3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1396
С., 7.12. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на шести декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 853/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Софийска апелативна прокуратура против въззивно решение № 934 от 06.06.2012 г. по гр. дело № 942/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Т. А. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 5000 лв., към присъдените с първоинстанционното решение 10 000 лв., или общо 15 000 лв., произтичащи от повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл. 199, ал. 2,т. 3, вр. чл. 199, ал. 1, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, по което е оправдан на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З..
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд установена в т. 11 на П. № 4 от 23.12.1968 г. и установена в т. 3 и т. 11 на ТР № 3 от 22.04.2005г. на ОСГК на ВКС по въпроса за точното прилагане на принципа за справедливост при определяне размера на неимуществените вреди и в противоречие с т. 19 на ТР № 1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС по твърдение за липса на мотиви относно наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и причинените вреди – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът Т. А. К. в писмен отговор оспорва основанието за допускане на касационно обжалване с твърдение, че размера на неимуществените вреди зависи от конкретните обстоятелства, които за всеки отделен случай са различни, както и че с обжалваното решение принципа за справедливост е приложен съобразно цитираната от жалбоподателя съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението правен въпрос касае приложението на принципа за справедливост при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди, който с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с цитираната от жалбоподателя съдебна практика на ВКС.
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС в т. 11 постановява изискването при определяне размера на неимуществени вреди да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят вредите, като в мотивите съдът следва да посочи конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди. По този начин понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД, което не е абстрактно, ще придобие конкретно съдържание съобразено с фактите.
С обжалваното решение съдът е обсъдил всички правно -релевантни за спора обстоятелства, изложил е съображения, кои вреди приема, че са в причинна зависимост с незаконното обвинение за извършено престъпление от ищеца, за кои приема, че не е доказана пряка причинна връзка между незаконното обвинение и вредата, преценил е тежестта на обвиненията и продължителността на наказателното преследване на ищеца, протекло в неразумно дълъг срок от шест години, взетите мерки за неотклонение „задържане под стража” четири месеца и „домашен арест” също четири месеца, които в различна степен са ограничили личната свобода и възможността на лицето за свободно придвижване. Съобразено е, че в този период ищецът е преживял стрес, изпаднал в депресивно състояние, уверявал близките си, че е невинен, не е могъл да подпомага материално семейството си с две малки деца, ограничил социалните си контакти – негативни преживявания засегнали пряко бита и емоционалния живот на ищеца. При определяне размера на обезщетението са съобразени и изискванията на т. 11 на ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС, като съдът е разкрил причинната зависимост между претърпените вреди и незаконното обвинение в извършване на престъпление, изложил е мотиви за това, с което не е нарушил изискванията на т. 19 на ТР № 1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС. Размера на обезщетението е определен глобално, съобразен е с обществените разбирания за справедливост, с което принципа за справедливост е приложено в съответствие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд.
Предвид изложеното не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден по горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 934 от 06.06.2012 г. по гр. дело № 942/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ