на спора, касаещ правилността на решението, което е основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не обосновава приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 745 от 7.10.2010 г. по гр.д.№ 243/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: