О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1395
гр.София, 05.12.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 6449 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]- [населено място], чрез адв. Н.П., срещу въззивно решение №1140/ 17.06.2014 г., постановено по възз. гр. д. №1268/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение №1496/11.04.2013г. по гр.д.№12443/2012г. на Районен съд – Пловдив, в частта му, с която са уважени предявените от М. И. П. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 от КТ – за признаване на уволнението за незаконно и за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ.
В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, необосновано и поставено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК жалбоподателят поддържа основание за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните формулирани въпроси: 1/При депозирана молба от работника за прекратяване на трудовото правоотношение, без да е посочено основанието за това, следва ли работодателят да тълкува молбата като предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, или като предизвестие, уговорено между страните в трудовия договор; 2/Отправеното от работника предизвестие за едностранно прекратяване на трудовия договор, трябва ли да съдържа задължителни елементи, от които да се вижда, че волята му е ясно и непоколебимо изразена, както и датата, на която е отправено. Тези въпроси, според касатора, са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР №2/2012г. на ОСГК, решение №617/15.10.2010г. по гр.д.№1493/2009г. на I. г.о. и определение №1209/26.09.2011г. по гр.д.№1178/2011г. на IV г.о. на ВКС.
Ответникът по жалбата М. И. П., представляван от адв. Д. З., в писмен отговор поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационния контрол на въззивното решение.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, при повторното решаване на делото /след връщането му за ново разглеждане от ВКС на РБ/ е приел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с М. П., на посоченото в нея основание по чл.71 ал.1 КТ, е незаконосъобразна тъй като не се установява да е била връчена на ищеца по надлежния ред на вписаната дата – 18.07.2012г. и при условията на отказ да се получи. Поради това, тя не е могла да породи правно действие и трудовият договор не се е прекратил на тази дата /чл.335 КТ/, а по-късно, с изтичане на уговореният в споразумението между страните, двумесечен срок за отправяне на предизвестие от страна на служителя. В тази връзка е прието, че в подадената от ищеца на 27.06.2012г. молба за напускане не е било необходимо да се посочва изрично срока за предизвестие, тъй като същият е предварително уговорен в трудовия договор между страните. Въз основа на изложените факти, въззивната инстанция е счела, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца, считано от 18.07.2012г., на посоченото в заповедта основание – чл.71 ал.1 КТ е незаконно, а предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 КТ и по чл.344 ал.1 т.3 вр. с чл.225 ал.1 КТ са основателни.
При така изложените и възприети от въззивния съд правни изводи, не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на атакуваното решение. В съответствие със задължителната практика на ВКС е приетото, че при прекратяването на трудовото правоотношение от работодателя без предизвестие, заповедта за уволнение поражда действие от връчването й /освен ако в нея не е посочено друго/, като преценката за законност се прави към този момент. Основанието, на което е прекратен трудовия договор с ищеца /чл.71 ал.1 КТ/, не изисква отправяне на предизвестие от страна на работодателя, щом срокът за изпитване е уговорен в негова полза, но при установеното, че оспорената заповед не е връчена на работника, то тя не е могла да породи правното си действие от сочената дата – 18.07.2012г. Преценката за законност на заповедта, правилно е извършена към тази дата, с оглед на което е прието, че уволнението на ищеца е незаконно, тъй като повторно връчване на процесната заповед не е осъществено. Повдигнатите правни проблеми – как работодателят трябва да тълкува подадена от работника молба за напускане, когато в нея не е посочен изрично срок за предизвестие за прекратяване на трудовия договор и следва ли молбата по чл.326 ал.1 КТ да отговаря на задължителни реквизити за съдържание и форма – не са стояли за разрешаване пред въззивната инстанция в контекста, изведен в изложението. Работодателят не се е съобразил изобщо, нито е „тълкувал” молбата на работника от 27.06.2012г., съдържаща изявление за прекратяване на трудовия договор. Тази молба е игнорирана изцяло – тя не е възприета нито като волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, нито като молба по чл.326 ал.1 КТ. Поради това и вторият въпрос – какви са задължителните елементи от съдържанието на молбата по чл.326 ал.1 КТ – е също неотносим за спора, тъй като не е от обуславящо значение за решаващите изводи на въззивния съд. С поставените въпроси по същество се оспорва и преценката на доказаталествата, респ. обосноваността на изводите на въззивния съд относно незаконосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение, които обаче не могат да се проверяват в производството по чл.288 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване не се установяват и от посочената и приложена от касатора съдебна практика. В представеното с касационната жалба – решение №617/15.10.2010г. по гр.д.№1493/2009г. I. г.о. на ВКС въпросът, по който е допуснато касационното обжалване е неотносим към настоящия спор, тъй като касае конкуренция на основания за прекратяване на трудовия договор по чл.326 ал.1 КТ и при дисциплинарно уволнение. В приетото ТР№2/2012г. на ОСГК е дадено разрешение на друг въпрос – може ли да се уважи иска за възстановяване на работа на работник, дисциплинарно уволнен в срока за предизвестие по чл.326 ал.1 КТ, когато уволнението е признато за незаконно, но междувременно е изтекъл срокът на предизвестието за прекратяване на трудовоправната връзка. Представеното от касатора определение №1209/26.09.2011г. по гр.д.№1178/2011г. на IV г.о. на ВКС, не съставлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, съгласно даденото тълкуване по т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното, не са налице предпоставките на соченото основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационния контрол.
При този изход на делото, основателно е искането на ответната страна за присъждане на разноските за тази инстанция, които възлизат на сумата 420 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1140 от 17.06.2014 г., постановено по възз. гр. д. №1268/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], на основание чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на М. И. П. от [населено място], [улица], разноски за тази инстанция в размер на сумата 420 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.